Ирина Кирилова
Великите нации пишат своите автобиографии в три ръкописа – книгата на делата им, книгата на словата им и книгата на изкуството им. Не можем да разберем нито една от тези книги, ако не прочетем и другите две, но единствената, която заслужава доверие, е последната.
България запълва своята книга на делата в продължение на повече от 1300 години. Която и страница да отворим, все ще намерим поводи за гордост. Ще виждаме оня горд хан Аспарух, създал родината ни, ще се прекланяме пред подвизите на Крум, на Симеон велики, на Калоян и цар Иван Асен втори, ще плачем в деня на обесването на Васил Левски, ще стоим прави в деня на Христо Ботьов, ще падаме на колене на Трети март – денят на свобождението ни от турско робство и ще пеем националния химн в деня на нашата независимост.
А отворим ли книгата на словата, ще се захласнем от имена, с които може да се гордее всяка нация. Един дипломат, интелектуалец и създадетл на славянската писменост още в девети век – Константин Кирил философ, един княз – Борис първи, оня пръв български реформатор, покръстил българите, създал автономия на българската църква и осигурил на учениците на Кирил и Методий условия за разпространение на българската писменост, един монах – Паисий Хилендарски със своята „История славянобългарская”, с която започва модерната българска литература и историография, един доктор от началото на IXX – ти век – д-р Петър Берон – авторът на „Рибния буквар”, който събира знания по философия, медицина, химия, физика, математика, астрономия в Букурещ, Хайделберг и Мюнхен и още…
Христо Ботьов и Захари Стоянов, Иван Вазов и Алеко Константинов, Елин Пелин и Йордан Йовков, Пейо Яворов и Димчо Дебелянов, Симеон Радев и Боян Пенев, Димитър Талев и Димитър Димов, Емилиян Станев, Йордан Радичков и Антон Дончев – безкрайно много творци на словата.
И остава да отворим книгата на изкуството, за да видим образа на Захари Зограф, оня възрожденски художник и иконописец, оставил за нас стенописите си в манастирите Рилския, Преображенския, Троянския, Бачковския, в пловдивската църква „Св. Константин и Елена”, в старинен храм на Света гора…Ще се потопим в красотата на мадоните на Владимир Димитров – Майстора, ще влезем в художествената галерия „Златю Бояджиев”, за да се докоснем до гениалността, ще застанем пред иконостаса в „Рилския” манастир, за да разберем виталността на един дърворезбар, ще се потопим в гласа на Райна Кабаиванска, ще се прекръстим в черквата на Ванга и ще запеем „Излел е Дельо хайдутин”. Накрая ще зареем погледа си в пъстроцеветните български носии, красиви като българската земя.
И след като сме прочели и трите ръкописа на биографията на българската нация, ние ще разберем, че няма народ в света, който да има определен ден, за да тачи своите будители. И в този ден е редно да поздравим всички, които са работили за съхраняването на историята, които са писали, рисували, пели и танцували, за да разнасят изкуството на българина по света, които всеки ден будят хората със знания и слова, за да има повече светлина и биографията ни да става все по – пълна. В ден като днешния ние трябва да намерим упование в себе си. Защото липсвата на упование убива цивилизацията. Ние можем да се самоунищожим не само с бомби, а и с цинизъм и безверие.
Да отгръщаме по- често българската книга на делата, книгата на словата и книгата на изкуството ни, за да ставаме по – добри!
Защото добрите хора имат убеждения, а убежденията могат да ни превърнат в будители.
Честит празник на всички българи!
