Жоао Де Панаско бил известен в цялата империя. Всички го познавали. Дали защото бил единственият цветнокож с директен достъп до португалския крал Жоао III, или защото само той си позволявал да се шегува с всяко негово решение, осмивайки го по брутален начин, пред невярващите очи на долазилите до кралска власт велможи, които мазничко и комформистки, чували неща, които самаите те никога нямало да изрекат.
Това била неговата работа. Панаско бил личният шут на негово кралско величество. И като такъв можел да си позволи думи и действия, заради които другите биха се простили с главите си. Уж смях, но червена лампа, че нещо не е наред. Панаско бил този, който напипвал пулса на обществото и чрез сатирата си показвал наистина какво мислят хората.
С годините Панаско се превърнал в най-ценният съветник на краля, защото той постепенно осъзнавал, че той е по-важен от всички останали велможи, които повтаряли само това, което властникът искал да чуе. „Той е просто шут“, казвали му те. „Аз съм просто човек“, отговарял си наум той. Умен човек бил Жоао III. По негово време португалската империя покрила територия от 4 милиона квадратни километра, която освен колонизацията на Бразилия, стигнала до Азия и краткотраен търговски монопол в Индия.
„Шутовете често се оказват пророци“, пише Шекспир, който бил и съвременник.
Панаско бил едновременно аутсайдер и инсайдър. Когато трябвало бил смешен, когато се налагало – тъжен. Често бичувал решенията на собствения си крал със смразяваща сатира. Така Панаско станал рицар. Първият по рода си шут, който се превръща в рицар. На негово име днес е кръстен един от най-красивите азорски курорти, а картината „Черният рицар“ от 1570 г. вдъхновява историците през следващите векове, та чак до режисьора Кристофър Нолан.
На изток подобни традиции нямало. Волята на царя, краля, султата или императора била закон божи. Никой не може да я оспори или недай си Боже да я пародира и осмива. Там такива като Панаско не можели да оцелеят и час. Пусто ДНК, вековете минавали, границите се прекроявали, империите се разпадали. Източните царе и императори били заменени от комунистически царе и императори. След това от демократично избрани и мислещи се за царе и императори. Лошото е, че на никого от тях не му минало и през секунда през ума да потърси в себе си своя Панаско – усмиващ, остър и буден, който в решаващите моменти да го държи здраво стъпил на земята.
И тъй като, както казва американският писател Сет Годин – обществото ни става по-сложно, а хората – все по-самодоволни, ролята на шута е по-важна от всякога. „Моля, спрете да седите наоколо. Нуждаете се от вас, за да вдигнете шум“.
Копнея за малко повече искреност и усещане за погрешимост. Всеки се е вживял в ролята на месия, който гледа строго, говори със сериозен глас, мъжкар е. Докато Панаско живее в обществото, но не и в неговото съзнание. Намерете го преди да е станало късно. Защото стане ли късно, може вашият Панаско да се окаже просто шут, но не на цар, а на клоун.
Светослав Иванов
https://btvnovinite.bg/ https://svobodnoslovo.eu/
