КОНСТИТУЦИЯ 1991
КАПАН НА ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ ЗА НАРОДА НА БЪЛГАРИЯ
ОТВОРЕНО ПИСМО – ОБРЪЩЕНИЕ
към
ГРАЖДАНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ
КОНСТИТУЦИАННИЯ СЪД
ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РБ РУМЕН РАДЕВ
Уважаеми сънародници,
Уважаеми госпожи и господа съдии Конституционния съд,
Уважаеми г-н Президент на РБ Румен Радев,
На фасадата на Народното събрание надпис напомня:
„СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА!“
Което е синтез на обективен природен закон за живата материя, под действието на който се формират семейства, родове, ята, стада, глутници, племена, включително и държави: «Отделният индивид не може да си осигури условия за преживяване сам извън общност от себеподобни».
Обективният закон от този девиз в Конституция 1991 не е намерил място, а е намерил в нея място друг обективен закон: «Разделяй и владей», развитата версия на който би изглеждала така: «За да осъществи господство над мнозинството малка група следва да го раздроби на много малки съперничещи и противоборстващи се групи» За да се реализира този закон в България в Конституцията е включен:
«Чл. 11. (1) Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм»
Пропуска се определението на това понятие и това се оставя на политическата пропаганда. Премълчават се основанията, ползите и вредите от прилагането на този принцип при организацията и управлението на социално-икономическата система и преди всичко, че зад всяка идеология стоят определени интереси, а тяхното многообразие раздробява обществото на огромен брой групи с интереси и създава конфликти между тях. В крайна сметка това дава възможност на някоя мощна групировка като прилага древния принцип „разделяй и владей“ да овладее властта и да я притежава неограничено дълго. Верността на този принцип като обективен закон е доказвана безброй пъти в историята на Човечеството. Такава мощна групировка е много лесно да бъде създадена от външни и враждебни на България сили. За прикритие се налага като абсолютна потребност политическият плурализъм
Тази същност на плурализма, премълчана в Конституцията е пряко представена в енциклопедия Britannica: „Pluralism, in political science, the view that in liberal democracies power is (or should be) dispersed among a variety of economic and ideological pressure groups and is not (or should not be) held by a single elite or group of elites. Pluralism assumes that diversity is beneficial to society and that autonomy should be enjoyed by disparate functional or cultural groups within a society, including religious groups, trade unions, professional organizations, and ethnic minorities.
Забележителното в този текст е предположението, че плурализмът като разнообразие /на идеологии/ че „властта няма да се притежава от отделна елита или група елити“. Това твърдение не се подкрепя с никакви доказателства и самото е идеология, грубо манипулативна, обслужваща принципа „разделяй и владей“ и се противопоставя на обективното: „Съединението прави силата!“
То започва още от Чл.1:
Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление.
(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите предвидени в тази Конституция.
(3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.
Като обявява България за република, което определя като субект на управлението в нея народа, добавя с парламентарно управление, което определя като такъв парламента. Принципно два субекта са възможни и това съществува на практика, като те ясно са разграничени по правомощия, задължения и значимост на решенията. своеобразно разделение на субект и още по-субект. В търговските дружества по-субектът е общото събрание на акционерите, а субект, който е ограничен в своите решения от решенията му управлява обекта на управлението – цялата изпълнителска система. Може да се предположи, че на първия етап това е нейния народ, от които авторите на Конституцията признават че «Цялата държавна власт произтича от народа»
В следващата Ал. 2 на народа директно е отнето притежанието на властта, като е отхвърлено от текста на предишната Конституция «и принадлежи на народа» Това пряко означава, че народът е лишен от власт, а това пък означава, че някой друг може да я притежава, защо не и организираната престъпност. Като маскировка на отнемането на властта му е обещано да я „осъществява непосредствено“. За това как да се осъществи непосредствено – нито дума в Конституцията. Това обещание е напълно забравено до Чл. 84, в който за потенциалното непосредствено във вид на референдум е записно, че Народното събрание:
«5. приема решение за произвеждане на национален референдум;»
Така единствената възможност за непосредствено осъществяване на властта от народа зависи от парламента, което означава ограничаване и насочване в желана от него посока. Както показва практиката от приемането на Конституцията не е проведен нито един референдум, даже за спазване на строгото изисквне на самата Конституция за суверенитета на България в Чл.1, Ал.3.
Така непосредственото осъществяване все още не е отнето у отделния гражданин изцяло и му е даден статута на индивидуален избирател в избори по закони и правила определени от Парламента. Ако обаче избирателите се обединят то:
Чл.12,ал.2: „Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии»
Несъмнено тази забрана има цели в две направления. Първата е да не се допусне обединение на народа като организирана сила срещу заграбилите властта и за защита на собствените интереси. Втората е да се предотврати възможността народът да си възстанови притежанието на властта.
