Явор Чучков: Уважаеми редактори и приятели на “Тракийски свят”, на 1 октомври т.г. се навършват 100 години от смъртта на почти забравения днес в нашата страна Ефрем Чучков (мой прадядо) – един от най-видните дейци на българското националноосвободително движение в Македония (наричали са го например „Дясната ръка на Гоце Делчев”, „Практикът на Организацията”, „Деецът/Фигурата №2 в Организацията до смъртта му през 1923 г.”, „Колос и мъченик на революционните борби на македонските българи”). Ефрем Чучков е и герой от Балканската война. Във връзка с годишнината, предлагам ви за публикуване и използване един мой текст, озаглавен “100 години от смъртта на Ефрем Чучков – един от апостолите на българското националноосвободително движение в Македония”. А ако ви хрумнат и други идеи за отбелязване на годишнината и за повишаване на обществената осведоменост относно революционното дело на Ефрем Чучков, само бих се радвал.
100 години от смъртта на Ефрем Чучков – един от апостолите на българското националноосвободително движение в Македония
„Едно име караше по онова време всички ни да губим и ума, и дума от страх. Това име бе Ефрем Чучков – най-издирваният от нашата полиция и аскер български комита в Македония – енергичен, с червендалесто лице и бръснати мустаци. Наричахме го „Огън Ефрем”.
Галиб Вардар, офицер от турското военно разузнаване…
В София една улица носи името на Ефрем Чучков, но на въпроса кой е той, при проведена анкета на случаен принцип никой от анкетираните не е могъл да отговори.
Ефрем Чучков е бил един от ръководителите на ВМОРО/ВМРО – обикновено №2 в нейната йерархия до смъртта си през 1923 година, макар че в определен период е бил и №1 по ранг (по-точно – от 1908 година до към Балканската война, когато Тодор Александров и той превръщат формированията на ВМОРО в спомагателно звено на Българската армия). Освен това, Ефрем Чучков е бил прославеният войвода №1 на Организацията, оставил едни от най-дълбоките следи в съзнанието и паметта на българите в Македония…
Снимка 1: Ефрем Чучков (1870 – 1923).
В своите публикации и речи държавниците в западната ни съседка наричат Ефрем Чучков „велик македонец” и „колос и мъченик на борбата на македонския народ за национално освобождение”. Това е провокация и гавра с името на Ефрем Чучков, който винаги е обявявал себе си за българин от Македония, борил се е за българската кауза и е бил един от лидерите на българската организация ВМОРО/ВМРО. Войводата Ефрем Чучков, водил безброй сражения срещу турските поробители и по-късно – срещу сръбските окупатори, е увековечен в някои от народните песни на македонските българи. В определени периоди е бил и учител по български език, литература и история, макар и често законспириран под чуждо име, като успоредно с учителстването си е осъществявал активна революционна организаторска дейност. Освен това, по време на критичните за България периоди (например през двете балкански войни) Ефрем Чучков е превръщал формированията, които е командвал, в звена, допълващи Българската армия. През Първата световна война той е бил български управител на Щип и Щипската околия, както и по време на Балканската война и Междусъюзническата война (до 25 юни 1913 година) след като Чучков с четата си освобождава Щип през октомври 1912 година.
Снимка 2: Ефрем Чучков.
Роденият на 21 ноември 1870 година в Щип Ефрем Чучков е бил най-големият приятел и другар на Гоце Делчев. През 1894 година, малко преди да се дипломират, двамата са изключени заедно от Военното училище в София (днешната Военна академия) заради социалистически убеждения. И както пише например Йордан Бадев, юнкерите във Военното училище Гоце Делчев, Ефрем Чучков, Борис Сарафов и Борис Дрангов организират там таен кръжок, съставен от македонски българи, който да пропагандира сред курсантите освобождението на Македония и нейното обединение с България.
