Александър Дорич – поредното доказателство на европравната ни мисъл в Съда на Европейския съюз
От октомври на 2016 г. Александър Дорич (тогава на 29 години) е реферандер на „Олимп на правосъдието“, както наричат Съда на Европейския съюз в Люксембург.Попадането му в екипа на първият ни български съдия от 2007 г. насам Александър Арабаджиев съвсем не е случайно, имайки предвид изключителния перфекционизъм на съдията. Причината е българската и международна оценка на качествата на младия ни юрист. И най-вече спечелването през 2015 г. на наградата на една от най-големите международни кантори в света „Mayer Brown Legal Business Prize“ за особен принос за практикуващите юристи и бизнеса в областта на конкурентното право. Поводът е дипломната работа на Дорич от магистратурата му по право на ЕС в Колежа на Европа в Брюж: „Тънка червена линия или кога агресивното данъчно планиране се превръща в неправомерна държавна помощ“.
Изборът на пътя към завидната кариера
на пръв поглед изглежда странен, тъй като отраства и е възпитан в семейство на свободни творчески личности. Майка му Антония Радичева е режисьор в Българската национална телевизия, а баща му Стефан Дорич е художник, архитект и страстен рибар. В продължение на 13 г. като момче и юноша Александър тренира и се състезава като тенисист. От там май тръгва и закваската на изборът му за бъдещето: „Тенисът като индивидуален спорт създава характер и устойчивост. Усещането, че всичко е в твои ръце и зависи единствено от собственото ти представяне ме е научило да не се отказвам пред трудностите и да давам най-доброто от себе си, каквото и да правя“.
Ах, Френската гимназия!
Средното образование на Дорич в периода 2001-2006 г. протича в култовата 9-та Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ в София, която оставя неотмираща диря по пътя му: „ Френската не е просто гимназия. Тя те определя като личност и те среща с хора, които се превръщат в твои приятели за цял живот. Френската създава общност между хората, които са я завършили. Така, когато срещнеш възпитаник на Френската, дори и да не си го познавал до този момент, се усеща именно това чувство за общност и солидарност, сякаш сте преживели нещо заедно, въпреки че това не се е случило по едно и също време. Ето защо мога да кажа: веднъж във Френската, цял живот във Френската“. И след френската емоция към завръзката със следването 2006 – 2011 г. в Юридическия факултет на Софийския университет:
Защо избра правото?
„Харесва ми динамиката на обществените отношения и значимостта на тяхното правно регулиране. Обществото е жив организъм. Говорим за едни на пръв поглед невидими връзки, които са от особено значение за неговото изграждане и постоянно развитие. Всеки ден, съзнателно или не, всичко, което правим, има своята правна форма и е един комплекс от права и задължения – нещо като интернет – невидимо е, но е винаги около теб и осигурява връзките ти със света и хората в него. Мисля, че това е причината“.
Английската връзка
Паралелно със следването в Софийския университет Александър завършва и двугодишна специализация по английско право и право на ЕС към British Law Centre и Юридическия факултет на Университета Кеймбридж. „Знанията по право на ЕС, които придобих по време на тази програма, изиграха ключова роля за развитието ми като юрист, специализиращ в областта на правото на ЕС. Именно тези познания имах възможност да приложа на практика не само в ежедневната си работа, но и в едно по-различно поприще – участията ми в състезанията по право на ЕС“.
Тези турнири, организирани от 22 години от British Law Centre в сътрудничество с Юридическия факултет на Университета Кеймбридж и под егидата на Съда на Европейския съюз, оказват огромно влияние върху бъдещата квалификация на студента по право Александър Дорич. Състезанието представлява симулация на съдебно производство за разглеждане на преюдициално запитване, отправено от държава членка на Европейския съюз до Съда на Европейския съюз. През 2010 г. на финалите Дорич и съотборниците му достигат до полуфинал. Оценката му за тази престижна надпревара е: „Освен че ми даде възможността да приложа на практика придобитите до този момент знания по право на ЕС и да усвоя техники на пледиране и структуриране на аргументация, състезанието ме срещна и с личности като генерален адвокат Елеонор Шарпстън, съдия Александър Корнезов, генерален адвокат Михал Бобек и други водещи фигури в правото на ЕС като преподаватели от университетите Оксфорд и Кеймбридж“.
