Глинени плочки отпреди 16 века, открити на територията на македонския град Виница, може да се окажат едно от доказателствата за хипотезата на наш историк за българските корени на Ахил. Познатият от Омировата „Илиада” герой е изобразен на теракотна плочка от 5-6 в. – нея историците ни свързват с друга плочка, намерена край Виница, върху която на латински се вижда надписът „Болгар”. „Поне два византийски източника посочват данни за Ахил, че е бил предводител на българи”, посочи в ефира на Дарик историкът Александър Мошев, уредник в Националния литературен музей. Той заедно с екип на списания „Осем” са били част от експедиция до разкопките на платото над македонския град.
Керамичните плочки от Виница, смятани за първообраза на днешните икони, привличат любопитството на екипа на списания „Осем” и историкът Александър Мошев, каза пред Дарик зам.-главният редактор на изданието Георги Караманев: „Нещо като предци на днешните икони. Наричат ги винички икони”.
Въпреки раннохристиянския характер на плочките, вниманието им привличат две – едната с надпис Ахил и една с конник и надпис „Болгар”: „Светец, който според повечето специалисти е Ахил – героят от Троянската война. Другата плочка е изрисуван един конник, до когото пише: „Болгар”. Цялото това нещо ни се видя изключително странно”, разказа Георги Караманев.
„Още македонският археолог Балабанов, който разкопава обекта, изказва предположението за връзка между двете плочки, т.е. това не е моя хипотеза, че в една тракобългарска среда е съществувал култ към митичния предтеча или прародител Ахил – предводителят на мирмидонците, за който в най-малко два византийски източника – единият от 6-ти, другият от 12-ти век – има данни, че е бил предводител на българи”, каза от своя страна Александър Мошев.
„Самият факт, че пише „Болгар” на тази плочка отваря много въпроси, дори и това да е само една от възможностите връзката с Ахил”, каза Караманев.
„Другата възможност е това да е Свети Ахилий – един раннохристиянски светец от 4-ти век. Култът към него е развиван по времето на управлението на Самуил. Чисто иконографски няма как да бъде християнски светец по този начин изобразен”, допълни още Мошев.
Екипът опитва да се свърже с македонските специалисти и да осигури достъп до оригиналите на ключовите за хипотезата плочки. Според тях обаче дори само повече българи да чуят за малко познатите у нас плочки от Виница, усилието си струва. Двамата смятат, че въпреки сензационния характер на теорията за Ахил няма риск да влезем в ролята на македонците, за които наскоро иронично Божидар Димитров коментира, че и Тутанкамон е македонец:
„Виждам вече в интернет започнаха едни яростни спорове, патриотарски начала и от двете страни. При представянето ние изрично се постарахме да разграничим ясно кои са ясните и недвусмислени неща и кои са хипотезите”, каза Караманев.
„Не би трябвало да се фиксираме върху тази сензация, а по-скоро трябва да разглеждаме тези находки като част от по-голям комплекс от находки, които биха могли да ни помогнат да погледнем към най-древното ни минало от един друг ъгъл. Въпросът за произхода на българите и за това от кога сме тук, на Балканите, по друг начин”, допълни Мошев.