На практика, до смъртта си Гоце Делчев е имал безрезервно доверие само в Ефрем Чучков. В писмата си до желаещите да се включат в революционната дейност (например до Павел Шатев), Делчев пише: „Искаш да се присъединиш към борбата ли? Тогава отивай при Ефрем Чучков. Той, ако те одобри, ще ти даде оръжие и пари, и ще те приеме в Организацията.”
През 1894 година Гоце Делчев и Ефрем Чучков стават български учители в Щип, където създават първия активно действащ революционен комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), заедно с Даме Груев, Тодор Лазаров и Мише Развигоров.
Щипският комитет е основата на същинската нелегална мрежа на българското националноосвободително движение в Македония. Под ръководството на Гоце Делчев, Даме Груев и Ефрем Чучков Щип, наричан македонският Витлеем, се превръща в най-голямото бунтовническо огнище и в истинска революционна лаборатория. Тук се разработват и изпитват похватите за посвещаване на новите членове, изобретяват се конспиративни начини за кореспонденция, създава се мрежа от бомболеярници, куриери, водачи и органи за връзка и се натрупва ценен опит, който по-късно ще се приложи навсякъде в Македония.
Снимка 3: Четата на Ефрем Чучков, фотографирана заедно с Ефрем Чучков, Даме Груев, Мише Развигоров и Михаил Чаков (общо около 60 души, слизащи по планински склон).
През следващите години Ефрем Чучков, известен като „Практикът на Организацията” и „Дясната ръка на Гоце Делчев”, участва в основаването на множество други нелегални революционни комитети в Македония, а на 12-ти април 1898 година повежда първата чета на Организацията, в качеството си на пръв войвода на практически създадения от Гоце Делчев и Ефрем Чучков Четнически институт на ВМОРО. В края на ХIХ век и в началото на ХХ век понякога пребивава в София, където (в хотел „Батенберг”) пред Чучков и неговото „разпятие от кама и револвер” полагат клетва доброволците от територията на днешна България, желаещи да посветят живота си на каузата за извоюване на свободата на Македония. В този период Гоце Делчев и Ефрем Чучков са били основните двигатели на революционната дейност на Организацията.
От изключително важно значение, извън агитационните му и бойни акции като войвода на чета във вътрешността на Македония, са били и дейностите, координирани и извършвани от Ефрем Чучков за организиране, подготовка, окомплектоване, инструктиране и изпращане на четите от различните погранични пунктове на ВМОРО – най-вече от главния разпределителен център Кюстендил, но също и от други пунктове, включително например Лъджене (сега квартал на Велинград) и понякога от Дупница. Ръководел е и тайните канали за снабдяване на четите с оръжие от България. Тази денонощна координационна и организаторска работа на Чучков тогава е била направлявана предимно по писмен път от Гоце Делчев в качеството му на (фактически) първи ръководител на Организацията и неин основен задграничен представител в София. Най-голям е бил финансовият проблем. Нужно е било да се пести всяка стотинка и от кореспонденцията на Ефрем Чучков например с Гоце Делчев проличава, че живеещият в постоянни лишения Чучков е следял бдително за злоупотреби от страна на дейци на Организацията, като е отделял особено внимание и на недисциплинираността и авантюризма на някои от войводите.
Снимка 4: Ефрем Чучков и Гоце Делчев (седнали), и Климент Шапкарев (София, 1901 г.).
Ефрем Чучков е бил известен и със своята безкомпромисна принципност. Така например, когато новоизпечените македонисти и бивши българи Кръсте Мисирков, Стефан Дедов и Диаманди Мишайков отишли при него, за да го молят за подкрепа, той им се е присмивал и подигравал, а след като те започнали да му досаждат, ги е изгонил и заплашил.