Правилата на играта са, че само веднъж може да участваш като състезател. Така в следващите три години той, заедно с Юлия Раданова – днес адвокат-медиатор, стават треньори на отборите на Юридическия факултет на Софийския университет. На последната им изява през 2013 г. в гр. Бърно – Чехия, техните възпитаници печелят титлата.
Поради достойното представяне на българските отбори от 2007 г. насам, десет години по-късно България отново бе избрана за домакин на финалите на престижното състезание, които се състояха през април 2017 г. в сградата на Върховния административен съд в София. Този път на надпреварата Александър Дорич присъства в ново амплоа – като съдия.
Сърфирането в правната реалност
Още като студент в последната година Дорич стажува в парламентарната Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Работи по транспонирането на европейски директиви в националното законодателство и участва в изследването на новата роля на националните парламенти след влизане в сила на Договора от Лисабон и в провеждането на анализи по прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност.
През 2012 г. постъпва в мощната българска адвокатска кантора „Джингов, Гугински, Кючуков и Величков“, където работи в сферите на конкурентно, данъчно, банково и финансово право, сливания и придобивания и търговско право. Този си опит смята за безценен: „Джингов, Гугински, Кючуков и Величков“ е школа. Школа, в която се учиш на корпоративна етика и професионализъм, на ефективност и дисциплина. Там оцеляват едни от най-добрите в един безпощаден бизнес на сериозна конкуренция и уважителна надпревара“. Там попада на предизвикателството да работи за именити клиенти като BMW Group, Visa Europe, Commerzbank, Goldman Sachs, International Finance Corporation – World Bank Group, OMV AG, Aurubis AG, Abbott Laboratories, Coca-Cola и др.
В този период е и предпоследното стъпало в настоящата му млада, но бляскава кариера из дебрите на правото на ЕС – магистратура 2014-2015 г. в Колежа на Европа в Брюж, Белгия.
Лично и емоционално
Колежът на Европа
Една година в Колежа на Европа? Емоционално, предизвикателно, променящо живота преживяване! Колежът на Европа е естествена смесица, конгломерат от академичен живот на най-високо ниво, 52 националности по мое време и познанства и приятелства завинаги.
Всеки възпитаник на колежа има собствено, лично усещане за това, какво е духът на Колежа и именно това е израз на разнообразието и богатството, което Колежът предлага. Моето разбиране като студент от промоцията Фалконе и Борселино е, че духът на Колежа се корени в предизвикателството и стимула да консолидираш досегашните си умения, да развиеш нови такива, да формулираш и преформулираш идеи и възприятия.
Програмата по Европейско право на Колежа съчетава получаването на знания с усвояването на практически умения, разрешаването на сложни юридически казуси и намирането на решения. Годината, прекарана в Колежа, ми даде неповторимата възможност да бъда част от един своеобразен форум за обмен на интелектуален заряд и за взаимодействие с различни култури. Всеки ден в Колежа беше предизвикателство да надскочиш собствените си граници и възможност за интелектуално израстване и достигне на нови нива на развитие на личността.
Колежът те учи на баланс между екипната работа и моментите, в които трябва да изразяваш индивидуалната си сила. Не е просто преминаване през хиляди страници, а път към намиране на професионалното ти призвание.
Дипломната ми работа е на тема, свързана с прилагането на методи за трансферно ценообразуване при вътрешно групови сделки на международни корпорации чрез сключването на предварителни споразумения за ценообразуване (advanced pricing arrangements), които биха могли да доведат до наличие на неправомерни държавни помощи. Темата преплита правото на държавните помощи и данъчното право. Тя е тясно свързана с производствата на Европейската комисия за разследване на предоставянето на избирателни данъчни предимства на „Епъл“, „Амазон“, „Фиат“ и „Старбъкс“ в няколко юрисдикции на ЕС. Темата е изключително сложна и специфична, като към това се прибавя и фактът, че по изключение и вследствие езиковите изисквания на Колежа се наложи дипломната работа да бъде изготвена на английски език, а защитена на френски.
