Българските чекмеджета и шкафове са опасна работа, страшна работа! От тях първо изскачат кюлчета, а после – записи с мръсни и потресаващи тайни.
Представяте ли си, щом това нещо с видеото от побоищата по време на протестите миналата година е съхранено, какво друго е унищожено?
Представяте ли си колко прах и пепел са трупани върху истината и как от нея все пак са останали кървави въглени?
За всички, които бяхме миналата година на площадите, беше ясно, че работата е гадна, тъмна и зловеща.
Докато гледах обаче тези кадри, достойни за филма „Апокалипсис сега“, ме ужасиха няколко неща:
Първо – Меката и сякаш синкава светлина пред нощния Министерски съвет.
Второ – Колоните пред Министерския съвет, сякаш оградили някакво нерегламентирано сметище.
Трето – Начинът, по който полицаите хвърляха хората – така се хвърлят животни в екарисаж.
Четвърто – Ударите с подметките на обувките – така се мачкат хлебарки.
Пето – Ударите с палките – така се бият мухи.
Шесто – Абсолютната безпомощност на малтретираните, които не знаеха нито къде са, нито дали са живи.
И най-отгоре на всичко потресът ми идва от тишината. Една година тишина и шикалкавене за ни чул, ни видял.
Как изобщо сме живели с тази тайна, как сме го допуснали?
И как ще я караме от днес нататък?
Николай Милчев https://svobodnoslovo.eu/