Какви са политическите цели и какво е съдържанието на политическата дейност Според Чл.11 ал.3. (3) Партиите съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите.
Как са формирали и каква политическа воля са изразили гражданите в резултат на дейността на политическите партии за над 30 години действие на Конституцията показват резултатите от участието им в изборите:
Резултатите от проведените през последните години национални избори показват, че само на изборите на 4 април 2021 г. участието в изборите е с минималното 0,61% над половината от избирателите. В останалите национални избори участието с малки отклонения е в границите на 40%, а на втория тур на избора за президент е под 35%. Обобщаващият извод е само един и той е категоричен: кандидатите за участие във органите на държавната власт не удовлетворяват със своите качества – интелектуални, морални, професионални и политически изискванията на мнозинството от избирателите да взимат решения засягащи качеството на техния живот и устойчивостта на държавата. Обобщено мнозинството от избирателите ОТКАЗВАТ ВЛАСТОВИ ПРАВОМОЩИЯ на органи на властта избрани с малцинство от избирателите. Опитите за реализация на такива правомощия от състав на НС означават налагане на ДИКТАТУРА НА НЕОГРАНИЧЕНО МАЛЦИНСТВО над целия народ, вкарването му в КАПАН на тази диктатура и противоречат на целите и основанията на Конституция 1991: «…като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България, прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава“
На това основание Конституционният съд може и ТРЯБВА да прекрати дейността на 49 НС и избраното от него Правителство или най-малко да ограничи рамките на техните правомощия.
Проблемите за легитимност се отнасят и за местната власт. На последните местни избори в областните градове участието в изборите над 50% е само в Благоевград и Смолян. В най-големите градове е както следва: София – 42,8, Пловдив -39,55, Варна -37,68 и Бургас – 41,7
В Преамбюла към Конституцията 1991 се декларират изцяло целите ѝ:
«…като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България, прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава, за което приемаме тази КОНСТИТУЦИЯ»
Резултатите от прилагане повече от 30 години
По отношение на националното и държавно единство
В България най-заможните 20% от хората в страната получават 46,3% от всички доходи, а най-бедните 20% от населението взимат 6,2% от всички доходи в страната. Оказва се, че при усреднени показатели 20-те процента богати са 7,5 пъти по богати от 20-те процента бедни. Това доказва, че обещанието Конституцията да осигури единство и създаването на „социална държава“ е довело до дълбоко социално разделение. Ако пък се вземе предвид разслояването в самите 20 % на богати, по-богати и най-богати, то последните ще са под 1%, получавайки десетки пъти по-високи доходи от средния за 20-те процента бедни. Естественият въпрос е за основанията и механизмите за тази разлика. Най-богатите да са многократно най-работливите, най-умните, най-честните? В това отношение няма никакви доказателства. Има обаче други – че са най-активни в дейности, утвърдени от практиката в развитието на Човечеството като престъпни: насилие, измами, кражби, беззаконие. Степента на социално разслояване в България доказва масовото разпространение на тези практики в България. От тук безспорния извод, че Конституцията, вместо да ограничи и изключи тези дейности от организацията и управлението на производството на блага създава благоприятни условия за тяхното масово развитие и използване и установяване на диктатура на организираната престъпност над мнозинството от обществото.
Резултатът е видимо и скоростно раздробяване и разпадане на обществото като основа за съществуване на държавата и съвместното оцеляване на нейните граждани. Трайно са се обособили три големи групи с противоречащи интереси и потребности: трайно напуснали страната – около 2,5 милиона, все още гласуващи, надяващи се на късмета да оцелеят и прогресират в създадената действителност около 40% от останалите в държавата – около 2,75 милиона и жертви на установената от Конституцията 1991 г. действителност в България – около 4,1 милиона загубили увереност, вяра и надежда за по-добро бъдеще. Към последните вероятно се отнасят и значителна част от гласуващите, които таят надежда все пак за подобряване на състоянието на държавата.
Как Конституция 1991 осигурява диктатура на организираната престъпност
Преди всичко още с утвърждаването на Парламента като субект на управлението на социално-икономическата система с Чл.1 на Конституцията и определяне на ролятя ня политическите партии от една страна в Чл.11 и забраните и ограниченията наложени на гражданските сдружения в Чл.12 . Допълнителни права за едни партии и ограничения за други са в законите за изборите и политическите партии. Съществени са възможностите дадени от Конституцията организираната престъпност пряко да влияе върху решенията на НС. . За да отговаря то на властващото малцинство е Чл.87:
«Чл. 87. (1) „Право на законодателна инициатива имат всеки народен представител и Министерският съвет.»