Резюме
„Тънка червена линия или кога агресивното данъчно планиране се превръща в неправомерна държавна помощ„
Дипломната работа на Александър Дорич поставя в центъра на вниманието въпроса за наличие на несъвместима с правото на ЕС държавна помощ, доколкото тя се дължи на селективно предимство, предоставено на мултинационални дружества чрез предварителни споразумения за ценообразуване.Авторът развива твърдението, че предварителните споразумения за ценообразуване заемат специална позиция в контекста на постоянното взаимодействие между прякото данъчно облагане, държавните помощи и вредните данъчни практики, и по-специално – много специфично място в зоната на припокриване между държавните помощи и вредните данъчни практики.
На този фон, отстоява позицията, че такова селективно предимство може да се извлече от несъответстващо на международно признатия принцип на независимите пазарни отношения прилагане на методите за трансферно ценообразуване. По-специално, предимствата приемат формата или на намаляване на данъчната основа, или на консолидиране на пазарните позиции на мултинационалните дружества в резултат от прехвърлянето на печалби.
Предимствата са най-често „търсени“, тъй като мултинационалните дружества се обръщат към данъчните власти с цел получаване на одобрение на специално изготвени от тях методи на трансферно ценообразуване. Всички тези действия са следствие от така наречения подход на агресивно данъчно планиране.
За да обоснове тези си позиции, авторът разкрива, че предварителните споразумения за ценообразуване са специфичен вид данъчни мерки, различни от предварителните данъчни становища, и като такива могат да бъдат де факто селективни в зависимост от законодателната структура на тяхната система, наличието на дискреция на данъчните власти и присъщата им непрозрачност.
Поради това дипломанта работа заема позицията, че тънката червена линия на неправомерна държавна помощ се пресича в момента, в който има селективно предимство за мултинационалните дружества, произтичащо от неправилно прилагане на методите за трансферно ценообразуване, одобрено чрез предварително споразумение за ценообразуване, и когато държавната помощ засяга търговията между държавите-членки и тя може да бъде приписана на съответната държава. В такива случаи правилата за държавните помощи на ЕС действат като необходимата „аварийна спирачка“, като инструмент, който се бори срещу незаконните мерки за предоставяне на държавна помощ и вредните данъчни практики.
Интервю
Чувството да работиш в Съда на Европейския съюз е „НЕНАДМИНАТО“
Александър, какво е усещането на 29 години да попаднете на Олимп на правосъдието, както наричат Съда на ЕС в Люксембург?
В моите очи Съдът на Европейския съюз е институцията, която чрез съдебната си практика препредава по изключителен начин творческата, обективна и независима правна мисъл. Мнозина признават на Съда качеството „върховен извор на правото на Европейския съюз“, но в действителност малцина успяват да се докоснат и да почерпят от него от първа ръка. Поради това, да бъда част от тази институция е не само предизвикателство, но и ценна възможност да давам и да получавам неповторими по същността си юридически познания и да живея в динамизма на правния ред на Европейския съюз.
На фона на всичко това, какво друго бих могъл да кажа за чувството да работиш в Съда на Европейския съюз освен „НЕНАДМИНАТО“!
Как се работи в екипа на българския съдия Александър Арабаджиев?
Тук всеки ден получавам възможността да взаимодействам с юристи от най-високото ниво в света на правото на Европейския съюз. Кабинетът е съставен от изключителни личности и специалисти, притежаващи богат опит и професионална етика и най-важното – усет за това, какво е правото на ЕС. Удоволствие е да бъдеш част от такъв екип.
Ще успее ли Съда в Люксембург в днешните дни на опити за разединение да спаси ценностите, до които с толкова мъка и усилие е достигнал ЕС?
Европейският съюз е платформа на възможности, един своеобразен интерфейс, в който държавите членки и техните граждани не просто се срещнат и си взаимодействат, а съществуват заедно и се развиват заедно.
В този контекст Съдът на Европейския съюз играе съществена роля в хода на европейската интеграция. Решение след решение, той се стреми да премахне различни видове граници между държавите членки, за да се гарантира свободното движение на стоки, услуги, капитали и хора. Съществените решения обаче вече не са само относно основните свободи на общия пазар.
Ще посочите ли примери за подобна тенденция.
