Дан Колов (пълно име Дончо Колев Денев) е български борец и кечист. И до днес е смятан от мнозина за най-великия борец за всички времена и легенда в бойните изкуства.
Дан Колов има над 1500 срещи като професионален борец, от които губи едва 72. През целия си живот запазва българско гражданство.
Биография
Групова снимка с Дан Колов
Източник: ДА „Архиви“
Къщата музей на Дан Колов в с. Сенник
Дончо Колев Денев е роден на 27 декември 1892 г. в село Сенник, община Севлиево. Той е едва на 7 години, когато умира баща му, което налага да стане овчар, за да се прехранва. Напуска страната през 1905 г. и заминава за Унгария. Работи като градинар в Будапеща.
През 1909 г. се среща с българския борец Никола Петров, който го съветва да замине за Съединените американски щати. За да се издържа, се занимава с всякаква работа – хамалин, строител в железниците, миньор.
Спортна кариера
Започва кариерата си на борец първо в организираните сред работниците борби. Следват победи на турнирите в цирк „Виктория“ от 1914 г., когато директорът на цирка кани хора от публиката да премерят сили на арената със звездата Джеф Лоуренс-Циклопа. Дончо приема предизвикателството и успява да победи 106-килограмовия борец. В двубои успява да победи много от известните по онова време кечисти – Джеф Лорънс, Збишко Циганевич, Джак Ширей, наричан още „Човекът светкавица“, Руди Дусек, Джо Стекър, Стренглър Люис, Джим Браунинг и много други.
Поканен е на турнир в Япония, където паметна остава победата му над Джики Хигън – „Удушвача“ – идола на японската борба, непобеждаван от никого като професионалист. След тази схватка тълпата прави опит да го убие, както и преди срещата му с Джики.
На големия турнир по кеч в Париж Дан Колов побеждава наред всички свои противници, вкл. на финала и Анри Деглан – „Човекът с хилядата хватки“, европейски, световен и олимпийски шампион. Тази победа му носи титлата „европейски шампион“ и „диамантен пояс“. Наричат го „Кинг Конг“, „Кралят на кеча“ и „Балканският лъв“.
Участва в мачове в Нова Зеландия, Австралия, Африка и Азия, като постига победи над тибетски майстори, китаеца Уан Фу и редица други.
Участва в схватки и в родната България – срещу Реджинал Сики (Абисиния) в София, над Драгичеану (Румъния) в Пловдив, над Сантен (Франция) в Плевен и над някои големи български борци като Тодор Банков (в Стара Загора) и други.
В последната година от живота си, вече много болен, Дан Колов се изправя срещу много по-младия световен шампион Ал Перейра и успява да го победи.
През 2020 г. Дан Колов е включен в Залата на славата на „The Wrestling Observer Newsletter“ в „Class 2020“. В класацията намират място кечисти от последните 160 години. С Дан Колов България се нарежда сред 16 страни (до 2020 г.), които имат представители в авторитетната зала на славата.
Успехи
Дан Колов има близо 2000 схватки на тепиха, като е спечелил почти всичките. Той е първият европейски шампион на България по борба свободен стил, известен по онова време като „кеч“.
Печели европейското злато през 1936 г. на шампионата в Париж. Това е второ отличие за България след световната титла на Никола Петров (класически стил) от 1900 г.
Най-важните спечелени шампионати и турнири:
-
Диамантен пояс/Световен шампион тежка категория при професионалистите – 1927 г., 1933 г.
-
Европейски шампион тежка категория при професионалистите – 1934 г., 1937 г., 1937/1938 г.
-
Турнир в Япония – 1924 г.
-
Турнир в Бразилия – 1927 г.
-
Многократен победител на турнири в САЩ – 1914/1927 г.
Загуби
Дан Колов има регистрирани 72 загуби и поне 20 мача завършили без победител в официални мачове.
Дан Колов участва в двубои, в които не е отсъден победител. Ремита.
След 30 г. в чужбина Дан Колов се завръща в родината си и е посрещнат като герой.
През цялата си кариера е уговарян да смени гражданството си с американско, но до смъртта си той остава горд българин.
Негови са думите: „Чувствам се силен, защото съм българин“. Отказва предложение за чуждо поданство с думите: „Дан Колов е българин“.
Когато му предлагат да го откарат с файтон до селото му, Дан Колов отговаря: „Пеш съм излязъл, пеш ще се върна!“.
Завръщане в България
През 1936 г. в София, Дан Колов създава школа по борба, носеща неговото име.
Комунистическата власт след 9 септември 1944 г. го награждава посмъртно със званието „Заслужил майстор на спорта” и от 1962 г. в негова памет Българската федерация по борба устройва международен турнир по свободна борба.
Всяка година в град Севлиево се провежда турнир по свободна борба в памет на Дан Колов.
Дарителство
Дан Колов е запомнен и като един от най-големите за времето си благодетели. Раздава цялото си състояние на приятели, съселяни, студенти (вкл. в чужбина) и държавата.
Дарява на цар Борис III средства за закупуването на първия самолет на българските пощи. 1925 г., заедно с приятеля си Хари Стоев, подпомага изграждането на военното летище в Горна Оряховица.
Слухове около смъртта
Дан Колов умира в България на 26 март 1940 г. от туберкулоза. Погребват го, по негово желание, в родното му село Сенник. Гробът му е обърнат към Балкана – „Балкан срещу балкан“.
Сред версиите за неговото заболяване е, че Дончо продължително време е бил умишлено тровен от френски лекари. Известно е, че по онова време са правени много опити той да бъде посрамен или отстранен от възможността да участва в схватки.
