Ирина Кирилова – журналистка
Това не е коментар за политически битки в Хисаря. Това е коментар за въздух, красота и безопасност. Тези три неща са свързани с гората. Там е красотата, там е въздухът, от нея зависи безопасността на хората.
Защо започнах за политическите битки? Защото в града се появи едно писмо от граждани на квартал Момина баня, които никак за сега не се интересуват от това коя партия за каква власт се бори в общинския съвет. Те, живеещите на последната уличка „Хайдушка“, се интересуват ще бъдат ли изсечени дърветата над къщите им, което ще предизвика пороите и свлачищата при един голям дъжд да съборят къщите им.
Писмото достигна и до мен. Като журналистка аз тръгнах по неговите следи. То е написано до кмета на община Хисаря – инж. Пенка Ганева, до Областния управител и до изпълнителния директор на Агенцията по горите и под него стоят имената на няколко човека. За да се убедя дали над тези къщи се секат дървета, отидох на самата улица. Намерих един от хората, подписали това писмо. Огледах имота на Т. А. , огледах имота и на съседа му, който неотдавна, поразен от хубостта наоколо и от чистия въздух, е станал собственик. Между двата имота има едно дере. За да е достоверно казаното от нас двамата, записах на касетофон разговора.
- Виждали ли сте това дере някога пълно с вода?
- Да!
- И къде отива водата?
- Има отводнителни тръби и от там шахта, но тя беше изгнила и аз я смених с нова.
- А защо поехте инициативата вие да чистите дерето?
- Защото тук беше нахвърляно каквото си щеш. Като дойде водата, къде ще отиде? Извиках Петьо с багера и 14 камиона отпадъци сме изхвърлили като започнахме от гората горе, та до долу. Както виждате, дерето е чисто.
- Абсолютно! Както виждам, има цъфнали жълтурчета, глухарчета, детелинка, има и коприва…
- Тази решетка съм я сложил, та ако тръгне от горе водата, да не запуши тръбите.
- А за всичко това вие ли платихте?
- Аз съм го извикал, аз платих.
- Защо не се обадихте в общината?
- Аз реших да я свърша тази работа. После разбрах, че се води път. Ама този път е много опасен, защото е прокопана цялата гора, направена е отводнителна канавка, та като идва вода от гората да влиза в тази канавка. Хубаво е направено, защото то всичко се заливаше. Като казаха, че щели да секат гората, че била болна, уплашихме се. Ако се изсекат боровете, тук ще тръгне страшна вода. Тук съм вдигнал високи дувари заради водата. Сложил съм мрежа, за да не влизат боклуци, на 20 метра съм направил ограда да не влизат дървета. Прескачаше водата у комшиите. Може да питате Делко Паспала или Иван. Техният дувар е два метра висок и водата го прескачаше.
- От къде мога да я видя тази канавка?
- Ами трябва да се качим ей, там, горе!
Тръгваме по стръмна, сипейна пътека нагоре към гората. Картината около пътеката ме връща в моето детство. Жълтурче, синчец, диви алени макове, синя тинтява, розова детелина, дъхти на ливада, а птичките са записали песента си на моя касетофон. Аз съм в гората. На върха на Момина баня. И ми идва на ум защо един човек, който си купил къща в подножието на тази планина, казва, че мястото е магическо. Не се уморявам, но трябва да благодаря на Тодор, че на два пъти ми подава ръка, за да не се хлъзна по тясната, измита от дъжда пътека.
- От горе в гората виждам квартала, виждам новопостроените къщи, виждам язовира на Миромир, виждам и построена една подпорна стена. Казаха ми, че е построена около 2014 година. Каква беше целта на построяването?
- Според мен са я построили, за да се хване водата, която е заливала тези къщи надолу, да се спре в стената, да влезе в канавката, която върти и влиза в дерето, за което говорихме до сега. Проверих в общината, казаха ми, че това не е дере, а път.
И аз проверих, уважаеми читатели! Г-жа Ганева я нямаше, но заместник- кметът – Милена Балямска ме прие много любезно, погледна писмото и ми каза, че не го е виждала. На въпроса ми това дере ли е или път, след като направи проверка, се обади и ми обясни, че в плановете на Хисар от 1957 година това се водило път. И сега, като правили новия кадастрален план, не отишли да видят, че там няма път, а дере и си го начертали път. Ако вие видите стръмнината, ако внимателно сте прочели какво разказва Тодор, ще разберете, че там път не може да стане.
Но… да се върнем в гората, където мирише на смола, където аз съм застанала между боровете и разсъждавам какво би станало, ако тези борове ги няма. Всичко от високото ще се свлече надолу върху къщите на хората. Не напразно преди повече от половин век е взето решение да се залеси тази местност, за да може да се спасят и склона и хората.
- На мен ми казаха: че това баирче не бива да ви плаши толкова много!
- Ами то по принцип и в селата Богдан и в Каравелово никакво баирче нямаше, та чак в Долна Махала разбраха от пороя. То не се случва всеки ден, то става един- два пъти и всичко отива.
- Да, никой не знае природата какво може да ни донесе! – казвам аз, вдишвайки мириса на смола.
Според проверката, която направих, община Хисаря не е обявявала конкурс по Закона за обществени поръчки, за да избере фирма да сече общинска гора. Разговарях и с директора на общинско предприятие „Гори“ – Ангел Веселинов, който твърдо отрече някой да сече там.
Инж. Добрин Иванов- директор на Държавно горско стопанство беше напълно откровен с мен.
- Да, имаме планувана сеч, сега сме на границата между Момина баня и Войнягово, но не сме секли над къщите на улица „Хайдушка“, нито до Кръста.
Разпитах и хората, които са виждали камионите с дърва да слизат по централната момино- банска улица. Според г-н Добрин Иванов, до държавните гори има и частни и може би смъкнатите дърва са от там.
Да се върнем на същественото!
Плашат ли се хората от улица „Хайдушка“, че ако започне сеч там, където аз се изкачих, при един пороен дъжд ще стане страшно?
Плашат се.
Укрепват ли имотите си?
Укрепват ги.
Дават ли собствени пари, за да се спасяват сами?
Дават.
Остава само да напомня на еколога на общината, че когато някой е болен, започват да го лекуват, а не го убиват. Защото всяко отсечено дърво е едно убийство. Десет отсечени дървета са десет убийства. И когато общината реши да сече общински гори, нека служителите и да се качат на служебните коли, със служебен бензин да отидат и да огледат там колко и какви хора живеят. Защото и едно стъпкано цвете означава смърт, тъй пчелата няма от къде да си вземе нектар.
Нека не убиваме това, което ни дава въздух, песен на птици, хубост и ни пази от природни бедствия!
Ирина Кирилова за „Тракийски Свят“