През 2015 г. от повече от 700-те дела, с които се е занимавал Съдът, само 65 засягат основните свободи. 88 се отнасят до интелектуална собственост, 52 засягат пространството на свобода, сигурност и правосъдие и по-конкретно наказателно право, 49 данъчни въпроси, 40 конкуренция и 47 околна среда. Това не е просто суха статистика, а индикация, че се разкриват нови хоризонти пред Съда на Европейския съюз, който правораздава, включително в сфери като тази на информационните технологии, която заема все по-важно място в живота ни. Така например с решението по съединени дела Digital Rights C‑293/12 и C‑594/12 от 8 април 2014г., с което Директива 2006/24/ЕО, която предвиждаше задължение за електронно-съобщителните оператори да запазват комуникационни данни за период от шест месеца до две години, с цел гарантиране обществената сигурност и борбата с престъпността, бе обявена за невалидна. Установено е, че запазването на данните е било предвидено по такъв начин и толкова широко, че е налице сериозна намеса в основни права, за която липсват гаранции, че отговаря на принципа за пропорционалност. Друг интересен пример е решението по делото Google Spain C-131/12 от 13 май 2014г., с което се спира почти абсолютната свобода на интернет гигантите, тъй като търсачката трябва да премахне информацията за резултатите, които биха могли да накърнят личния живот. На последно място бих искал да спомена и решението по делото Schrems C-362/14 от 6 октомври 2015г., в което Съдът обявява, че условията за трансфериране на данни към САЩ (така, както са били заложени от Комисията през 2000 г.) противоречат на правото на Европейския съюз и на Хартата за основните права. Всичко това свидетелства, че в течение на времето, чрез импулсите, задавани от Съда на Европейския съюз, европейската интеграция отдавана е надскочила стриктно икономическите си граници и продължава по пътя на устойчивото развитие.
В този контекст мисля, че опитите за разединение, към които реферирате, са лишени от логически издържана трайна основа, тъй като са изградени на фона на, смея да твърдя, непознаване на правния ред на ЕС, както и на самия ЕС.
Говореното „за“ и „против“ ЕС не е чуждо на историята на Съюза. Тя познава много и различни кризи и форми на скептицизъм през годините. Въпреки това отговорът – повече интеграция, винаги е давал положителни резултати и е туширал подобни негативни позиции. Широката гласност, която се дава на идеите за разединение, е вероятно разбираема, предвид провокативния им характер. И тук е моментът да отчетем, че отговорът не е просто диаметрално противоположният – повече гласност за положителните аспекти на ЕС. Това, което е нужно, е повече и по-добро познаване и разбиране на системата, концепциите, ценностите и целите на ЕС.
Като завършил право в България неотдавна, искам да поговорим за юридическото образованието у нас. Как си обяснявате аномалиите, че наши студенти се представят блестящо на световни състезания по право на ЕС и по международно право, а същевременно едно от основните обвинения към родната ни съдебна система е в недостатъчна компетентност? Къде е проблемът?
Юридическото образование в България, в традиционните дисциплини, е на изключително високо ниво. Не случайно се е утвърдило като една от най-желаните и водещи специалности у нас. Същевременно, струва ми се, трябва да се набляга не само на традиционните дисциплини, но и на тези, които отразяват динамиката и сложността на обществените отношения във времето, в което живеем. Така, юридическото образование в България трябва да отговаря повече на потребностите на бизнеса. Има нужда от преформатиране на програмите и специализациите, между които студентите избират, и поставяне на по-голям акцент върху практическите аспекти на правото. Все повече се разкрива необходимостта от отваряне на път между практиците и студените. Необходимо е бизнесът и юридическото образование да се срещнат. И двете страни имат нужда от това. Какво имам предвид? Трябва да се въведе възможност за практикуващи юристи, дори и без академични титли, да преподават на студените. Те имат на какво да научат бъдещите си колеги и трябва да бъдат чути. Системата в момента е изключително затворена.
В професионален план какви са целите ви – кариера в правните институции на ЕС или завръщане и реализация в България?
Към днешна дата основната ми цел е свързана с работата ми в Съда. Фокусиран съм върху това да давам максимума от себе си, ежедневно да развивам познанията и уменията си, за да отговарям на високите стандарти на институцията и да оправдая гласуваното ми доверие, винаги осъзнавайки отговорността, която произтича от него. В дългосрочен план, където и да ме отведе професионалното ми развитие, за мен е важно да се занимавам с това, което ми носи удовлетворение.
Имате ли местенце, нещо като убежище, от което никога няма да се откажете?
Да. Казва се „у Дома“.
