ГЕНЕРАЛИ С МУНДИРИ ОТ САТИРИЧНИЯ ТЕАТЪР! (ХОТЕЛА В СЕЛО ТРУД)

Автор: Няма коментари Сподели:

– Много идиоти, бе, Томе… – хапеше устни генерал Б., докато джипката наближаваше село Труд – Ама Севдана ми извадила едно нещо от Фейсбука и то да ти кажа, точно за мене, бе… Знаеш к’во вика Фройд, а? Трябва да го запомня туй, чакай, чакай, сега ще ти го прочета… „Не бързайте с ниската себеоценка, може да сте заобиколени от идиоти“… А? Казах ли ти аз, че е за мене? Казах ли ти аз, че на прост народ кур се набива? … А! А така!… И тоя идиот сега ме вика в хотела на оня неговия в село Труд… Офффф, аман, бе!… Хахахаха, к’во викаш, че прекъсна нещо?… Ами като нищо!… То остава сега и оная лудата от АФЕРА да си е турнала там невидимия дрон, пак да ме изтипоса с някой запис от тоалетната… Айде… Айде, бе… Добре… Ще се чуем…

Генерал Б. се почеса по корема.

През това време Златния си наместваше очилцата, докато мигаше на пресекулки, а насреща му трътлест нисичък мъж с вид на крадлив счетоводител на ТКЗС, кимаше усърдно:

– Никакви издънки не искам! Ясно ли е? Ни-как-ви! Отваряте си очите на четири – врабче не искам да прехвръква наоколо! А е изтекла информация, а съм те върнал там, откъдето си изпълзял! Няма генерал Р., няма президент, аз съм човека, разбра ли ме?!

Трътлестия се потеше на талази и продължаваше да кима. Главата му чаткаше нагоре -надолу и не спря дори и когато Златния набързо се шмугна през вратата на хотела.

Село Труд сядаше да вечеря и никой или почти никой не подозираше пред чинията с туршия и юзчето с ракия каква сгляда мътеше селяшкия им хотел.

Шмугвайки се тихо в помещението, Златния мигновено смени маската на лъщящата си физиомутра и от нея се изля такова раболепие, че чак се приведе в кръста:

– Долагам, генерал Р., генерал Б. влиза в селото!  Всичко е както поискахте! Мога ли да попитам нещо?

– Питай! – отсечено рече генерал Р.

– Аз ще присъствам ли?

– Да! Ще записваш в тефтера… Никакви телефони, никакви аудио записи!

– Ами тоооо…, аз и без това все в тефтера пиша… – смутолеви Златния и още повече се приведе.

И в този миг генерал Б. влезе със замах и разпищолено като Митхад паша. Крачеше леко разкрачено, щото бе налял шкембе, дишаше тежко, бързо се здрависа с генерал Р. и се пльосна на стола срещу него.

Златния остана без кръст да се навежда.

– Как е Коприначков, как е, върви ли пътя на копринката? – избоботи генерал Б. – Златния ти викали вече, а? Я тури тука едно златно питие сега…

Златния хукна нанякъде, припкаше като заек, а в ушите му сърчицето му тиктакаше – тик-так-тик-так…

– Е-е? Генерал Р., как ще излизаме от тая тупикова ситуация? Тия твойте шарлатани видя ли сега кво напрАвиха?

– Не са мойте… – измънка генерал Р.

-Да, бе, мойте са… – ухили се генерал Б. – Ти, остави, ама ние ако не наредим пъзела, американците с тях ще го наредят… Какво правим, генерал Р., искам да чуя предложението ти! Аз с онуй, еврейчето съм се разбрал, ама…

Генерал Р. внимателно го погледна с мишите си очички:

– Генерал Б., правим експертен кабинет – давам ти мойте министри, избери си когото искаш. В името на държавата, компромиси трябват, декламацията я знаем, турците ще ги накараме да гласуват и извън прожекторите ще ги вкараме втори ешелон – зам-министри, агенции, да не бият на очи, щото американците не ги искат напред.

-Има логика… – потупа с дебели пръсти покривката на масата генерал Б. – те и без това твойте министри половината са на турците … Патриотите кво ги правим?

– Те са твои, ти се оправяй с тях… – хладно насече генерал Р.

– А да, бе… Те са по твойта руска линия… Аз съм евро атлантик…

– Е, аз къв съм? За какъв уй ме вербуваха в Щатите, да седя сега в тоз хотел на село Труд ли?

Златния въртеше очички като на тенис мач, гледайки в устата ту единия, ту другия и пишеше в тефтера.

– Тоя кво пише, бе? – по едно време повиши глас генерал Б. – Колко чувала с кинти донесе днеска от пътя на копринката ли?

Златния хептен се изпоти и заби нос в тефтера.

Генерал Р. се направи, че не чува.

– Виж, сега, Златен ли си, Пиринчен ли си – втренчено зацикли генерал Б. на Коприначков. – Стига си драскал там и ме слушай! Тия при мене не минават, ясен ли съм? Куцо, кьораво и сакато си го набутАл в тоя път на копринката. Леви, десни, мои, твои, турски, ай сиктир бе, няма да се разберем така… Две години колкото нАправихте – напрАвихте, размазАхте се, бе, да ме стигнете кво аз съм направил за 15 години… Чу ли ме, Златен? Оттука нататък пътя на копринката минава през мене. Който ще! Като не ще – обаждам се на американците и го вкарват в списъка Магнитски. Нали генерал Р.?

