Архивистка в Българската академия на науките (БАН) напада и души девойки в Студентски град. „Нахвърли ми се в асансьора. Събори ме, стисна ме за гушата и скочи върху мен… Била параноичка и решила, че я преследвам“, разказа една от потърпевшите. И тя, и приятелките u не смеят да се прибират сами вечер: „Оглеждаме се и треперим. В град или в джунгла живеем?“
Живеят в град, в европейска столица даже. Но в столицата на България. Тук, когато не седим пред телевизорите, срещаме все повече луди хора по улиците – говорят си сами, облечени са странно, една гола баба се мярка по Женския пазар. То и TV- каналите ни заливат с политическа шизофрения – политици си живеят в две реалности- нашата и тяхната, от която струи благодат.
В 7-милионна България имало над 70 хил. шизофреници, казват. Това много ли е, или малко в световен мащаб?
Според психиатрите шизофренията се дължи на биологични процеси и обхваща 1% от населяващите всяка страна. Повечето лудости у нас не били от нея, а от психични разстройства, причинени от афект и тревожност. А очевидното им умножаване се дължало на лошото обслужване на пациентите, но също така и на лични кризи и мании за величие у граждани, общественици и държавници, които не са стъпвали в психодиспансер и стационар.
Искате примери?
Пенсионер, живущ в блок в Зона Б-18, всяка вечер чука по парното, вдигайки ужасен шум от 1-ия до 11-ия етаж. Той мисли, че съседите го обгазяват, но няма сила, която да го отведе при психиатър.
Друг пример, съвсем актуален. Повечето новоизбрани депутати не могат да разберат какво всъщност стана на изборите у нас. Не проумяват, че народът не даде властта никому – на никой от тях, на никоя от техните партии, коалиции и корпорации. И че народът всъщност им каза да се смирят и да вземат всички заедно в този мандат да свършат свястно поне една работа от тия, за които ги е избрал.
Ето работа за тях! – да обезвредят опасните луди, които живеят сред нас. Те са много. Има и канибали. Като онзи от Малко Търново, който уби двама съселяни и на единия му изяде черния дроб. Или другия, от Благоевград, който, за да остане безсмъртен, закла майка си и брат си.
Трудна ли е тази работа? Да.
Психично увредените не могат да се „задържат и охраняват“, както предлагаше бившият вътрешен министър Радев. Те са граждани на РБ като останалите и имат права. И само някои от тях са страшни. Другите са страдащи и се нуждаят от грижи и внимание.
Има пряка връзка между броя на психоболните у нас и това, че живеем в най-бедната европейска държава. От хроничния недоимък семейният градски човек побеснява, а самотникът на село подивява. Безпаричието бележи психиатричната помощ с рухнали сгради, недостиг на лекари, сестри, психолози, лекарства.
Колко са българите с душевни недъзи? Не се знае. Регистър като в соца няма, че щял да се бие със закона за личните данни. Едно старо изследване сочи, че само 6% от недъгавите умствено са опасни, а убийства извършват едва 3% от тях. Но когато са невменяеми, убийците не са наказателно отговорни и не са престъпници по нашето законодателство. И какво става с тях? Бог знае… Съдът им определя принудително лечение в болница или диспансеризация (наблюдение на свобода), но то е почти безконтролно и не е за вечни времена.
След като Петко от Лясковец уби командос, МВР заповяда на кварталните полицаи да следят дали психарите си вземат хапчетата. Това е глупава заповед и тя, естествено, не се изпълнява. Откъде кварталният да знае кой е ненормален? Той научава, че някой гледа в апартамент 30-ина котки и съседка припада от вонята. Но на боб ли да гледа, че котелюбецът има рецепта от психиатър?
В Канада от вратата на психодиспансера пациентът се поема от екип – доктор, психолог, социален помощник, свещеник и полицай. Екипът го следи и в болницата, и у дома, и в дневния център за ресоциализация.
Така е в Канада. Но ние сме си у нас. Тук политическата шизофрения например се счита за неизлечимо заболяване. А то е друго. То е социален дефект, който може да се поправи, казват психиатрите. Но не с медицински мерки, а с реализация на политическите права на гражданите. Да ги припомним ли? Избирателно право, свобода на словото, право на събрания и право на сдружаване – но сдружаване, целящо не само личното, а и общото благо
Анна Заркова
trud.bg https://svobodnoslovo.eu/
