Да си върнем присвоеното: Произход на думата “календар”

Размишления, предположения и потвърждения за произхода на поредица от думи, широко използвани в европейските езици и смятани за гръко-римско наследство

автор: Юри Атанасов

В [1] се прави предположение за сходство между тракийския и славянските езици. Множество сведения, приведени в [2] превръщат посоченото предположение в потвърдено съвпадение. Направените съпоставки, сравнения, тълкования свидетелстват, че тракийският език в същност е древният славянски, който е основата на всички днешни славянски езици. Двете хилядолетия, които ни делят от времето на достигналите до нас сведения за тракийския език, неизбежно са оказали своето влияние. Славянският род се е разделял, а езикът в отделните му дялове се е развивал. Не непременно вървейки към напредък, по-скоро – в посоката упадък. Много думи нехайно са били забравяни от свои, други – умело присвоявани от чужди. Трети неволно са се оказали „разделени” между отделните дялове на рода, запазвайки се в едни и изчезвайки от други. Но ядрото на езика, неговите корени на думите и до днес са споделяни от всички славянски езици. Тъкмо благодарение на това ядро споделени корени могат да се обединяват частите на „разделеното” наследство, а забравените думи да бъдат почувствани като свои. Ако се съберат всички „разделени” между днешните славянски езици думи, ако към тях се прибавят забравените, но все още пазени в говори или писмени паметници и ако всички те се свържат със споделеното ядро корени, ще се види, че езикът на нашите предци е бил истинско огледало на заобикалящия свят с цялата му многостранност и дълбочина. И не само. Отразени в това огледало, много думи, любезно представяни ни днес (от наши и чужди учени) като гръко-римско наследство могат да се окажат просто присвоени нашенски.

В поредица от кратки писания са представени няколко такива думи.

КАЛЕНДАР

В справочници и речници, както български, така и чужди, е общоприето мнението, че календар идва от латинското calendarium, а то от своя страна от латинското calendae, означаващо, съгласно писмените паметници от онова време, началото на месеца [3]. Доколкото в календара се съдържат сведения за дните и месеците, то свързването му с дума, означаваща „начало на месеца” и съвпадаща по звучене с първите му шест звука, на пръв поглед изглежда смислено Тъй като различни нужди на римското общество са изисквали огласяване на началото на всеки месец, то думата calendae свързват с думата calo, означаваща и огласявам, обявявам.

В това обяснение липсват две важни сведения: 1) думата calendae, както и calo в ранните римски писмени паметници се изписват с буквата К, което е признак за заемане на тези думи от чужди езици; 2) една от ранните появи на думата calendae е при описанието на поредицата празници, започващи с празниците в чест на Дионис Тракийски.

При по-задълбочено разглеждане обяснението за връзката calo→ calendae→ calendarium, равносилна на обявявам→ обява→ наръчник за обяви, се оказва твърде повърхностно за съставящите календара понятия – ден, месец, година, които са в основата на кръговрата на природата, толкова съществен за земеделските общества.

Всичко това е основание да се търси друго обяснение за връзката calendae→ calendarium, както и за произхода на calendae.

В българския, както и в останалите славянски езици съществува думата КОЛЕДА. С нея се означава зимното слънце-стоене и празникът на нарастващия ден. В старобългарския и староруския думата се изписва като КОЛѦДА и се произнася КОЛЕ(Н)ДА, където с (Н) е означено носово Н. Такова произношение се е запазило в полския – KOLENDA, както и в някои български говори – КОЛЕНДА. В езикознанието е общоприето, че славянската дума КОЛЕДА (КОЛЕНДА) е заета от латинското calendae, независимо, че тази дума съвсем не означава начало на месеца, а нов кръг в земния кръговрат, нова обиколка около слънцето.

В старобългарските писмени паметници се среща и думата КАЛАNДЫ. В речниците тя е обяснена като „начало на месеца” (някъде и като „началните дни на месеца”), заимствана от латинското calendae [4] . Само, че внимателният прочит на израза, в който се среща думата, показва друго:

„…ПРЕЖДЕ ЧЕТЫРЬ КАЛАНДЪ МАРТА. СИРЕЧЬ ВЪ КS ФЕУРОАРА”

Първата част на израза, от която се съди за значението, включва четири думи: ПРЕЖДЕ, ЧЕТЫРИ, КАЛАНДЫ, МАРТ. На рис. 1 са подредени тези четири думи във вида, в който се появяват в изречението. Всяка една от тях е представена като част на речта. Представени са изискванията на съответната част на речта към думите, с които тя се свързва. Представен е падежът, с който думата е употребена в изречението, както и думите, с които тя е свързана. Въз основа на представеното може да се направят предположения за значението на израза.

