Днес празнуваме един от най-светлите християнски празници – Бъдни вечер. Това е денят преди Рождество Христово.
Според библейското предание на този ден завършват родилните мъки на Дева Мария, които са започнали на Игнажден. Празникът е посветен на дома. Семейството се събира заедно на вечеря, за да дочака раждането на Божия син.
На този ден християните се подготвят духовно: чрез пост, изповед и молитва да приемат Светото Причастие и така достойно да посрещнат Христовото Рождество.
Бъдни вечер е последният ден от Коледните пости. За християните това е тайнствената нощ, в очакване на Рождество Христово.
В различните краища на страната празникът, който предшества раждането на Христос е наричан с различни имена “Малка Коледа”, “Суха Коледа”, “Детешка Коледа” или по-рядко – “Мали Божич” и “Крачун”.
По традиция цялото семейство се събира около празничната постна трапеза с молитва и благодарност.
Според традицията питката се замесва рано сутрин с най-хубавото и бяло брашно и понякога с нов клас и с мълчана вода (докато младите моми носели водата с менци от чешмата те не продумвали и думичка). От това тесто се правят и краваите, които по-късно се дават на коледарите.
Приготовленията за празничната вечеря започват от рано сутринта и продължават до разчупването на питката над празничната трапеза, съдържаща нечетен брой постни ястия – 7, 9 или 11, сред тях са варено жито, фасул, сарми, пълнени чушки с боб, ошав, туршии, лук, чесън, мед и орехи, и вино.
Вечерта всички членове на семейството сядат на масата.
В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света.
На вечерята питата се разчупва от най-възрастния човек в семейството. Първото парче се определя за Богородица и починалите, следващото за къщата, а останалите за членовете на семейството, както и на домашните животни. Раздаването става от дясно на ляво – посоката на живота в разбиранията на българина.
Под софрата се слага слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. Най-възрастният представител от рода прикадява с тамян трапезата и къщата и прочита молитва.
В огъня през цялата нощ трябва да гори дъбово или крушово дърво, наричано бъдник, което с топлината и светлината си символизира раждането в света на Христос. По традиция, най-старият мъж в семейството гадае по бъдника каква ще е следващата година. През нощта коледари тръгват по къщите и пеейки народни и църковни песни разнасят радостна вест за Христовото Рождество.
На масата трябва да има запалена свещ, тъй като огънят се счита за пречистващ. Самата вечеря е по-скоро ритуал, отколкото хранене.
Според българските традиции на празничната трапеза трябва да присъстват задължително мед (за сладък живот), чесън (да пази от зли сили), варива (символ на плодовитостта), лук и орехи (да се гадае по тях каква ще е годината). Слагат се също и сушени плодове.
За Бъдни вечер можете да приготвите постни пълнени пиперки, постни сарми, бобена яхния, кисело зеле, както и да изпечете тиква. По стар обичай, останал от едно време, в някои краища на страната приготвят зелева чорба с нарязан в нея праз и лютива чушка (печена). Поверията гласят, че трябва да се опитат всички ястия, за да му върви на човек. Масата на Бъдни вечер не се раздига, за да се нагостят умрелите.
След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, в символ на очаквания гост.
Друг обичай е след края на вечерята всеки човек на масата да си избере орех и да го разчупи, ако ядката остане цяла и е бяла и едра, човекът ще е здрав и ще му върви през годината.
В миналото семейството не заспивало до полунощ, защото хората вярвали, че тогава небето се отваряло и ако в този момент си намислиш желание то със сигурност ще се сбъдне. След вечеря всички стават едновременно от масата и софрата не се раздига, защото се вярва, че починалите ще дойдат да си вземат от храната.
На този ден празнуват Евгени (означава благороден), Евгения, Женя, Жечка, Благородна, Бисер, Бистра, Божин, Божан, Божана.
В народните обичаи могат да се открият различни традиции.
В езическите традиции денят е свързан с плодородието и с началото на нарастването на деня, надвиването на нощта. Затова се и чества, като на трапезата се поставят храни, които при приготвянето набъбват. Извършват се магически действия (гадаене) за плодородие, за здраве и благополучие на всеки член от семейството.
Късмет и предсказания
Ако сребърната пара е в парчето, отделено за Богородица или за къщата, годината ще е много добра за всички.
Мома или момък могат да узнаят името на годеника или годеницата си, с които им е отредено да бъдат. Затова трябва да успеят да станат незабелязано от трапезата и да подслушат какво си говорят съседите. Първото мъжко или женско име, което чуят, е името на човека, когото ще срещнат още по празниците.
Листата на бръшляна от трапезата, сложени под възглавницата, могат да предскажат здравето на този, който е преспал върху тях. Ако са останали свежи и зелени до сутринта, човекът ще е здрав през годината.
Зад палешника (широкото остро желязо на ралото, ралник, лемеж) се оставят живи въглени, неречени за различни селскостопански култури. На сутринта се гледа дали въглените са изгорели. Колкото повече пепел има, толкова по-голямо ще е плодородието. Ако въглена е почернял, предсказанието не е добро.
На въглен може да се предскаже и времето през годината. Наричат се 12 въглена за 12-те месеца и отново пепелта показва дали ще бъдат благоприятни за реколтата и човека.
За изобилието на месеците през годината се гадае и с лук и сол. След като всички си легнат, домакинята разрязва глава кромид лук и слага в 12 люспи 2 – 3 щипки сол. Нарича ги на 12-те месеца и ги качва на покрива на къщата. На сутринта гледа дали солта се е стопила или не. Ако се е стопила, съответният месец ще е дъждовен и плодороден. Ако солта е останала и се е втвърдила, месецът ще е сух и неплодороден.
Ако пепелта от бъдника на сутринта е много, много ще е и плодът по земята и стоката.
На Бъдни вечер се разчупват орехите, които са наречени на всеки още на Игнажден. Ако при счупването те останат цели, ако са бели и едри, човекът ще е здрав и ще му върви през годината.
Метеорологични прогнози
Каквото е времето на Бъдни вечер, такова ще е и през юни.
Ако на Бъдни вечер времето е облачно, пролетните култури ще са добри и пчелите ще носят повече мед. Ако целият ден е облачен, ще има болести през годината.
Ако на Бъдни вечер вали сняг, пчелите ще се роят много.
Ако времето е мъгливо, такова ще е то и през годината.
Забрани
Моми, на които им е време да се омъжват, не месят хляб, защото се вярва, че ако се омъжат през годината, ще изнесат плодородието от къщата.
Пепелта от бъдника и сламата не се изхвърля.
Който седне на трапезата, не бива да се оглежда много, защото рано ще му побелеят косите.
