Автор: Ирина Кирилова
Имам голяма къща. И двор. И фурна за печене на георгьовско агне. И градинка с пъстри цветя. И цъфнали люлякови дървета. Да си представим, че една ракета падне точно върху всичко това, което имам. Аз оставам жива. И от тук тататък накъде? Гола, боса,без покрив, без пари, без храна, без вода…
И министърът на външните работи отива в една държава, която се намира през морето, да се моли да му дадат оръжие, за да ме защити от нападателите. Не само мен, а стотици хиляди като мен. Да защити земята, върху която живея. Да защити децата ми, за да дойде време, когато ще бъде съградена отново моята страна. Разбрахте какво искам да кажа, нали? Как Дмитро Кулеба – министър на външните работи на Украйна си отиде, след като три дни стоя в България, вървя от институция в институция, а ние си го изпратихме, сякаш не се е молил. Ами моли се човекът. И докато се молеше на външния ни министър, докато чакаше министър- председателят да каже нещо умно, докато беше в Народното събрание, където са така разделени, сякаш ще делят България на части, докато изчакваше да бъде приет от президента, който каза преди да бъде избран, че полуостров Крим е руски, а сега каза на Дмитро Кулеба, че руснаците и украинците са братски народи, беше предизвикан външният министър на Украйна да му отговори:
– Братята не се убиват. Чу и това, че ще изпратим каски и бронежилетки.
– Хора, нека сме сериозни! Ако имате каска и жилетка, но не и оръжие в ръцете…искате да умрем защитени – каза министър Кулеба.
Дали не си е мислил и той като мен, че някой разумен политик ще предложи нещо много просто – едно закрито заседание на Народното събрание – без микрофони и камери. На него да бъде повикана Корнелия Нинова, която е председател на БСП, министър на енергетиката, заместник- министър- председател/ как смогваш, Нинова?/, която казва, че нито един патрон няма да тръгне нито към Украйна, нито към Русия, пък да и се поиска точна сметка колко оръжие е изнесено в страните от Европейския съюз тази година, с което сега се стреля в Украйна. Ама не да лъже като на комунистическо събрание, а да си вземе чантата, да си обиколи лицензираните фирми, да им поиска фактурите и да ги покаже на народните представители. Тогава те може би щяха да видят, че няма смисъл да се натискат и да се карат помежду си, защото отвъд Черно море загиват хора – мъже, жени, деца.
Щяло да падне правителството – казват анализатори. Сякаш не свикнахме да гласуваме по три пъти в годината. Сега поне нито Корнелия, нито Кирил, нито Асен ще могат да ни лъжат, след като парите ни свършват на петнадесетия ден от месеца. С какво ще ме привлекат да гласувам? С това, че оставят хората гладни, че не са заковали един пирон, че не са сложили един тротоар? Да падат! Но това падане във време, вкоето си отказал да помогнеш на съседа си, ще излезе солено не само на искащите власт, но и на децата ни. Защото в тези три дни ние показахме на света, че не сме демократична държава. Също като оня президент, който не иска да спрат стрелбите дори по Великденските празници.
Не дай си, боже, ние да сме на мястото на Украйна! Ще загинем за три дни. Липса на смел президент, липса на адекватен министър- председател, липса на народни представители/ о,те са така уморени, та им трябваха десет дни, за да си починат/ и то точно сега, когато на съседа чергата му гори.
Ама то и средства за информация няма. Не напразно Христо Грозев в пряко включване каза, че с неговата разследваща агенция е уловил парични потоци, отпратени от Русия към български средства за масова информация. Как не се намери един журналист да попита нещо, което не е удобно за поканените в студиото? Ами те политиците отиват в студиото като на сватба- конфортно им е, знаят предварително какво ще гипитат, елеминирали са неудобните въпроси…
Как истината в тази държава ше излезе наяве? Накъдето и да врътнеш, новините едни и същи. Включат репортери от Народното събрание и там същото- едни и същи думи от всеки. Да се върнем на министър Кулеба. Отиде си човекът разочарован от едно управление, което не можа да даде ясен знак ние с кого сме. Защото Корнелия се заинати. Щели сме да влезем във война, ако дадем оръжие. Кое оръжие – това, което даваме на други страни и те го препращат в Украйна? Къде сте, държавници? Цапуркате се някъде по басейни и топли морета, докато народът чака ново увеличение на цените!
В каква война ще влезем като ние сме във война и без стрелби? Война в Народното събрание, война между опозицията и президенството, война по пътищата, война в здравното обслужване, война в училищата, където децата се бият, но не знаят кой е Ботев и Левски? Дано поне Кирил и Асен не забравят, че в деня, в който народните ни представители се върнат от дългата почивка, е избухнало Априлското въстание – една наша историческа гордост.Завършвам с факта, че станахме за смях пред демократичния свят. Нашата древна страна, която даде буквичките си на Киев, изпрати в Украйна един министър почти разплакан. Затова той никаза, че светът ще оцени нашата постъпка като историческа грешка.
ТРАКИЙСКИ СВЯТ
