Започваме нова категория – Гигантският олигархичен бърдак в Русия
БГ преведи:
По дефиниция олигархия е управление на малцинството. Олигос – малцина, малкото. Архос – управление. По същество управляващите са хора, които станаха олигарси по времето на Борис Елцин (чието истинско име е Барух Иля), т.е. те са икономическата част от хазарската мафия в Русия.
Съветският съюз прекрати съществуването си, без да предадат властта в ръцете на народа, и бе образувана държавата Русия с хазаро-олигархична форма на управление.
Русия не е република, тя никога не е била република, а съветската диктатура бе заменена с олигархично управление, което по дефиниция е тирания и диктатура.
Сталин заслужава повече респект, защото когато той бе отровен от Берия, в джобовете си имаше стотинки. За разлика от олигарсите…
Ще става дума за една удивителна симбиоза, руско-украинската олигархия и нейното влияние върху хода на СВО
Докато по-голямата част от руското общество сега искрено се чувства като истински участници в снимките на продължението на великите съветски и руски филми „Войниците не се раждат“, „Живи и мъртви“, „Офицери“, „28 панфиловци“ и подобни, друга, незначителна като бройка част от него се снима в некачествени сериали за съдбата на руските олигарси и бандити, напълнили екраните на руската телевизия.
Това в никакъв случай не е измислица, а истинската реалност.
Контраадмирал Джон Кърби, говорител на Пентагона, каза, че противно на логиката на военните действия, американското разузнаване не е регистрирало нито един опит от руските въоръжени сили и ЛДНР по какъвто и да е начин да блокират потока от американски и европейски оръжия, идващи на разположение на фронтовите части на ВСУ от края на февруари до средата на април.
„Все още се извършват полети до пунктове за прекачване, има наземно движение всеки ден на помощ за сигурност, оръжие, оборудване. Ще продължим да правим това възможно най-бързо и колкото е възможно повече“, каза той.
Основният обем (90%) от западната военна и материална помощ за режима в Киев, който загуби над 70% от наличните оръжия на 24 февруари, идва с железопътен транспорт от Западна Украйна (Лвов), граничеща с Полша и Словакия.
Уязвимости – три мостови прехода в обсега на тактически ракети и въздушни сили, които могат да бъдат унищожени с три точкови удара по известни координати. В този случай комуникациите, които поддържат жизнеспособността и военната стабилност на въоръжените сили на Украйна и режима като цяло, ще бъдат унищожени с перспектива за възстановяване поне месец-два. Алтернативният транспорт с камиони по шосе не компенсира логистичната катастрофа. Това обаче не се случва, тъй като много предприятия от основната икономическа и отбранителна структура, контролирана от Киев, избягват ракетни и бомбени удари.
Анализът на причините за такава избирателност при избора на целите ни позволява да заключим, че по някаква причина извън вниманието на планиращите бомбардировки, щурмови и ракетни удари има обекти, които са пряко свързани с материалните интереси на Русия и украинските олигарси.
Това предполага, че те по един или друг начин влияят върху вземането на решения от компетентни лица, определящи хода и характера на СВО.
Гореспоменатите железопътни линии в обратната посока, на запад, също изнасят стоки и продукти, произведени в предприятията на украинските олигарси и техните руски партньори. Наистина, след блокадата на въздушните комуникации, морския транспорт и международния автомобилен транспорт, железницата, която беше изведена извън границите на западните санкции, остана единственият логистичен експортно-импортен комуникатор.
Вероятно това обяснява „неясната“ позиция на по-голямата част от руската олигархия и много от най-влиятелните фигури в руския списък на Forbes по отношение на хибридната агресия на САЩ и ЕС срещу Русия, включително нейния най-чувствителен компонент – военните действия в Украйна.
На този фон действията на някои руски олигарси изглеждат много странни, ако не и по-сурови, което може да се разглежда като прилагане на икономически методи на отношението им към СВО както и към политиката на държавата като цяло.
