За боклука, който умее сам да се изхвърля и винаги го прави точно навреме

Автор: Няма коментари Сподели:

Принципът е универсален и важи както за частните случаи, така и за общочовешките дела…

Близо двете десетилетия история на блога и свързаните с него видео платформи, канали и профили са разнообразни. Имаше периоди на реален или измамен мир. Имаше от време на време и периоди на кратки или дълги войни.

И в мир, и на война обаче животът си тече. Хората трябва да се хранят. Трябва и да си гледат децата, пък и да вършат работата си за близките и обществото, доколкото им е възможно. Непременно: да изхвърлят и боклука, че животът сред боклук е нездравословен и обикновено – кратък.

Не помня как точно се процедираше с боклука в най-първите ми детски години. На село май го събираха на определено място в обора до торището. Боклукът веднъж седмично се извозваше извън населеното място до тъй наречената „маргара“, а пък онуй от торището отиваше да храни нивите.

Определено помня ритуалите с боклука, когато бях 5-годишен в Санкт Петербург

Много ме впечатли тогава какво са измислили руснаците. Там живеехме на последния етаж в един блок и не съществуваше такова нещо като излизане от входа в мразовитите дни и нощи, за да метнеш отпадъците си в контейнер. Боклукът се изсипваше на специално място между етажите на самия блок – на подобно място в родните панелки традиционно се намираше стаичката за парцалите и кофите на чистачката във входа.

След като излезеш по халат или даже по долни гащи от апартамента си, топуркаш още няколко метра по пантофи до въпросното място между етажите, сипваш кофата за смет в един „долап“ и слушаш как всичко пропада нейде надолу, надолу, надолу… Събира се в приземно или подземно помещение, което днес бих нарекъл панелен ад. После идват едни боклукчийски камиони и враговете на съветския народ вършеха черната работа да събират отпадъците на привилегированите послушни сътрудници на режима.

Но тогава бях дете и си играех с въображението…

Представях си как в бъдеще хората няма да правят дори тези минимални усилия да изхвърлят смет от дома си. Кошчето за боклук ще бъде робот и ще притичва до етажите да се изхвърля самичко. Може да го прави напълно автоматизирано на някакви интервали, мислех си, или с дистанционно управление, или с изрична гласова команда.

До днес това си остава фантазия, когато говорим за тоя тип неодушевен боклук. Но има много форми на смет. И за добро или лошо, не можем да ги разменяме за сливи като в оная приказка – особено в случая на човешките отпадъчни продукти на еволюцията са необходими доста сложни, почти хирургически операции по отстраняването. Или по изрязването на лицемерни лъжци, крадци и наглеци, когато е била скъсена дистанцията с тях и са се получили някакви нездравословни духовни сраствания.

Няма как човек да не се изцапа, когато си има работа с мръсотия от каквото и да било естество

Неизбежно е. Но накрая човек, който не може да си позволи да дегенерира като човешкия отпадък, трябва да си осигури сън с чиста съвест. Трябва да може да е способен да гледа и себеподобните си в очите.

От личен опит мога да кажа, че това не е особен проблем. Просто не търсете подкрепа сред съмишлениците си, нито безпринципни и гръмогласни бройки сред хора, които дори не познавате, нито те – вас. Дръжте се за най-добрата си приятелка – истината, това е всичко.

Истината не търпи нечистота, защото и най-малкото петно върху нея вече не я прави истина. А пък боклуците не търпят чистота, защото там, където са те, не може да е чисто, нали? Елементарна логика е, някак си.

Тоя тип боклук рано или късно, но обикновено точно навреме се изхвърля сам

Не му трябват ни дистанционни, ни кошчета, ни контейнери, ни маргари, ни адските бунища под руските панелки. Трябва насреща му да стои истината. Неподправена и непоклатима.

И тогава боклукът се изхвърля сам, било шумно или тихомълком. Нека претендира колкото си иска после – че боклукът сте вие и той бил изхвърлил вас. Истината си е истина, а вонята на нещо гниещо също е непогрешима.

Важи за личните отношения с един или друг отпадък. Важи и в по-широк смисъл. Ще кажете, че държавата и светът се управляват от могъщи боклуци! – Колко пък да са могъщи и дали са по-могъщи от истината?

Няма сила, която да може да противостои на истината – няма, няма, няма!

Просто в общочовешките и световните дела става по-бавно, отколкото в частните. Само трябва да имаме търпение и постоянство. Когато се натрупат достатъчно много истинолюбиви хора, могъщият боклук пак си се изхвърля сам, когато му определят времето, и така до следващия път.

А след 400 години, като дойдат и моралните машини за моралните хора, боклуците ни хем ще намалеят, хем ще има кой да ги изхвърля, вместо нас. Докато ние се занимаваме с далеч по-важни неща за нас и другите човеци.

И детските ни мечти вече не ще имат нищо общо ни с боклуци, ни с адски подземия, ни с нещо разлагащо се – все тая видимо или скрито от хорските погледи. Очите на незрелите хора лесно се залъгват, но те са най-слабо развитите в духовен план.

Ушите стоят по-горе и улавят всяка фалшива нотка или инфантилен тембър! А носът не случайно е определян от окултистите като премиер на човека – и би трябвало безпогрешно да ни държи далеч от всичко вонящо на лъжа, наглост и други заразни и душегубни нечовещини.

Иван Стаменов
20.11.2022 г.

https://www.otizvora.com/2022/11/15078/za-bokluka-koyto-umee-sam-da-se-izhvurlya-i-vinagi-go-pravi/

Предишна статия

И сега само зомбита ще ни възкресяват, нищо, че самите те са мъртви. Умрял живи ще съживява!

Следваща статия

Срам ли те е, българино? Не?! И правилно!

Други интересни