„Радев: Папата ми сподели какво е казала баба му – „Дяволът влиза в човека през джоба му“
Заиграването с пиар около папата е напълно излишно занятие, погледнато от чисто православен християнски български поглед. Единият – колко папи го галили по главата, Другият – какво рекла бабата на папата.
Дяволът, Радев, живее чрез Егото, чийто джоб е само подробност. А в джоба не се крият само пари и корист, а и ръце, които не са разтворени и крепят топките на личния интерес.
Егото, Радев, прецежда всичко през личния интерес и личната изгода. Дяволът е прагматичен, Бог е саможертвен.
Егото е еманация на най-големия грях – Гордостта, която във вселенски смисъл не е онази гордост, която в земно разбиране е повод за … гордост. Тя е горделивост, поставяне личното щение над Бог, включва ревността, високомерието, контрола, вкопчването, и още, и още… Егото е онази Гордост, която е личното ни оръжие за самоубийство. А после се питаме – о, Боже, защо ни убиваш…
Егото няма нищо общо, Радев, с Широтата на съзнанието, която е неподвластна на строгата логика, изчисленията до сантиметър на поведение, и счетоводството на ползи и загуби, егото няма нищо общо, Радев, с „Лудостта“ на всеотдайността на саможертвата, когато Сърцето и Душата ти дават вътрешни, вече готови Знаци и Отговори. Уж без да ги знаеш. Защото Егото пищи и те бие през пръстите – не прави това, о, не прави това, защото не знаеш, а Душата не крие ръцете в джобовете си, тя е разтворена, защото всички отговори са в нея и вече ЗНАЕ.
Когато тръгнеш нанякъде към някоя Цел и си се втренчил в Резултата, „успехът“ ти е обречен на загуба, защото вървиш напред с Егото, а не заради самия избор на Душата, в който никога няма корист, или лична сметчица. Казано простичко – прави каквото трябва, пък да става каквото ще.
Всички сме в плен на Егото. Едни са овладяни напълно от него, други дори не осъзнават и никога не са се замисляли за това, което пиша, трети ежедневно водят битката с него, а четвърти – са като водата, Радев, като водата… Те просто се леят, оставяйки се да са насочвани единствено от Бог. Затова обаче се иска огромна Сила, защото Егото, чийто джоб е само подробност, неистово ги дърпа назад, уж „спасявайки“ ги чрез уж „самосъхранение“.
Онези, които са като водата, не се вписват в Стадото, нито в Масовката, маршируваща към лично „осъществяване“ чрез начесване на крастата с постове, овластяване, контрол над другите, „победи“, които обслужват винаги тясно егоистичния интерес. Те просто Знаят, че не това е Пътя, който води до Истинската Цел – да отдадеш на другите. А истинското отдаване е всеотдайност, която е лишена от предателства, защото предателството винаги обслужва Егото.
Тези мисли, които пиша, са еретични за политиката. Особено Тук, на тази Територия, в която нищо различно от това не се случва – непрекъсната замяна/подмяна на едни ЕГОистични типове с други ЕГОистични типове. На площада простичко го разбират така – едната мафия сменя другата.
Онези, които са като водата изпреварват другите, които са вкопчили корените си в земята. Онези, които са като водата, провиждат далеч по-ясно, защото са позволили ръцете им да не са в джоба, в еснафлъка, в келепира, в егоистичния кариеристичен интерес, затова и другите – вкоренените – от безсилие ги замерят с камъни, игнорират ги и им се надсмиват като на „луди“. Докато обаче не стигнат еволюционно до онова, което са провидяли онези, които са като водата, макар и кармично късно.
Март 2020 година. На близо два часа и половина среща със съпругата ти, Радев, среща по нейна покана, впрочем, тя ми казва: „Първо, мисли за хора и второ, как да се променят нагласите…“. Няма да разкрия този дълъг разговор, защото онези, които са като водата, просто са минали от там, за да напоят почвата, ако тя е била готова да поникне, била е, ако не – водата продължава по своя Път…
Дни по-късно, 2020 година. Човек, който има доверие в мен, и на когото аз вярвам, се свързва с мен. Човекът е на пряка връзка с теб, Радев, както и в непрекъснат контакт с твой много близък приятел, на когото вярваш. Вървим по улиците на Варна, защото всичко е затворено, заради ковид кризата, дошла като „манна небесна“ за Боко Тиквата и Хунтата му. Казва ми, че е посочил моето име, дори без да ме пита, и: „тръгваме ли да правим „нов проект“. Тръгваме, разбира се. Търсим хора, търчим из градчета и села, на терен сме ние, онези, които са като вода… Винаги сме били „под контрол“ и подслушвани, но сме на терен и това не ни интересува, още по-малко пък да го осребряваме като „славна“ индулгенция по-късно, както сега се избиват да се бутат някои „революционери от последния ден“, че били подслушвани… Свършваме много работа. И…
И… два месеца по-късно се оказва, че сме излъгани и използвани. Ти, Радев, се свиваш, скриваш, отегляш, изчезваш от Занятието, който и глагол да изберем, все е валиден. Даже не пращаш послание: „извинявайте, че ви подведох“. Хората, които сме привлекли, нервничат и питат – какво става, а между тях има и такива, които вербувахме от … ГЕРБ.