Идеалът на Ефрем Чучков, предаван от поколение на поколение, е бил: постигане на свобода и социална справедливост за Македония и опазване на българщината чрез неотстъпчива борба срещу турските поробители и срещу по-сетнешната сръбска окупация и пропаганда. Освен това: култивиране на непоносимост към чуждопоклонничеството и безродничеството и запазване на богатството на българския език чрез всеобщо зачитане, изучаване и популяризиране на неговите македонски и други народни диалекти.
Ефрем Чучков е действал неотклонно за пробуждане на българския народ в Македония след духовните опустошения, причинени от петвековното робство. Относно революционната борба в Македония и Илинденско-Преображенското въстание, Симеон Евтимов пише:
„Така действуваха нашите светци през въстанието и след потушаването му. И Даме, и Пере, и Чучков, и Кляшев, и Тодор, и всички водачи останаха сред това отчаяно население, сред тази изложена на студ и мизерия маса, за да вливат балсам в пресните й рани. И почнаха отново да я организират…”
Снимка 5: Отляво надясно: Мише Развигоров, Даме Груев, Ефрем Чучков и Атанас Димитров-Бабата на Скопския конгрес на ВМОРО, 1905 г. („баба” в случая е турската дума за „татко”).
Турските власти са обявявали Ефрем Чучков за най-страшния български комита. Понякога конни и жандармерийски табури са обкръжавали цели градове и села в Македония, за да заловят или убият Ефрем Чучков и неговите четници. А някои офицери от тогавашното турско военно разузнаване са окачествявали Ефрем Чучков като „един от най-големите врагове на Империята”.
Христо Попкоцев пише за Чучков: „Той сновеше по селата и паланките на своето царство ту с чета, ту без чета, ту предрешен като просяк или кюмюрджия, ту като учител под чуждото име Симеон, ту като селянин и подушен от турците, всекога навреме и сръчно е успевал да им се изплъзне от ръцете…”. И добавя (имайки предвид периода 1912-1913 г.): „Благодарение на него Щип остана цяла година български!”.
След Младотурския преврат (1908 година) и обещанията на младотурците за реформи в Османската империя по време на „Хюриета”, сближилият се с новата власт в Цариград Яне Сандански и неговата „радикално-реформистка” фракция се опитват да повлияят на четите на Организацията да повярват на младотурците и да им предадат оръжието си. Ефрем Чучков обаче нарича въпросните обещания „фарс, целящ задържането на Македония под турско робство”, и успява, в качеството си на началник на Скопския революционен окръг, член на Централния комитет на Организацията и фактически ръководител на ВМОРО, да забрани и да не допусне разпускането на повечето чети на Организацията.
В тогавашния софийски печат откриваме следното сведение за Ефрем Чучков: „Турските властници го наричаха „Мюфетиш бей, или Баш Мюфетиш”. През медения период на Хюриета, акробатите на младотурската организация, когато изказваха пожелание да се срещнат с Чучков, отправяха чрез [свои] познати писмени покани или телеграми с титула „Чучков бей, комиталарън баш мюфетиши”, т.е. главен инспектор на комитите. Особено галантен в това отношение спрямо Чучков беше председателят на младотурския комитет в Скопие Васфи бей, полковник от Генералния щаб на армията.”
Снимка 6: Отляво надясно: Иван Гарванов, Ефрем Чучков и Милан Матов (Солун, 1906 г.).
Ефрем Чучков продължил да се отнася към „демократизацията” на Османската империя с пълно недоверие. Подозренията и очакванията на Чучков, че обещанията на младотурския режим за даване на автономия и права на българското население на Македония ще се окажат измама, се оправдали изцяло. Една година след „реформите” управляващите младотурци възобновили терора над българите в Македония и извършването на масови арести и убийства. Оглавяваното от Ефрем Чучков (а по-късно – от неговия по-млад съгражданин и съратник Тодор Александров) „умерено-консервативно” ядро на Организацията възстановява нелегалната мрежа на ВМОРО и подновява въоръжената борба.
