https://www.youtube.com/watch?v=QjEsUGnC5hk
1883 година. Минали са само пет години от Освобождението на България от турско робство.
И един народ от едно будно село, създало училище първо в региона, започва да строи църква.
И то представителна, по всички канони на провславната вяра, голяма, за да събира многобройното население на Момина баня.
И от тогава до днес вратите на църквата са отворени, а душите на хората ги теглят навътре, където блести иконата на Света Богородица.
Всеки ден свещеник Тодор Тодоров влизаше в този паметник на културата, защото църквата е обявена за национална ценност още в 1975 година, прекланяше се пред божията майка и
даваше от себе си на тези, които идват с радост и тревога.
Свещеник Тодор Тодоров е завършил Софийска духовна семинария – Богословски факултет.
Питала съм го как стана свещеник.
-Ще започна с думите на спасителя: ”Не вие ме избрахте, а аз вас избрах”, което ще рече, че това не е професия, а е призвание. От младини усетих нежния повей на това призвание.
Преди около 25-26 години слушах съсредоточено проповедта на свещеноиконом Александър Палазов, тогава протоиерей в храм “Св. Вмч. Пантелеймон”- Хисаря, в която се говореше как веднъж Господ казал да се молим на Господаря на жертвата да изпрати добри работници, защото жертвата е голяма, а работниците малко. Попитах: “Отче, какво означава това?” Той ми отговори, че ще е добре след седми клас да кандидатствам в Духовната семинария. Още с постъпването си ректорът ни прие с думите на спасителя : ”Не вие ме избрахте, а аз вас избрах”.
Задавала съм му и въпроса : има ли простими и непростими грешки и какво да направим, за да олекне на душата ни?
-Силата на покаянието се основава върху силата Божия: Целителят е всемогъщ и лекарството, което той дава, е всемогъщо.
Тогава, по време на своята проповед на земята, Господ призоваваше към изцеление всички боледуващи от греха. Той не счете за неизцелим нито един грях. И сега той продължава да призовава всички, обещава и дарява опрощение за всеки грях и изцеление на всеки духовен недъг – пише Св. Игнатий Брянчанинов. И тук идва ролята на свещеника по думите на Христа:
“Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тем ще се простят, на които задържите, ще се задържат”(Иоан 20:21- 23). Добре е всички ние да се ограничаваме от храни с животински произход през определените за това дни. Да се изповядваме редовно при духовник и да престъпваме с вяра и страх божий към страшните христови тайни. Да прощаваме на ближните и да благославяме тези, които злословят против нас. Тогава наистина ще олекне на душата ни.
И хиляда църкви да построите, ако не сте вътре в тях, няма да се спасите – беше казъл един гръцки свещеник. Църквата е като ковчег. Знаете ли, че в крайна сметка трябва да влезете вътре, за да се спасите?
Знаете ли какво е станало с ония, които само са строили ковчега на Ной? Удавили са се! Удавили са се, защото, макар, че са го строили, не са повярвали за
злото, което ще дойде, и са останали отвън. Затова колкото и църкви и манастири да построи човек, ако не влезе в ковчега на църквата, причестявайки се със светото тяло и кръв Христови, няма да се спаси. Както се казва: “Удавникът се хваща за собствените си коси”.
Но въпреки всичко, нашият Господ Иисус Христос в нагорната си проповед ни говори:
”Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани” (Мат. 5:7)Колкото и човек да потиска съвестта си, в себе си бива изобличаван. Затова казват:
“Яде го отвътре”.
Да, няма нищо по-сладко от това човек да е със спокойна съвест. Чувства себе си окрилен, полита.
“Давайте милостиня според силите си; тогава всичко у вас ще бъде чисто” (Лука 11:41)
……..И още много неща каза пред мен отец Тодор.
Но смъртта го отне от всички, които влизаха в моминобанската черква, които го виждаха да кара мотора, които се кръстиха в черквата на Паничери.
Но отец Тодор казваше, че самият човешки живот е чудо , и всяко листо, всяко цвете, всяко дърво и животно са чудо и ние трябва да им се радваме всеки ден, да благодарим на Господа и да помагаме на всеки, който протегне ръка за милост.
Ние днес му пожелаваме светъл и лек път към оня свят, за който всички се надяваме да бъде по- красив и по- добър.
Ще се сбогуваме с отеца на 26 март в 13 часа в църквата „Успение богородично“ в квартал Момина баня – Хисаря.
Опелото ще извършат свещеници от Пловдивската митрополия.
Ирина Кирилова Тракийски Cвят
Православният храм “Св. Пантелеймон”, който се намира в центъра на града е построен е през 1889 г. Патронът на храма –лечител от ранното християнство е покровител на гражданите и гостите на Хисаря.
През периода 1999 – 2004 г. църквата е ремонтирана със средства на дарители и изписана отново отвън и отвътре. Фреските са дело на художника Мирослав Асенов от гр. Луковит.
Църквата “Успение Богородично” в кв. Момина баня е завършена през месец септември 1883 г. Обявена е за паметник на културата през 1975 г.
В двора на църквата е издигнат паметник на загиналите във войните в началото на 20 в.
Църквата “Св. Димитър” в кв. Веригово е най-старата. Построена е през 1845 – 1850 г. Опожарявана е по време на Априлското въстание и отново съградена през 1882 г. На 16 юли 1982 г. е обявена за паметник на културата.
Подновена и зографисана е през 2004 година. Катедралният храм “Св. Св. Петър и Павел” в кв. Миромир е построен през 1882 г. от отец Павел Цакия и отец Карлос. Красивите стенописи са дело на художника Стоян Изов.
През месец юни 2004 г. в храма е подредена етнографска експозиция, която показва бита на населението от района и писмени документи от историята на енорията.
