Дори да оковат тялото ми, свободата ми не ще отнемат. Умът ми не познава граници и вързан не стои.
Могат да ми забранят да говоря, да се движа, да създавам, но никой никога не може да контролира моята мисъл. Дори затворник в тялото си, аз ще бъда. И ще пребъда.
Затова не ме плашат оковите, не ме плашат ограниченията. Те никога не ще ме зазидат в чуждата действителност. Защото всички ние живеем в главите си и никой, абсолютно никой не би влязъл там, ако не му позволим.
Затова човекът е минал и робства, и зверста, но не е бил претопен. Защото свободата винаги е била въпрос на самосъзнание, а не на външен натиск. Когато осъзнаем това, ще си кажем последно сбогом със страха от всичко извън нас.
То просто ще изчезне.
Персефона Коре https://svobodnoslovo.eu/