Страната трябва да знае „героите“ си
1. Мордашов, собственик на Северстал. През 1993 г. той придобива контрол над Череповецкия металургичен завод за 76 хиляди (!) Рубли (70 долара) по тогавашния обменен курс, сега той възнамерява да прехвърли дялове в активите си на тръстове, печалбата от които ще бъде изпратена на ООН с последващи разходи за „ликвидиране на последствията от въоръжен конфликт в Украйна“; такава сделка ще позволи на ООН да получи около 1 милиард долара, спечелени от експлоатацията на руските природни ресурси и работна сила;
2. Абрамович, собственикът на Евраз и други активи на стойност 14 милиарда долара, изпрати около 10 милиона долара в помощ на Украйна, а също така предизвикателно осигури освобождаването на няколко британски наемни снайперисти от плен, на чиято съвест лежи живота на немалко руски войници. В същото време той обяви, че ще изпрати средства от продадената си чужда собственост на „пострадалите от войната украинци“;
Абрамович е един от най-влиятелните лобисти в „сянка“, „фронтмен“ на групата на „първо-либералите на Елцин“ (Волошин, Чубайс, Кудрин, Юмашев, Мау, Шувалов, Дворкович и др.). С тези обстоятелства редица експерти обясняват участието му в руско-украинските преговори, като договорен представител на руско-украинската олигархия, приет, за разлика от ръководителите на официалните делегации, от президента Ердоган в навечерието на срещата между представителите на Москва и Киев.
3. Фридман и Авен, собствениците на Алфа-групите, изпратиха 150 милиона евро в помощ на Украйна (цената за поддържане на една щурмова бригада);
4. Дерипаска – критично оценява СВО, отказа да отговори на писма с искане за помощ на възникващите доброволчески части; осъден е от американски (!) съд за незаконни опити да получи американско гражданство за децата си (и впоследствие за себе си);
5. Потанин – прехвърли 50% от принадлежащите му акции на Росбанк на определена благотворителна фондация. Като се има предвид, че е собственикът на Интеррос, Норилския минно-металургичен комбинат и др. Многократно се противопоставяше на войната в Украйна, лесно е да се предвиди, че голяма част от „благотворителните“ разходи на фонда ще отидат в подкрепа на тази позиция, включително и в полза на режима в Киев.
6. Лисин – представлява мощна лобистка група от износители на метални изделия и хардуер, действа чрез Шувалов, Волошин, Кудрин, Шохин, висшето ръководство на Министерството на промишлеността и търговията (Минпромторг).
Сред руските милиардери, които подкрепят страната си, може да се отбележат Пригожин, собственикът на ЧВК Вагнер, Малофеев, който подкрепя Донбас от много години, а също така спонсорира редица части на обединените въоръжени сили, закупувайки дронове, термични визьори, униформи и т.н. В оборудването на мобилизираните походни части участват и регионални бизнесмени, включително и от Северния Кавказ.
Няма обаче информация за помощ на ВС на Руската федерация и на доброволците от най-богатите руснаци.
Защото такава не съществува.
Украинските приятелчета на руските олигарси
Сред украинските олигарси, които поддържат контактите с руските партньори и се интересуват от „селективността“ на военните действия, трябва да посочим:
1. Фирташ, контролира добива и транспортирането на газ, както и износа на титан, желязна руда и зърно. В Русия той има контакти с висшето ръководство на Газпром, както и с персонал, издигнат навремето от Сурков, с когото е бил в тесен контакт, когато последният е куратор на „украинското направление“ в администрацията на президента (АП).
