ДА ОСТАВИШ СЛЕДА

                                      Ирина Кирилова – журналистка

      Не са минали двадесет години от Освобождението на България, не са все още забравени кланетата по време на Априлското въстание и в Батак започват да мислят за духовен живот, за културно развитие. Три години преди да започне двадесети век, жителите на Батак на 7 декември 1897 година основават читалище.

Първият председател е Никола Попов, Трендафил Стефанов Керелов е подпредседател, Атанас Паунов е библиотекар. Основателите са продължители на възрожденците, а кмет по онова време е бил Атанас Ганев. Сграда нямат, но използват салона на училище „Кирил и Методий“. Откриват библиотека, читалня и бюфет и го наричат „4 май“, за да е вечна паметта на загиналите за свободата.

Минават 125 години от онези дни. И сега организира тържества, посветени на годишнината. Едно от интересните събития привлече вниманието ми и то е представяне на стихосбирката на поета Борис Божков, който е написал своите стихотворения на баташки диалект. Благодарение на служители от община Батак, от които съм очарована, че бяха така любезни с мен, че ми помогнаха с информация, се добрах до дъщерята на Борис Божков, която е студентка в София. Не се питайте защо не намерих поета! Него вече го няма на този свят.

    След като се запознахме с Емил Костадинов, който е в основата на издаването на стихосбирката на Борис Божков, намерих и Кристина. За моя радост тя се оказа студентка по журналистика и масова комуникация. Понякога в живота хващаш един път, а той те отвежда на място, на което можеш да бъдеш полезен, място, което събира хората, за да си помагат. Смятам, че точно тези невидими пътища божии ме отведоха до това момиче.