От изискването за родителен падеж след предлога ПРЕЖДЕ , „преди” произтича, че той се отнася до ЧЕТЫРЬ КАЛАНДЪ – съществителното КАЛАНДЪ (мн. ч., род. п.) и неговото определение -числителното ЧЕТЫРЬ (род. п.), съгласувано с КАЛАНДЪ по падеж. От изискването за прилагане на числителните само към броими съществителни следва, че КАЛАНДЫ е броимо съществително. Въпреки, че съществително със значение „начало на месеца” трудно се вписва в множеството броими съществителни, изразът ПРЕЖДЕ ЧЕТЫРЬ КАЛАНДЪ в съчетание с името на месец март в родителен падеж (ПРЕЖДЕ ЧЕТЫРЬ КАЛАНДЪ МАРТА) би могъл да се преведе и като „преди четири начала на март”. Но това би означавало „преди четири години”. А това противоречи на втората част на израза от старобългарския паметник СИРЕЧЬ ВЪ КS ФЕУРОАРА , „сиреч на 26 февруари”. Подставянето на другото, споменавано в речниците значение на calendae „началните дни на месеца” също противоречи на ясно указаната дата във втората част.

Противоречието между първата и втората част на израза може да бъде избегнато, ако КАЛАНДЫ означава „дни”, а предлогът ПРЕЖДЕ се отнася и към МАРТ:

„…ПРЕЖДЕ ЧЕТЫРЬ КАЛАНДЪ (ПРЕЖДЕ) МАРТА. СИРЕЧЬ ВЪ КS ФЕУРОАРА”

На днешния български това би звучало: „четири дни преди март”, което напълно съответства на приведеното във втората част „26 февруари”.

Потвърждаване на това предположение би могло да бъде получено при съпоставянето на двете думи КОЛЕНДА и КАЛАНДЫ и проследяване на техните корени и съставящи части в съвременните славянски езици.

За да се определят съставните части на двете думи, целесъобразно е да се разгледат възможните деления на срички (рис.2 и рис.3). Тъй като КАЛАНДЫ е в множествено число, а склонението в родителен падеж съответства на женски род, при търсенето на съставните части се използва единственото число на думата, а именно КАЛАНДА.

От всичките 6 възможни деления на срички за думата КОЛЕНДА (рис. 2) деленията (1), (2) и (3) отпадат, защото в славянските езици не съществуват думи с корен КО. По същата причина отпадат и деленията (4) и (6) – сричките НДА и ЕНД не са образуващи в славянските езици.

Думата КАЛАНДА има също 6 възможни деления на срички (рис. 3), отличаващи се от тези на КОЛЕНДА само по това, че звуците О и Е са заменени с А.

По такъв начин, и двете думи КОЛЕНДА и КАЛАНДА, разгледани като славянски думи имат еднакво построение (5-та разбивка) – три буквен корен, съответно КОЛ и КАЛ, две частици -ЕН/ -АН и частица –ДА.

В славянските езици ключовите съгласни К и Л, определящи посочените по-горе корени, образуват обширно смислово гнездо с три разклонения, породени от три различни, но свързани помежду си думи:

1. КАЛ – „влажна, мокра пръст”, „тиня”;
2. КОЛ – „стъбло, забито в калта”;
3. КОЛ (коло, колело) – „очертание, което най-точно се получава чрез привързване към кола”.

Значенията на думите КОЛЕНДА и КАЛАНДА са свързани с дните, месеците и годината. Това изключва възможността да принадлежат към първите две разклонения. От друга страна, принадлежността им към едно и също разклонение поставя въпроса за различието на коренната гласна – О/А. При прегледа на думи с еднакви коренни съгласни (както в българския, така и в другите славянски езици) се забелязва, че изменението на коренната гласна води до малки изменения в значението, при което думите остават смислово свързани. Особено отчетливо това се забелязва при смяната на коренната гласна в глаголите, което води до изменение на вида на глагола.

От приведените глаголи (рис.4) се вижда, че коренната гласна О определя свършения вид на глагола (наблягащ на еднократност на действието), докато коренната гласна А го прави несвършен (наблягащ на многократност на действието). Наред с това наставките, образуващи страдателното причастие, са: -ЕН за свършен вид на глагола и -(А/Я)Н за несвършен. Това дава основание да се предположи, че първите две съставящи на всяка от разглежданите думи, съответно КОЛ-ЕН и КАЛ-АН са страдателни причастия от свършения и несвършен вид на някога съществуващ глагол, означаващ «въртене» или движение, описващо колело. Потвърждение на такова предположение са запазилите се в българския глаголи ТЪРКОЛЯ и ТЪРКАЛЯМ, ОБИКОЛЯ и ОБИКАЛЯМ, както и думата ТЪРКАЛАН.

