- От т.1 на Решение № 2428-НС на ЦИК от 08.04.2021г. отн. обявяване резултатите от гласуването и разпределението на мандатите в 45 Народно събрание, е виден броят на избирателите в избирателните списъци при предаването им от СИК, вкл. вписаните в допълнителната страница (под чертата) на избирателните списъци в изборния ден – 6 789 605 души (https://www.cik.bg/bg/decisions/2428/2021-04-08).
- От т.I.1 на Решение № 471-НС на ЦИК от 14.07.2021г. отн. обявяване резултатите от гласуването и 1 of 2 разпределението на мандатите в 46 Народно събрание, е виден броят на избирателите в избирателните списъци при предаването им от СИК – 6 668 540 души, или със 121 065 души по-малко от вписаните в избирателните списъци за изборите на 08.04.2021г. (https://parliament.bg/bg/electionassembly46).
- От т.2 на Решение № 969-НС на ЦИК от 18.11.2021 г. отн. обявяване резултатите от гласуването и разпределението на мандатите в 47 Народно събрание, е виден броят на избирателите в избирателните списъци при предаването им на СИК – 6 665 534, или със 124 071 души по-малко от вписаните в избирателните списъци за изборите на 08.04.2021г.; и с 3 006 души по-малко от вписаните в избирателните списъци за изборите на 14.11.2021г. (https://www.cik.bg/bg/decisions/969/2021-11-18).
- Според данните на Националния статистически институт към 31.12.2020г. обаче, населението на България, т.е. вписани в ЕСГРАОН български граждани – независимо дали живеят постоянно у нас или в чужбина – са 6 916 548 души. От това число, до 1-годишна възраст са 59 029 души; от 1 до 4-годишна възраст – 255 341; от 5 до 9-годишна възраст – 337 290; от 10 до 14-годишна възраст – 347 354; от 15 до 19-годишна възраст – 314 238; или общо 1 313 252 непълнолетни български граждани нямат избирателни права по смисъла на чл. 42 ал.1 на Конституцията на Република България (КРБ).
(https://www.nsi.bg/bg/content/2977/%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8 %D0%B5-%D0%BF%D0%BE-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5 %D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%BD%D0%B8-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%80 %D0%B0%D1%81%D1%82-%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5 %D0%BD%D0%B5-%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%BB).
- От данните на НСИ за 6 916 548 население на България към 31.12.2020г. изваждаме непълнолетните 1 313 252 – това прави общо 5 603 296 български граждани, които имат право на глас. Тук са включени и лицата под запрещение, лишени от правото да избират държавни и местни органи, но приемаме, че количеството им е незначително.
- Ако от данните на ЦИК, приети с Решение № 969-НС от 18.11.2021 г. общо за 6 665 534 души в избирателните списъци, извадим 5 603 296, колкото са пълнолетните български граждани според НСИ (ЕСГРАОН) към 31.12.2020г., получаваме 1 062 238 имена на лица неправомерно фигуриращи в списъците на ЦИК за изборите на 14.11.2021г.
- Иначе казано, в списъците на ЦИК за парламентарните избори на 14.11.2021г., има над 1 062 238 мъртви души. До днес няма обяснение откъде идва тази фрапираща разлика?
- Законността на парламентарни избори може да бъде оспорена пред Конституционния съд на осн. чл. 66 на КРБ. Инициира се от субектите, които имат правен интерес от това; а срокът за оспорването е разписан в чл. 112 на ЗИНП – до 14 дни от обявяването на изборните резултати от ЦИК („Кандидатите за народни представители и централните ръководства на партиите и коалициите, участвали в изборите, могат да оспорват законността на избора чрез посочените в чл. 150, ал. 1 от Конституцията на Република България органи пред Конституционния съд в срок не по-късно от 14 дни от обявяването на резултатите от Централната избирателна комисия“).
9. Респективно, спорове относно законността на избора за президент се решават от Конституционния съд в едномесечен срок след изборите (чл.93, ал.6 на КРБ).
Накъде? Радко Ханджиев
Date: 19/11/2021, 19:59
