Обяснява, че си част от лош човешки материал, че си тулуп, мисирка, а човекът, който сам е поставил на най-високата позиция в Народното събрание, е тъпа фотка, като за по-сигурно уточнява и от кое населено място е.
Обяснява, че си част от лош човешки материал, че си тулуп, мисирка, а човекът, който сам е поставил на най-високата позиция в Народното събрание, е тъпа фотка, като за по-сигурно уточнява и от кое населено място е.
Дава три милиарда за създаване на единствения анклав в историята на света, който е под формата на фалически символ и пресича територията на половината ти страна. Ти от ерекцията на тоя фалически символ няма да имаш никаква полза. Той е просто поредният израз на болната грандоманщина на един североизточен човек, който ходи на токчета и за по-сигурно обича да му се кланят, за да може евентуално да се окаже по-висок от някого. Ето за това удоволствие плащаш трите милиарда. Не схващаш какво му е толкова приятното? И аз, гражданино.
Отказва да стъпи в Народното събрание месеци наред, макар и да е негов служител. Опосква всички възможни пера на бюджета, без оглед на никакви законови процедури. И тук си глобен с милиарди, гражданино. И пак не знаеш как се е случило така. Или поне се правиш, че не знаеш.
Раздава всякакви възможни концесии, европейски пари, обществени поръчки на няколко свързани фирми, които правят ремонти на ремонти в несвяст. Както се казва „Сичко праиме!“. Срутища, свлачища, вълнообразни пътища, тунели, тангенти, детелини, двулентови, трилентови, аутобани и всевъзможни куробрани. Само да се усвоява някой твой милиард, гражданино. Но важното е да сме живи и здрави.
Прави се на приятно разсеян, че парите от КТБ ги нЕма. Милиарди. И бая пари от ПИБ ги нЕма. Пак милиарди. У чекмеджето ни пари, ни кюлчета е имАло. И къща У БарЦелона нЕма. И Сребърния фонд май го нЕма. Ама, ‘се пак, важното продължава да е да сме живи и здрави, клети гражданино.
Не схваща защо тия Репортери без граници наистина нямат граници. На 112-о място да ни сложат по свобода на словото!? Както са тръгнали, скоро ще трябва да направят лично за нас класация, в която да се състезаваме със самите себе си. А свободата на словото у нас е най-свободната.
Някой си кмет на Симитли разправя по банкети, че извършва възвратно-постъпателни действия с корпулентното му тяло, той пък, от своя страна, се хвали, че върши същото, ама безвъзвратно-постъпателно, с разните там европейски лидери. Но, с двеста, гражданино.
Създава алтернатива на подвижните телевизионни станции на Кошлук ТВ. Вместо чрез продънени рейсове придвижва камерата, пиарката, по някой министър надлъж и нашир по Територията с Жипка, славослови самия себе си и въображаемите си постижения, снима се с благодарни човечета, които са се намерили в небрано лозе и само клатят глава, потвърждавайки колко са предоволни от славното му управление.
Не пропуска да отбележи с повод и без повод как цялата Европа, барабар с Щатите и Русия, са му партньори и отчитат подобаващо челните позиции на България. Само че пропуска да отбележи, по какво точно отдавна сме надминали рекорда на Стефка Костадинова. По смъртност? По най-нисък прираст? По най-висока детска смъртност? По бедност? По лошо качество на живота? Твърдо да! А и по колко още показатели. Все в тази посока.
Привиждат му се всякакви инвеститори. Ама не какви да е. Мощни инвеститори. Чуждестранни. То не са компютърни, автомобилни, секторообразуващи, структурообразуващи, хъбообразуващи. Всевъзможни компании. А на най-големия инвеститор в българската икономика – хората, които е прогонил в чужбина, не позволява дори да гласуват чрез всевъзможни врътки.
Изпраща хрътките си да разконспирират всякакви декларации, доклади и констатации. Американски, европейски, международни, на правителствени и неправителствени организации. Щом хюмнетата му кажат, че тия документи са фалшиви, неофициални или „партньорите“ му са се объркали, значи е така. Няма значение какво твърдят „партньорите“.
Праща същите, но и други копои да пазят къщата му. Не барЦелонската, не и другата с чекмеджетата. Оная с магнолиите отпред, дето е ял филии с мас и е копал картофи в нея като дете. Не, че някой я напада. Просто иска да демонстрира, че стои зад думите си от изборната вечер и е готов и на гражданска война, само за да не сдаде властта.
Цялата му парламентарна група навиква, тропа, дюдюка, саботира работата на комисии в Народното събрание, за да заглуши каквото не бива да се чува, за да не се срине…ъъъ… така де… стабилността и въображаемия имидж на прилежащите му компании на борсата.
Тъй като три папи са го галили по главата, е убеден, че има правото да сплашва, съсипва, изкупува на безценица, принуждава да му бутат тлъсти рушвети всякакви бизнеси. Ако някой е чак пък толкова ербап и не се разбира от приказка, може и да го окошари по някакво обвинение, а после и да му прати напращели мачовци от индобългарски произход, за да го въведат в тайните на мъжката любов. Пред камера, за да се запази паметният момент за поколенията и неблагоразумните други бизнесмени, разбира се.
Вижда заговор срещу себе си във всичко. Например, лошите няма да му позволят да излъчи председател на ЦИК. Лошите му позволяват. Той излъчва председател на ЦИК. Да, ама ден по-късно вижда заговор в това, че лошите са му позволили да излъчи председател на ЦИК. И го оттегля.
Стига човек да има желание, може да продължава до безкрай с подвизите му. Аз обаче желание нямам, гражданино. Искам само да попитам нещо. Не „КОЙ е той?“, а „Що е то?“…
Автор: Стоян Николов – Торлака
