ДВЕ БЪЛГАРКИ УДЪЛЖАВАТ С 42 ГОДИНИ ЖИВОТА НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА СЛЕД ЦАР САМУИЛ
ЦАРИЦА АГАТА И КОСАРА
След смъртта на цар Самуил, съпругата му Агата отива в манастира „Света Варвара” до Битоля. В манастира е и дъщеря им Косара.
Византийският император иска да сломи продължаващата съпротива на българите. Събира 8500 български войни и ги подготвя за заминаване в Мала Азия, да охранява границата на империята с Арабския халифат. Как много това прилича на оголените български граници и елитните български части в Афганистан.
ДВЕ БЪЛГАРКИ ПРЕДОТВРАТЯВАТ ЗАМИНАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙНИ
На път за Солун, отрядът минава покрай манастира „Света Варвара”, малко преди Битоля. Посрещат ги монахините и игуменката с иконата на Света Варвара. Войниците коленичат и молят светицата за благословия в неизвестният им и дълъг път. Тогава жените свалят монашеските си облекла, а под тях са с воински доспехи, с препасани мечове и обрамчени с лъкове. Игуменката Агата се обръща към тях с думите:
– Вие сте воини на Самуила, а не на ромейския император. Като негова съпруга и царица ви заклевам да ме последвате за съхраняване на българската държава! Следвайте ме, Бог и Света Варвара са ми показали пътя!
Всички целуват игуменския сребърен кръст и Агата ги повежда на запад. В областта Торо по времето на Самуил се заселват българи. Основават селища и манастири в днешните албански планини. Агата основава българско царство със столица Дура и се обявява за негова царица.
Като узнава за измяната на Иваница, Василий българоубиец изпраща 10-хиляден отряд, да го залови жив и да го отведе при него. Той дори ине подозира, че всичкотова е организирано от жена. Агата се разболява от тежка болест. Усещайки кончината си, тя провъзгласява за своя наследничка Косара, малко преди нападението на ромейската войска. Ромеите, подсилени с 15 хиляди албанци, се канят да плячкосат новата българска столица, манастирите и да отведат хората в робство.
ПЪРВАТА БИТКА НА КОСАРА
Косара също се готви за битката, като ползва познания от великия си баща и женската си хитрост и български усет. Единственият път до Дура минава през тесен планински проход. Тя разполага войниците на Иваница от двете му страни. Изпраща като старите си предци за заблуда в началото на прохода селяни с коси и вили да срещнат византийците и албанците. Неочакваната хитрост проработва. Врагът се втурва с конницата и пехотата си да ги унищожи. Селяните бавно отстъпват. Така ромеи и албанци влизат в теснините на прохода. Тогава от височините се посипва лавина от камъни, дървета и пръст. Повечето ромеи и албанци са премазани. Останалите са засипани до колене, до кръст, до гърди. И безпомощно размахват мечовете си. Бойците на Иваница ги поразяват със стрели и копия. Като по чудо се спасяват около 2000 ромеи и албанци, а българите не дават нито една жертва. Българската войска взима хиляди мечове, копия, стрели, щитове, ризници, шлемове. С тях въоръжават млади селски мъже и ги обучават за битки.
На следващата година Василий българоубиец организира нов поход, този път от запад. Кораби стоварват 30-хилядна войска на Адриатика и тя тръгва да накаже непокорните българи. По пътя на войниците им прави впечатление, че реките, покрай които се движат, са почти пресъхнали.
ВТОРАТА БИТКА НА КОСАРА
Ромеите няма как да знаят, че по нареждане на Косара реките са преградени с бентове, в които е събрана много вода. Когато ромеите стигат близо до тях, българските войни ги разрушават и водата направо помита неприятеля…
След втория неуспешен поход Василий българоубиец преустановява опитите си за покоряване на Дурска България, както той я нарича. Той изпраща послание до царица Агата за сключване на мирен договор. На смъртния си одър царица Агата поставя условие. Това е възможно само, ако се запази независимостта на българските епархии от времето на Самуиловото царство. Императорът се съгласява с това условие. До неговата кончина през 1025 г. Охридската, Битолската, Средецката, Скопската епархия се управляват от български епископи.
Новата България просъществува до 1056 г., когато умира царица Косара. И до днес там има села, в които се говори на български, а населението живее с традициите и обичаите на своите прадеди. По-справедливо е да се каже „с традициите и обичаите на прабабите им”. Защото последната независима територия от Първото българско царство се управлява от две жени!
АГАТА и КОСАРА ПОКЛОН!!!
https://www.facebook.com/groups/185970981438846/permalink/3803617356340839/
