Автор Ирина Кирилова
Ако е вярно, че 27 човека от инициативния комитет на Румен Радев са сътрудници на Държавна сигурност, както заяви в едно предаване собственикът на агенция ПИК – Недялко Недялков, към каква промяна сме тръгнали?
Ако е вярно, че роднини на двамата симпатяги – Петков и Василев, които вече са народни представители, са работили в разузнаването, както каза М. М. в друго предаване, какво очакваме?
Ако е вярно, че Корнелия Нинова се е срещала с Кирил Петков и Асен Василев не от възхищение, че са спечелили изборите, а затова, че и е нужно да навре в правителството социалисти, да е чиста на конгреса, че БСП е във властта и още, за да удари Румен Радев, каква промяна очакваме?
Ако е вярно, както каза Румен Гечев, че БСП ще иска четири министерства в новото правителство, към позната схема ли се връщаме?
Ако е вярно, че министри от служебното правителство на Румен Радев щели да останат министри пак в правителството на Петков, накъде отиваме?
Ако е вярно, че Радев искал за военен министър Стефан Янев, за да владее армията, това демократично ли е?
Ако е вярно, че Бойко Рашков, за който една информационна агенция откри колко имоти има с една държавна заплата и засне резиденцията му, който го чака съд, за да докаже къде е банката на Бойко Борисов, ще бъде пак министър на вътрешните работи, ние спокойно ли ще живеем?
И стигнахме до въпроса: ние правителство на промяната ли чакаме и как са се променили Демократична България и БСП , та са заедно, когато ще се дели баницата?
А какво ще поискат онези на Трифонов, които им дадоха властта на тепсия и те предадоха избирателите си?
Наказани, наказани, ама са в Парламента.
Отритнати, ама ще са в правителството.
Колко непридвидим е животът! Влиза едно момче от една адвокатска кантора в Народното събрание, защото перничани го харесали, че е от тези, които ще донесат промяната, а излиза със самостоятелен кабинет, със секретарка, на разположение със луксозна кола, охранявана от НСО…
Да, животът на Никола Минчев се промени за един миг.
Прочетох, че една беше написала, че знаел български, немски и английски език. От кога майчиният ни език стана повод да казваме, че го знаем, след като живеем и работим тук? Това не е смешно, а тревожно. А най – тревожно ще ми стане в деня, в който депутатите ще си гласуват заплатите. Ха да видим променените колко ще получават на месец, колко пенсии ще влизат в месечната им заплата! А то няма да са само заплатите.
Отделно ще им плащат, че са председатели и членове на постоянни комисии, отделно ще има пари за консултанти, отделно за ниски наеми на жилища, отделно служебни коли и ред други привилегии.
И зелен сертификат нямало да им търсят, защото Народното събрание се водило обществена сграда. И в залата на това Народно събрание има само юристи, лекари, компютърни специалисти, представители на чужди компании, бивши министри и заместник – министри, представители на фармацефтична кампания, на етерични масла, на модата, музиканти, собственикът на „Еконт“…
Защо няма в него една жена, която отглежда чушки и домати, един стругар, за да им показват от време навреме, че пътят не е към комунизъм, а път свободен от тъпкане на обикновения народ, за да им казват, че вън от тази сграда вали дъжд, пада градушка, че духа вятър, че няма заводи за резервни части?
А, има един пчелар от партия Възраждане. Той поне знае, че която пчела закъснее, не я допускат в кошера и тя през нощта умира вън сама.
Аз се стархувам за народа си, страхувам се от бъдещите министри, страхувам се за действията им, защото знам колко струва един ремонт на сграда. После виждаш, че е по – добпе да си си направил нова. Ще ги видим новите. Времето е пред нас.
Левски казваше, че е в нас, но аз не го усещам. То върви край нас, хвърчи, както ще хвърчат депутатите с колите, купени с народни пари.
Тракийски Свят