Генерал Р. за първи път и той се обля в пот:

– Аз мисля първо да видим как ще стане правителство, пък после за … пътя на копринката…

– Няма после, то е едно. Видяхме колко ви е даяна и хала, изловиха ви на първата пряка. Оная от АФЕРА се скъсА да ви вади чувалите…

– А, то и вашето чекмедже извади… – посмя да вметне Златния.

– ИзвАди го, ама кво станА? Кура му янко! Ама с вашите чували няма да е така, щото като гледам май няма да се разберем…

Генерал Р. направи втори опит:

– Ама генерал Б., ние тука дайте да видим за правителството как ще стане…

Както беше седнал, генерал Б. си повдигна колана, че шкембето му пречеше:

– Ще стане както кажат американците, аз в името на държавата каквото кажат американците това ще направя. Щото съм евро атлантик! И вие ще го направите, щото ония десните идиоти, нищо, че плямпат само, че сте руски шпиони, и те знаят, че не смеете да пръднете без да ви каже американския посланик… Така че, каквото стане, стане, ако не стане, не стане, пак отиваме на избори, и пак ще ги бия всичките. Дай сега тука пътя на копринката да оправим, другото – слушаме американците…

Златния обърна поредната страница на тефтера.

– Ти кво пишеш бе, Златен? – разсмя се генерал Б.

– Той така си пише и на „Дондуков“… – плахо се обади генерал Р.

– Много сте смешни вий бе, мен главата ми се е запалила да мисля как да извадим държавата от туй, което направиха ваште идиоти, вий в тефтерите пишете… А бе, Златен, ти знаеш ли, който пише в тефтер какво става, бе?

Златния стреснато вдигна глава:

– Кво става?

– Ами става като с Ковача, той и той все с тефтер ходи и накрая БОП-а му гепаха тефтера и сега ходят да го търгуват насам натам, докато Гешов не ги излови пък тях…

От Златния се лееше пот:

– Ама…

– Няма ама, Златен, махай го тоя тефтер, че накрая да не го видиш публикуван в АФЕРА – отпи глътка генерал Б.

Златния поизправи рамене и реши, че е дошъл неговия миг да изпъкне:

– Няма…, генерал Б., аз имам един много компетентен човек, който ме съветва да използвам кодове, за да не се разбира… Код – това, код – онова, и който и да ми хване тефтера нищо не се разбира…

– Кой бе? Тоя с кодовете да не е Александър, бе, Златен? Ти пък намери кой да те спасява! – разсмя се от сърце генерал Б. – Ти гледай барабар с кодовете да не се наложи да му отчислиш всичките чували, че знаем се ние с него от години… Ама аз с него ще се оправа! Кодове! Абе, вие сте големи идиоти, бе!

Генерал Р. изпъшка.

– Кодове! – разпали се генерал Б. – Ти още кого си набутал в тоя път на копринката бе? То цяла България вътре в него, бе? Така няма да стане тая!

Генерал Р. пак опита да се обади:

– Генерал Б., ами ако не можем сега да направим правителството, дето го искат американците, кво ще правим? Дайте да мислим конструктивно в името на държавата…

– Ти мисли първо колко чувала си заделил за Деспа, после мисли за държавата… КАзах ви! – експертно – набутваме твойте и мойте, турците скрито отзад, ама вътре, шоутата ще ги омаем и тях, червената – дай и оръжие да продава, патриотите… С тях аз ще се оправям… Нека да има и опозиция за пред камерите, да се радва народа… Ама пътя на копринката няма да продължава така – сульо и пульо вътре, не може така. Аз поемам пътя, нали съм по магистралите, знаете, разбирам ги тия работи. Златен, тебе ще те взема да пишеш в тефтера с кодове!

Генерал Р. още по-плахо се обади:

– Ами аз?

– Генерал Р., благодари се, че ще осуетя импийчмънта…. Утре трябва да съм в американското посолство – кво казвам там сега? Разбрахме ли се? Разбрахме се.

– Ами чичо Гошо? – заекна Златния.

– Чичо ти Гошо, Златен, от когато е мой, ти още си разнасял хандабалните топки с чувалите…

Село Труд се готвеше да си полягва под юрганите, когато генерал Б., сядайки в джипката, набра Томето:

– Пълни идиоти, ти казАх, пълни идиоти! Аз им говоря за пътя на копринката, те пишат в тефтери с кодове… Набързо ще ги вкарам в пътя аз, вече няма път на копринките, има моята магистрала… Ааааа, добреее… Айде, че утре съм при американците… Абе, няма какво да им обясняваш, бе… Събирате журналята и … в името на държавата… и това е… Набийте им по един кур и толкова!

                                           Веселина Томова                   https://afera.bg/

Предишна статия

АКО ШЕФЪТ НА КК „АЛБЕНА“ НЕ КЛЕКНЕ, „ЗЛАТНИЯ“ КОПРИНКОВ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗПРАВИ И ДА НАЛАПА ЕВРО МИЛИОНИ!

Следваща статия

Everybody who grows Food or spends time in Nature and is really connected to it, knows that they had already altered our Bio Structure long before Cov

Други интересни