• Кристина, вие сте не само без баща, но и без майка, която също е на оня свят. Няма да ви питам за тъгата, за спомените, за прегръдките на родителите ви. Ще  питам какво намерихте в архива на баща ви?
• Намерих много неща, които ми показаха, че на този свят най- важното е да оставиш нещо след себе си, нещо, което е хубаво,  което е ценно, и тези, които са след теб – дали са наследници или просто други хора, могат да се връщат към него и то да им помага, да ги научава на някакви неща. Аз не намерих папка, или тефтер. За  тези стихотворения – един ден той седна и използва Фейсбук, където се отразяват неща за град Батак, за диалекта и ги публикува. В момента, в който пишеше стихотворенията, той ги пращаше на моя братовчедка и тя ги правеше с ударения, за да могат по- младите да ги прочетат. Всичко българско го е вълнувало и се е опитвал  по някакъв начин да допринася за утвърждаването му. За тези стихотворния никога не е мислил, че като ги публикува ще стане много известен. Това беше нещо, което той искаше да направи за себе си и за тези, които биха го прочели и разбрали.
• Казвате, че ви е много трудно да разберете диалекта, на който той е написал своите стихове. Това е така, защото сте млада, не сте живяла сред старите родопчани и не познавате специфичния говор на обикновения човек. Но явно той го е изучил много добре, за да съчинява стихове на него. От къде идва неговата любов към автентичното, към стародавното, към онова, което трябва да се запази за бъдещите поколения?
• Той е родом от Батак. Тази любов  винаги е била в него, тъй като когато е бил  ученик, бяхме намерили една тетрадка, в която той е писал стихотворения. Винаги е искал да бъде свързан с българщината.
• Батак не е кой да е град. Батак е записал името си със златни букви в нашата история. Историческия музей, който имате в града, винаги ще ни връща в Априлското въстание и ние ще настръхваме, когато гледаме останките на предците ви, ще се възхищаваме от безумната смелост на изгорения на шиш Трендафил Керелов. Разказваше ли той на вас и на сестра ви за онова страшно време, или беше насочил вниманието си към съвременността?
• Той искаше да ни научи, че настоящето няма да го има, камо ли бъдещето, без миналото да се познава, да се разбира и да се вземат уроци от него. Много неща сме чували не само за града, не само за нещата, които са се случвали на хората като общност, като град, но и за личната история на нашето семейство. Сещам се за една история за наша няколко пъти прабаба Султана, която е сънувала светии. Няколко пъти е сънувала Св. Георги. Той и е казал: „Съберете хората от селото, идете на този връх. Аз идвам често с моето конче. Искам да ми направите място, където да отсядам и навес за кончето. “Хората построяват параклис. Казвал, че ако копаят малко по- надолу, ще намерят глина. Те са правили опити да копаят, но доколкото знам, не са намерили много.
• Това параклисче съществува ли сега?
• Съществува и ние сме ходили там. Вижда се къде се е копало, но вече са израснали   дървета и храсти.
• Значи той обичаше да се среща със старата история?
• Той много искаше да обиколи цяла България, за д я опознае с цялото ни семейство. Такава му беше работата, че много ходеше в командировки в малки и в големи градове. Накрая на деня, когато е свършил работа, си позволяваше да се разходи, да види какво има, ако научи, че има друг град с интересни неща и там ще отиде. Имаше книжка за Стоте туристически обекти, където слагаха печат. Тя постоянно беше в колата, но докато не отидем цялото семейство на това място, печат не се слагаше. Всяка година ни водеше, за да опознаем България.  Ние със сестра ми още от малки сме разхождани по всякакви музеи и исторически забележителности.
• А в библиотеката ходеше ли да се рови из стари издания?
• По- скоро гледаше да си купува книги тях да чете. В град Батак има една единствена книжарница, която е създадена от моя баща и Катя Джуркова. Той поемаше отговорността да зарежда с каквото може и до последно я развиваха.
• Това показва отношението му към културата и просветата. 
• Винаги правеше нещо за себе си, но и за другите.
• Книгата на баща ви, която ще бъде представена на 12 ноември в Батак, ще има заглавие “Да оставиш следа“. За нейното отпечатване е поел грижа Емил Костадинов. Бих искала, Емиле, да разбера как се събраха пари за изданието, кой помогна, кое издателство пое ангажимента да издаде това интересно четиво? 
• Парите се събират от книжарницата в Батак. Дарения ще има и от фолклорната група, в която Борис Божков танцуваше. Фирма „Елестра“ прави предпечатната подготовка и същата фирма ще направи печат на книгата. Графичният дизайн на корицата е направен от Екатерина Герова, една от нашите танцьорки.
• Разбрах, че от едната страна ще бъдат стихотворенията на баташки диалект, а от другата – на литературен български език. Кой се зае с тази трудна задача?
• Нае се Катя Джуркова, която е секретар на читалището в Батак.
• Освен да пише стихове, Борис Крумов Божков е имал и друго занимание и то се нарича танци – български народни танци. 
• Да, с  този състав заедно сме били на турне в Индия, в Китай, в Мексико, в Гърция, в Македония, в Словения, в Сърбия…
• Награди имате ли?