Нищо не става. НЯКОЙ играе за ЕГОинтереса си. Който изключва онези, които са като водата.
От първия миг, когато те видях, ръкоположен като Президент, интуицията ми Знаеше. Писала съм го. Казах на Човека ТИ, Радев – първо предателство, никога не ме е лъгала интуицията…
Лятото 2020. Вече съм извадила чекмеджетата и записите на Борисов. Започват протестите. Ти, Радев, излизаш с изваден от джоба и вдигнат нагоре юмрук. Още от третия ден на протестите обаче, зървам първите признаци, че се случва нещо гнило, КОНТРОЛИРАНО от Когото трябва. Нито съм изненадана, нито съм учудена, не само поради информацията, която имам зад кулисите, но и защото знам канавата на тамадите – „революционери от последния ден“.
Господ ти поднася на тепсия шанса, Радев, да поведеш и овладееш огромната енергия на Площада. Бягаш. Егото надделява, то търси пътя към егоцентричния интерес. А при теб това е спечелване на втори мандат. Всичко друго е само способ за използване на „ресурса“, за да се случи това.
Пак тогава идва пак Твоят Човек, Радев. И иска от мен помощ за нещо рисково, „защото ти можеш…“. А аз знам, че се обръщат към мен, защото знаят, че съм безразсъдно храбра и „луда“ и нямам таван, когато водя битка или война. Ок, казвам. И си слагам главата в торбата. НО! Покрай нея слагам главите в торбата и на МОИ хора, мои приятели, с които съм градила години доверие. Малко по-късно, когато виждам СТРАХА в очите на хората ти, които панически се отдръпват, нищо, че те са искали помощ от мен, Радев, разбирам РЕАЛНО за втори път – че ПАК сме предадени. Защото искате помощ, а ви е страх, а аз подлагам хората си, заради вас, защото не ме е страх. Прибирам се вкъщи, отвратена, и стягам куфарите за Родопите. Толкова с второто предателство.
Есента на 2020 година. Протестът се спихва и спира контролирано, както го предрекох още в началото. Проектът, за който работеха хора, спешени от твоите хора, Радев, не се случва. Прибираш юмрука. Мачът е спазарен. Боко остава докрая. Всички забравят да говорят за предсрочни избори.
Оттук нататък пазарлъкът върви в онази твоя стая, Радев, без столове, без мебели, без телефони. Зад прекрасно звучащата мантра – „сваляне на Хунтата“ прозира все по-ясно ЕГОнеистовия интерес за … втори президентски мандат.
Следва „колаборация“ с всякакви „нови“ до болка известни „революционери и десни от последния ден“, в голямата си част преминали политическата си битност, висящи по Дуварите МУ.
Следва нов втори твой служебен кабинет, предизвестен с не това, което се очакваше да бъде, нищо, че овчедушния възторг на тълпата все още не е схванал, че уж „крутите“ действия, са всъщност димна завеса, прикриваща натъкмени преплетки, миризливи договорки и откровена нефелност, и управленска немощ, даже не случайна, а контролирана.
Предаваш и твоят човек във Варна, Радев, за пореден път, ЕГОугоднически угаждайки на сега важните ти дребни душички, които те успиват, че са изключително полезни за спечелването на втория ти мандат. И предаваш Варна на ГЕРБ, чрез БСП лицето на ГЕРБ – един търгаш и откровен мръсник.
Даже няма да коментирам „екипа“ ти, „кадровите“ ти уникуми и прочие, които с нищо не се различават от боковите.
Вероятно пак ще станеш президент, Радев. А може и да не станеш. Неведоми са пътищата Господни. Не ме интересува.
Егото не винаги е в джоба, само преведено като пари, Егото е надмощие на себичността, изчислена като траектория за „успех“.
Вероятно ще го имаш.
Не за мен обаче. Моята ценност за „успех“ няма нищо общо с онова, за което си се вкопчил.
Онези, които са като водата, не рецитират помпозно, докато предават.
Онези, които са като водата, са това, което са.
Водата маска няма.
Веселина Томова https://afera.bg/