С този текст има пряка връзка и чл. 67:
Чл. 67. (1) „ Народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ. Обвързването със задължителен мандат е недействително.
С този текст реално се изключва представителство на конкретните избиратели и техния контрол върху дейността на избраните представители.
Така с тези два текста народният представител се превръща в творяща закони стока, която може да се продава и купува. Така парламентът става пазар за закони, а по-точно БИТАК за ЗАКОНИ. Колко интензивно върви търговията показва честотата на промени практически на всички закони – средно примерно 5 – 6 пъти на година, нерядко и по 2 -3 пъти на месец За да е възможно това в Конституцията умишлено е пропуснато каквото и да е ограничение на честотата на промени в даден закон. За да се улесни законотворчеството процедурата в тази сфера не е регламентирана строго в Конституцията, а е оставена възможност тя да се установява от самия парламент.
КОНСТИТУЦИЯТА – КАПАН НА ОРГНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ ЗА НАРОДА НА БЪЛГАРИЯ
В основни линии капанът е изработен. Проблемът е как да се вкара в него целия народ, който като усети, че Парламентът е демократичната примамка, няма да участва в нагласените избори. Това би означавало, непрекъснато намаляване на подкрепата на избиратели за кандидатите на партиите. Развитието на този процес може да доведе до състояние при което , мнозинството ще откаже да участва в изборите. Това е край на обещаваната демокрация и поставя въпроса за властовите правомощия на Парламента.
И тук капанът щраква.
Налице е неограничен във времето процес на загуба на подкрепата на народа на системата с парламентарно управление на политически партии и запазването на тази система води до ДИКТАТУРА както изглежда на организираната престъпност и ликвидиране на държавата с всички тежки последствия за нейните граждани. В особено положение са жертвите на диктатурата, решенията и действията на която накърнява техните интереси и качество на живот и е заплаха за него.
Съществуват ли ограничения на правомощието на НС като властови инструмент при ниска подкрепа на избирателите. Такива ограничения липсват, но е налице Чл.86:
Чл. 86
(1) Народното събрание приема закони, решения, декларации и обръщения.
(2) Законите и решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите.
Така Народът с отнето притежанието на властта се оказва и е в КАПАНА НА ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ. Това, че мнозинството отказва властови правомощия на представителите на организираната престъпност /те в такъв случаи не следва да се наричат НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ/ означава че то не дава властови правомощия на така избраното НС, с които да засягат интересите на това мнозинство и то има законно право да оказва СЪПРОТИВА НА РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ТАКИВА ЗАКОНИ. Първата стъпка е прекратяване на дейността на такова Народно събрание, защото неговото съществуване противоречи на основата на неговото съществуване:
«СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА!»
Конституция 1991 година работи против този принцип!
Втората стъпка е неизбежна и задължителна за излизане на народа от капана на организираната престъпност – СЪЕДИНЕНИЕ В ЕДИННА НАЦИОНАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ИЗБИРАТЕЛИТЕ, /ЕНОИ/, която да върне на народа ПРИТЕЖАНИЕТО НА ВЛАСТТА! Обединяващият избирателите в единна система фактор е доминирането на техните общи и съвпадащи интереси и потребности над индивидуалните и груповите и тяхната колективна защита.
Две са възможностите за възстановяване на притежанието на властта от народа: съгласуван мирен преход, в процеса на който да се създеде цялостната организация на ЕНОИ, а с това и тя да поеме временни властови правомощия или чрез организирано обществено насилие за преодоляване на съпротивата на организираната срещу възстановяването на притежанието на властта от народа престъпност – държавна и местна.
За използването на първата възможност НС следва да приеме Закон за ЕНОИ, с който да определи неговите правомощия и реда, задълженията и сроковете за неговото създаване. След това 49 НС се саморазпуска на основание липсата на подкрепа на мнозинство от избирателите. За да се не допусне безвластие и дезорганизация в управлението на държавата продължават своята дейност Президентът, Конституционния съд, Съдебната система и Омбудсманът.
След завършване на пълното формиране на ЕНОИ с избор от Учредителния национален конгрес на Национално ръководство, то временно поема функциите на върховна власт в държавата като съвместно с Президента, Конституционния съд и професионалните общности от специалисти в науката, икономиката, законодателството организират изработване на проект на нова конституция, който да се предложи на обществено обсъждане и приемане чрез общонароден референдум.
През целия този период членството на България в НАТО и ЕС поради това, че е осъществено при грубо нарушаване на Ал.3 от Чл.1 на Конституция следва официално да се замрази до провеждане на референдуми за всяко от тях.