2. Коломойски, управлява износа на желязна руда, въглища, петролни продукти, торове, храни, има контакти в Русия чрез Абрамович, неговата група Приват става част от металургичния холдинг ЕВРАЗ на Абрамович през 2007 г. и въпреки руско-украинската криза поддържа технологично-индустриални отношения и сътрудничество. Може също да използва връзки в Русия чрез Виктор Медведчук, негов партньор в енергетиката (няколко областни енерго-та), металургията (Днепроспецстал, завод за феросплави в Запорожието) и логистиката (пристанищен комплекс в Одеса). Интересите на Коломойски в Москва се представляват от „неолигарха“ Курченко, който след 24 февруари твърди, че е „фиксатор“ за всички заинтересовани украински олигарси (с изключение на Ахметов), говорейки за връзките си в правоохранителните органи и правителството на Руската федерация.
3. Пинчук, занимаващ се с метални изделия, тръби, метало-прокат, зет на Кучма, използвайки останките от неговите контакти. Преди това той взаимодейства (заедно с бизнес-партньора си Ахметов) със Сурков, „оптимизирайки“ разпределението на въглищните потоци в Донбас.
„Неопределеността“ на най-големите фигури от руския бизнес, които получиха активите си в резултат на мътни комбинации с публична собственост през 90-те години, контрастира много рязко с действията на техните украински „братя по класа“.
Ахметов, Пинчук, Порошенко и други украински олигарси са наели хиляди бивши и настоящи военнослужещи от НАТО, включително чрез получените им активи в Русия (!!!), същите онези наемници на киевския режим, които според очевидци са напълнили всички хотели на украинските градове, а оттам са преместени в зоната на военните действия, където получават парична помощ в размер на 1000 – 1500 долара на ден. Закупени са десетки дронове, включително с мощен ударен потенциал, хиляди единици стрелково оръжие, боеприпаси и комплекти тактически униформи. Според косвени оценки разходите на прокиевската олигархия за поддръжка на въоръжените сили на Украйна възлизат на поне 70 милиона долара на месец.
Кой стои зад стратегията „тук воюваме, а там – не“
Лобистките възможности на руските олигарси, които са заинтересовани точно от такова прилагане на СВО, което наблюдавахме доскоро, в комбинация с активи на обща стойност поне $70 милиарда, представляват мощна сила, чийто потенциал позволява да се „коригират“ почти всякакви държавни решения на низови и средни нива, подчинявайки ги на корпоративните интереси.
За населението на Русия е напълно неразбираема позицията на финансовия блок на правителството, който отказва да разгледа инициативата за въвеждане на прогресивен „мобилизационен“ данък върху свръхдоходите на физическите лица, който да гарантира стабилни покупки на боеприпаси и оборудване за мобилизираните, а също така да покрива разходите за създаване и производство на оръжия.
В кулоарите на скорошно заседание на Съвета за сигурност на Руската федерация за текущата ситуация в страната и позицията на големия бизнес във връзка с СВО, се чу фразата „Не виждаме Минините и има проблем с Пожарските”.
Освен това е очевидно, че воденето на военни действия в Украйна, както и да ги наричате, значително допринася за повишаването на цените на продуктите, доставяни на Запад и други региони на света и произведени от предприятия, контролирани от руско-украинския олигархат.
Колкото по-дълго продължи СВО, толкова по-неясно и продължително ще бъде тя, толкова по-големи ще са доходите на руско-украинската олигархия.
Политиката „Няма мир, няма война, нито на мене, нито на хората“ е най-добрият начин за увеличаване на печалбите на тези хора. А парите, както знаете, не миришат. И ги харчат за близките си, а не за държавата и народа.
В тази връзка руското общество все повече повдига въпроси за истинската роля на местните олигарси в съвременната политика и степента на тяхното влияние върху решенията.
Невъзможно е да се разбере, когато цялото общество живее с лозунга „Всичко за фронта, всичко за победата“, а друга незначителна част от него, която има непропорционално влияние, прилага нещо напълно противоположно.
Хората няма да разберат или приемат това. Особено след взрива на Кримския мост. Една от многото причини за това беше именно политиката на руските олигарси.
БГ преведи: Сега добре разбираме какво става там, защо толкова се забавят нещата, защо ВС на РФ чакат ВСУ да откраднат налъмите…