По време на Балканската война, през октомври 1912 година, с четата си, вече наброяваща няколкостотин души поради включването и на местни доброволци, Ефрем Чучков освобождава от османското робство Кочани, Щип и Щипската област, пленявайки стотици турски войници. Знаейки че сръбската армия се придвижва към Щип, той установява там импровизирана форма на българска власт и решава да приложи заблуда, като праща свои хора до Царството, за да донесат триста български войнишки шинела. С тях Чучков „облича” триста щипяни, и когато сърбите наближават Щипската котловина, за да я окупират, те спират настъплението си, защото от околните възвишения с биноклите си виждат в града хора, чието облекло наподобява униформите на българската армия.
За да подсили тази измама, Ефрем Чучков изпраща писмено „уведомление” до сърбите, че в Щип са влезли български редовни военни подразделения и е установена българска военна комендатура. Чучков обаче, естествено, не разполага с никакъв български печат, а трябва по някакъв начин да „официализира” уведомлението си. Затова той нагорещява сребърна петолевна българска монета, с която притиска хартията върху подписа си. Така в писмото му до сръбското командване се появява мъгляво подобие на печат, което свършва работа.
Снимка 7: Ефрем Чучков с част от четата си, включително Тодор Александров. Чучков е на първия ред в центъра, а вдясно от него е Александров (Щип, 27 юли 1908 година).
По-късно, след поредната съкрушителна национална катастрофа като следствие от Първата световна война, Тодор Александров и Ефрем Чучков възстановяват Организацията, която, след етническото прочистване на Одринска Тракия, вече носи името ВМРО. Макар и да са отминали младежките му години, Чучков отказва предложения му в София чиновнически пост в Държавната комисия за бежанците и продължава пътя на нелегалната борба в планините на окупирана Македония, превърната в Южна Сърбия.
Наред с обиколките си за укрепване на нелегалната мрежа в окупирана Македония, в периода 1919 – 1923 г. Ефрем Чучков за пореден път действа и в пограничните пунктове (предимно в основния разпределителен център – Кюстендил) като координатор, организатор и инструктор на четите, влизащи от България в Македония. Бойните му акции срещу многочислени подразделения на редовната сръбска армия обаче са неминуемо обречени. В крайна сметка, четата на Ефрем Чучков е разбита и почти унищожена след поредица от неравни битки (само през 1922 година той води 7 сражения със сръбски военни части в Малешевско и Кочанско). Тежко болен вследствие на получените рани и несгодите на живота в периодите на нелегалност, Ефрем Чучков умира в болницата на Червения кръст в София на 1 октомври 1923 година.
В спомените си, съвременниците му са го наричали „колос на революционното дело” и „най-действеният труженик на Организацията”. Един български мъченик, отдал над 30 години от общо 52-годишния си живот на святата кауза за освобождение на Македония.
Във вестник „Независима Македония” (бр. 27, София, 1923 г.), Ефрем Чучков е охарактеризиран така:
„Въпреки че се бе издигнал до най-високото стъпало в организационните редове, той не престана да бъде крайно скромен… Смел с непоколебима воля във всички начинания, предан на каузата, на която посвети целия си живот, непрекъснато Чучков беше в услуга на народните интереси.”
В българските учебници днес обаче няма текст за Ефрем Чучков. Той няма и паметник в нашата страна. Освен това, в хаоса на 90-те години на миналия век, очевидно поради нечий административен пропуск, престанаха да съобщават неговото име по време на тържествените проверки-заря за загиналите герои на България (а преди години го съобщаваха на всяка проверка-заря). Ще се намери ли някоя институция или организация, която да извади от забравата името и революционното дело на Ефрем Чучков?
Явор Чучков – съставител на сборници и наръчници по международно хуманитарно право, публицист, преводач, Заслужил деятел на Българския Червен кръст, носител на отличия и на Международния Червен кръст.
Автор: Явор Чучков
Присъединете се към нашия канал в Телеграм: https://t.me/trakiaworld
