Усещането за дежа вю го има. Особено при хората от моето поколение, които три десетилетия виждаме едно и също в управлението. Едни и същи кръгове, ценности и кукловоди определят политиката в България. Все уж нови, а всъщност вписани в схемата на статуквото. Те са като плевели, които дори почистени, изникват отново и отново. И завладяват всичко, дори за ден ако забравим за тях.
Плевелите на статуквото задушават всичко полезно около себе си и завладяват все по-големи територии. Докато ние скачахме с крясъци по площадите /няколко пъти вече/, плевелите на статуквото редяха пасиансите във властта и разпределяха ролите. И правиха списъци на удобни и послушни наши хора, които да бъдат назначени на ключови постове. Над всичката тази гмеж надничаше лицемерната муцуна на Сорос и американските политици, които решиха, че след като падна Желязната завеса, България стана удобна за завладяване колония.
Отдавна вече плевелите са овладели България. С поддръжката на соросоидите и външните ни господари, които безнаказано се разпореждат с Родината ни. И ни задушават постепенно…
Затова – аз не искам борба с мутрите, а борба със статуквото – с всеки, който е бил на власт последните три десетилетия, с всеки, който е предал България, всеки, участвал в реституция, приватизация и ликвидация на селското стопанство. С всеки, допуснал преиначаването на българската история, с всеки, който с действията си е изгонил дори и един българин извън границите ни.
И времето за толерантност и дипломация свърши. Плевелите не се махат с поливане и скубане. А с тотално премахване на корените им и постоянен контрол и унищожаване още при появата им. Не е време за прошка. Не е време за дипломация. Не е време за нагаждане. Не е време за наш*те верни хора, които ще се впишат в желаната картина.
Време е за борба и унищожаване на плевелите. Безмилосттно, из корен и недопускане да се появят отново във властта. Непримиримост към тези, които три десетилетия под една или друга форма дефилират около държавната трапеза и ни продават.
И е време за честни и почтени хора в политиката. Хора с морал, които ще помнят коя е Родината им. И няма да допуснат дипломацията и толерантността да им попречат да постъпят така, както е правилно за интересите на България!
Има време за мир, има време за война! Има време на отчаяние и примирение, има време на осъзнаване и възстание. Има време за плевели, има време за жито! Време е да вземем решение какво ще бъде нашето време! Докато все още имаме такова. Защото тогава, преди 30 години, едни политици решиха, че времето на България е тяхно!
Кой разбрал – разбрал!
Елена Гунчева https://svobodnoslovo.eu/