За да се осъществи действително представителство на гражданите от избраните съветници и народни представители следва преди провеждане на местните избори формирането на мажоритарни избирателни секции и райони, като се внесат промени в изборното законодателство. Формирането на избирателните комисии по секции и райони следва да е с приоритетно участие на структурите на ЕНОИ и в съответствие със Закона за ЕНОИ.
ЗА ПРАКТИЧЕСНИТЕ ДЕЙСТВИЯ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ ДИКТАТУРАТА
НА ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ
Спасението на давещите е дело на самите давещи се
С Конституция 1991 е отнето притежанието като суверен властта у народа. И негово свещено дело да си възстанови нейното притежание. Създаването на ЕНОИ е посоката на действие, което трябва да организира и мобилизира активността най-напред на онези граждани, върху които се е стоварила диктатурата на организираната престъпност и на тези, които осъзнават опасността от унищожаване на държавата на българите.
Приемането от НС на Закон за Едината национална организация на избирателите би стимулирало нейното създаване. То обаче не може да стане автоматично и без съпротивление от организираната престъпност. То може да бъде преодоляно само от организираната обществена активност. На вниманието на активистите е приложен «Проект на Закон за единната национална организация на избирателите». Той е в духа на «Временен устав» и може да се започне по него формиране на секционните организации на избирателите. Тъй като членството е доброволно, учредяването е легитимно при регистриране на приемлив брой избиратели, достатъчен за избор на ръководство на организацията и делегати за конференцията на следващото равнище. Естествено, съставя се списък на участващите, избира се водещ и секретар. Това на равнище избирателна секция. Естествено е да се предполага на равнище квартал, село, община, район появата на съответен Инициативен комитет, който да мобилизира активистите по секциите и който да подготви конференцията на съответното равнище. Естествено, необходим е Национален инициативен комитет и аз се обръщам към онези все още оцелели народни будители и активни ОБЩЕСТВЕНИЦИ да се включат в този комитет. Заявка и съгласие за участие на narodenjumruk@gmail.com
Конституцианният съд в защита на демокрацията
Грамотният професионален анализ на текстовете на Конституция 1991 г. би потвърдил изложеното за насоката в нейното съдържание към установяване на диктатура на организираната престъпност в България като задължителна предпоставка за ликвидиране на нейната държавна цялост. Анализът пък от друга посока – реалните резултати от развитието на България според предписанията на тази конституция, доказват безспорно и на практика тази насока на съдържанието ѝ. Така се стига до дилемата България или Конституция 1991!
Според Чл.149, т.1: Конституционният съд:
1. дава задължителни тълкувания на Конституцията ;
Според здравия разум тълкуването е еднозначно: Конституция 1991 е против реализацията на исторически утвърдения принцип за съществуване на България като държава : «Съединението прави силата!»
Поради този факт от нейното съдържание и резултатите от нейното практическо прилагане, точно противоположни на заявените цели за нейното приемане действието на Конституция 1991 се прекратява, а заедно с него се прекратяват властовите правомощия на формираните на нейна основа законодателни и изпълнителни органи на властта. Възлага на Президента на РБ да организира разработването с обществено участие на проект на нова Конституция на РБ, която да се приеме чрез национален референдум.
ПРЕЗИДЕНТЪТ – ПРЕДВОДИТЕЛ или ЗРИТЕЛ
Уважаеми г-н Президент Радев,
Вие, повече от всеки друг имате основания за неудовлетворение от действието на Конституция 1991 г. Наложените от нея ограничения са застраховка срещу появата на Президент, който да осуети реализацията на целта ѝ – диктатура на послушна организирана престъпност за ликвидирането на България като държава. И все пак са пропуснали да затворят всички възможности Президентът да стане Предводител за защита на България, а да не остане безучастен Зрител на нейното ликвидиране.
„Вратичката“ е в Чл.98, т.2:
„2. отправя обръщения към народа и Народното събрание»
С настоящето «Отворено писмо – обръщение» аз считам, че в известна степен изпълнявам дълга си на учен и дългогодишен общественик в рамките на моите ограничени от тази конституция възможности. Като пазя известни надежди във Вашия потенциал за предводител на народа Ви предоставям този документ за аргументиране на Вашето обръщение към народа и официално към Конституционния съд за ПРЕКРАТЯВАНЕ ДЕЙНОСТТА НА НС И ПРАВИТЕЛСТВОТО, които са силно мотивирани без да имат подкрепата на избирателите, да унищожат България за удовлетворение на чужди желания и интереси.
Приложение: Закон за Единната национална организация на избирателите – проект /проектът е внесен в деловодството на НС от Движение „Народен юмрук“ за защита на пенсионери, безработни и социално слаби граждани през м.декември 2013г/
С уважение: проф. Лозан Стоименов