Последната съставяща, еднаква и за двете думи е –ДА. ДА е изконна дума с широк кръг от значения, но всяко от тях е свързано с утвърждаване на съществуването или на извършването на нещо. Така е с ПРАВДА/ PRAVDA (от корена ПРАВ/ PRAV „правилен”, „истински” с прибавяне на ДА), ЮЗДА/ УЗДА / UZDA (от корена ЮЗ/ УЗ/ UZ/ ѪЗ „връзвам”, „съединявам” с прибавяне на ДА). По същия начин са създадени думата КРИВДА в българския и думата ДУДА/ DUDA със значение „свирка” (от корена ДУ с прибавяне на ДА ) в полския, руския, сръбския, словенския, чешкия.

По такъв начин, КОЛЕНДА е мястото в пространството и времето, когато слънцето вече е обиколено (набляга се на еднократното действие) от земята и тя, започвайки нарастването на деня, тръгва към следващата си КОЛЕНДА. А КАЛАНДА е едно от 365-те обикаляния (набляга се на многократното действие) на земята, които тя извършва около своята ос за времето от КОЛЕНДА до КОЛЕНДА. Такова тълкувание е в пълно съгласие със сведенията за КОЛЕНДА, запазени в славянските обичаи, както и със значението на КАЛАНДА, следващо от израза, запазен в старобългарския писмен паметник. То отговаря на значенията, получении от съчетанието на отделните съставящи на двете думи. Нещо повече, то е свидетелство за дълбоко познание на движението на земята, следствие от което са дните, нощите и годишните времена. То също така показва голямото богатство на древния славянски език, способен да отрази многообразието на света.

От изложеното но-горе следва, че в основата на латинските calendae лежи славянската дума КАЛАНДА, означаваща едно завъртане на земята около оста си или едно денонощие. По- точно – множественото число на тази дума КАЛАНДЫ. Независимо от това, при съпоставката на двете думи се забелязват разлики в значението и изписването, които трябва да бъдат разгледани. Разликата в значението може лесно да бъде обяснена с начина на използване на calendae в римското общество. Обявата за настъпването на месеца (например, март) може да звучи не само «Днес е началото на месец март!», но и «От днес започват дните на март!», И повтаряна по този начин 12 пъти годишно, думата «дни» започва да звучи като «начало на месеца», още повече, че като чужда дума, нейното първично значение не се чувства от използващите я. Разликата в изписването на последните гласни е естествена, тъй като в латинския няма съответствие на славянския звук Ы. Използването на ае вероятно цели да наподоби звука Ы. Разликата в средната гласна (Е в латинското изписване вместо А в славянското) вероятно е грешка в произнасянето, която след това се е запечатала в изписването. Потвърждение за такава възможност е записът на думата в съчиненията на Плутарх като ΚΑΛΑΝΔΑΙ [5] .

След приведените потвърждения за произхода на calendae от славянската КАЛАНДА, за да се отговори на въпроса за произхода на календар е нужно към вече разгледаните съставящи КАЛ-АН-ДА да добавим и съставящата –АР. Съгласно правило, изведено от запазените старобългарски писмени паметници, когато в съставна дума предходна съставяща завършва на звук, с който започва следващата, тези два еднакви звука се записват само с една буква. Следователно КАЛ-АН-ДА + АР = КАЛАНДАР. Както е показано в [6] в славянските езици АР е имало значението на „слънце”, „бог”, използвано като съставяща в отделни думи сочи към „покровител”, „пазител”, „хранител”, а когато се прибавя към неодушевен предмет има смисъла на „хранилище”. По този начин КАЛАНДАР съответно на своите съставящи има значението на „хранилище (на сведения) за дните и по-точно за денонощията”. Това съвпада със значението, което влагаме в днешната дума календар. Изгубените (а може би унищожени) следи от древната славянска писменост са причина грешката от латинското calendae да се пренесе и в календар.

Използвани източници

1. Юри Атанасов, Траки, славяни, прабългари – следи, водещи към изконното, „Божественото знание на Древна Тракия“ Осма международна научна конференция, Пловдив, юни, 2020, [link]
2. Юри Атанасов, Траките и ние, Международна научна конференция на тема „Траките – дух и материя”, ТРАКАРТ, Пловдив, 26-27 юни, 2021, [link]
3. Большой латынско – русский словарь, [link]
4. Старобългарски речник, СУ „Климент Охридски”, 2011-2019, [link]
5. И. Х. Дворецкий, Древнегреческо-русский словарь, [link]
6. Юри Атанасов, Кой е слязъл от люлката, България, Балканският полуостров и прилежащите му области – люлка на Евразийската цивилизация, ТРАКАРТ, Пловдив, 22-23 юни 2019. [link]