• Имаме, да. На голям международен фестивал в Индия заехме второ място. Дълго време нашата награда седеше на сайта на Министерството на външните работи, тъй като бяхме на гости на нашето посолство. А в Шанхай бяхме сред участниците от 30 държави и имахме пълно съдействие от нашето посолство.
•  Кристина, хубаво разказа Емил Костадинов! Неговите колеги от танцов състав „Светлина“ от София, с които заедно са излизали на различни сцени, за да покажат красотата на българския фолклор, ще отбележат представянето на стихосбирката на баща ви като покажат изкуството си на сцената на Батак на 12 ноември. Това е един начин да почетат паметта му. 
• Ами той е правил  опити още докато е бил в Батак да ходи в читалището да танцува, Като студент, за да има активен начин на живот и защото му харесва, отива и се записва на танци. Те стават приятели, порастват заедно, учат заедно.
• А кога пишеше той – денем или нощем, когато е тихо и спокойно?
• Пишеше, когато се почувства, че му се пише и има време. Много от стихотворенията в книгата са написани по време на обедната почивка. Една вечер аз се прибирам от училище, вътре тъмно, не свети никаква лампа. Влизам, той седнал на бюрото на сестра ми и на една нощна лампа чете диалекти от страната. Обичаше да слуша народни песни, изпяти на диалект. Проучваше ги, за да ги разбира.
• Им ли още литературни произведения, написани от баща ви, които трябва да бъдат издадени?
• Беше намерена една тетрадка със стихотворения от училищните му години. Ако се поровим в Батак, в родната къща, там има много неща. Има смисъл да търсим. Неговият брат и моите братовчедки имаха идея да се направи стихосбирка с всичко, което той е писал.
• Какво обичаше да прави в Батак Борис Божков- да се разхожда из боровите гори, да ходи на лов, да лови риба?
• Лов и риболов – не. Много обичаше да се разхожда и да бере билки. Бил е горски няколко години и познава района около града, знае къде какво има. Даже и нас  е водил, но ние не разбирахме. Много познаваше кое растение каква билка е.
• Кристина, знам, че когато влезете в стаята на баща ви, първото, което усещате, е тишина. Но пътят на вашата младост ще ви отведе към мъдростта, когато ще усетите, че родителите ви винаги са били до вас. Те ще ви предпазват от грешки, те ще ви прощават, когато стъпнете в грешна посока, те ще ви дават съвети да учите и да работите. Ще имате ли сили да бъдете на 12  ноември в Батак, когато толкова хора ще се съберат за неговата стихосбирка?
• Всеки ден, откакто ми е казано, че ще има такова събитие се питам как ще отидем, какво ще правим там, как ще мине. Нямам отговор на този въпрос и до последно сигурно няма и да разбера. Сигурна съм, че ще бъде хубаво. Сигурна съм, че ще стане това, което трябва да стане. Много се надявам да не плача. Откакто сме го загубили и него и майка ми, ние със сестра ми чисто физически не сме останали сами. Нашата баба през цялото  време се грижи за нас и дава всичко  от себе си, все едно ние сме си с нашите родители. Аз толкова много и благодаря за това и ми е много мъчно, че не мога да го изразя по правилния начин. Отделно от това всички връзки – приятелски и колегиални, които баща ми е изградил, сега се отразяват положително на нас. Те ни се обаждат, те се грижат за нас, помагат ни с каквото могат.
• А това не ви ли говори, че той е бил добър човек, за да създаде такива приятелства, че хората и след него  да се грижат за поколението му?
• Във всяко нещо, колкото и ужасно да е то, колкото и трагично да е, във всяко нещо има и положителни страни. Ако той беше тук, аз нямаше да знам, че има такива хора. За мен той е велик човек, защото приятелите му не ги интересува , че нас не ни познават. Аз не знам какви хора са, какви отношения са имали с него. Факт е, че все едно се обаждат на него, все едно, че говорят с него и самото ни запознанство с тези хора е такова, все едно, че сме стари, дългогодишни приятели. Това е нещо уникално! Аз нямам обяснение как е станало това. Но си пожелах в моя живот да изградя такива връзки, защото това са истински приятели. Някои от тях спокойно мога да ги нарека семейство. Факт е, че те съществуват. И поемам отговорност аз и сестра ми да ги запазим до края.
• Не мога да не попитам вие опитвате ли да пишете  проза или поезия?
• Като бях по- малка ми се стори много интересна поезията, но не смятам, че поезията е за мен. По- скоро- проза. Нямам на- писано, имам идеи, които нямат нищо общо с диалекти, не са обвързани с нещата, които стават около нас,  но имам идеи.
• Благодаря ви за това емоционално интервю! Благодаря ви, че издържахте морално  и показахте силата на родопския си корен!
• И аз много благодаря!
• Успех в следването и когато имате нужда от помощ в журналистиката, обаждайте ми се, аз ще ви дам от моя опит!

ГА ДОЙДАТ МИ В АКЪЛА ПОЛАНСКИ ГОДИНИ

Отдавна джугале не капят

кюмбета веке никой не вали,

и Райчо над Кайлък припица

доде не земе па да залети.

В кишето кученце куика

и гуценцето в кочура гърди.

барайнки кротичко приблейват, 

а тель ту гаче ли ш,ти прогъльчи.

Питела кълца трои по земъъта,

чат- пат рови с лявата ногъ.

Мъ тряа да съ чуваш от кълвуня

га са разтърчи напреш със гребеньъ.

           Борис Божков – част от негово стихотворение

Ирина Кирилова  в едно интервю с Кристина Божкова

                                     за „Тракийски Свят“