Разказ на Александър Стойчев – изследовател на древните източници за българската история и народ:
Върви народе възродени
Към Светла Бъднина Върви!
Седем български езика.
По данните на волжско българския лингвист и етнограф от XII в. Сулейман Ибн Дауд ал-Булгари, древните българи говорели на следните седем езика:
1. На карски (фински), който се смята за за най-древния български език;
2. На джуграйски (унгарски), който произлязъл от карския;
3. На будински или „старосубашски“(„старочувашски“), който произлязъл от джуграйския;
4. На синджски (праиндо-ирански), произлязъл в резултат на взаимодействието на джуграйския и марданския език;
5. На трьок- български (тракийско-български, български тюрки), произлязъл от будинския език;
6. На бурджански (праирански), произлязъл от синджския;
7. На староагилски (прабалкански), произлязъл от бурджанския език и станал „баща“ на илирийските (прабалканските) езици, германските и новоагилските („славянските“) езици.
По думите на Сюлейман ал-Булгари, непосредствено от синджско-българския в различните епохи са се отделили кавказките, прагръцкия, праалбанския, пралатинския и пракелтския езици, а от бурджано-българския – санскрит, иранските, индо-арийските и лето-литовските езици.
