БЪЛГАРИЯ, БЪЛГАРИТЕ, РУСИЯ И ЕДИНСТВО НА ПРАВОСЛАВИЕТО
Уважаеми радетели за България,
Уважаеми радетели за по-социално и справедливо общество,
Уважаеми госпожи и господа
Нашият предтеча Орфей, пръв предсказва за идването на Исус Христос.
Само в един Орфеев стих се побира бъдното Евангелие: „Помощ на слабите, утешение на страдащите, надежда за всички.“
ПРИТЕСНЕН ОТ СЪСТОЯНИЕТО, ДО КОЕТО МАЙЦЕПРОДАВЦИ ДОКАРАХА РОДИНАТА, ПОЗВОЛЯВАМ СИ ДА ПРЕДОСТАВЯ НА ВНИМАНИЕТО ВИ СКРОМНОТО СИ МНЕНИЕ И ДА СПОДЕЛЯ НЯКОИ МИСЛИ.
ДНЕС МАФИЯТА Е ОВЛАДЯЛА ЦЯЛАТА ДЪРЖАВА. ЗАТОВА СЕ ГОВОРИ ЧЕ В БЪЛГАРИЯ МАФИЯТА СИ ИМА ДЪРЖАВА.
ЗА ДА ОЦЕЛЕЯТ БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРИЯ Е НУЖНА РАДИКАЛНА ПРОМЯНА. ПЪРВОСТЕПЕННА ЦЕЛ Е: ВЪН МАФИЯТА ОТ ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ, ПАРЛАМЕНТА И ПРОКУРАТУРАТА!
ПЪРВО
Борбата за Спасение на България следва да започне с отстраняване от власт на корумпираната и продажна, така наречената „политическа класа”. Тя е производна и се е сраснала с така нареченият икономическия елит. И едните и другите ги интересува личния интерес. Този икономически елит се формира чрез разграбване и присвояване на граденото от народа в продължение на десетилетия.
На гърба на народа се нароиха кредитни милионери. По време на разпродажбата /приватизацията/ на държавната и общинска собственост се увеличиха милионерите, но този път те са комисионни. Те изпратиха народа на дъното на пъкала и той взе да се осъзнава и да се надигна. От страна на властващите, нотабилите им – „князете“ в сянка е в ход перфидна манипулация на обществото, за да бъде овладян народния гняв.
Целта е така наречената политическата класа да запази властта си. Те се подкрепят и от външни сили. На тезгяха за продан е поставена и българската земя, която се изкупува от подставени лица. За до изкупуването на земята им е нужна да бъде съхранена тази продажна политическа класа. За продан, под формата на концесии, са и водите, златоносните мини и другите полезни неща в земята българска.
ВТОРО
При днешни условия, това може и трябва да стане по законите на демокрацията. Не каква да е демокрация, а на пряка демокрация при условията на 21 век. Това ще рече, че общинските и народни представители трябва да се издигат от хората, избирателите, а не листите с кандидати да се спускат чрез партийни централи, писани от нотабилите – „князете” в сянка.
В по-малките населени места е по-лесно, чрез широко местно обсъждане да се подбират и издигат можещи, знаещи и преди всичко честни, обичащи Род и Родина кандидати.
В по-големите населени места и особено за София това е доста по-трудно, но има и средства на 21 век за комуникация, които преди десетилетия ги нямаше. Въпросът е самоорганизирането по места за сформиране на организационни ядра за провеждане на широко местно обсъждане за подбиране и издигане на кандидатите за съответните изборни листи.
Тези мои виждания, които бях ги развил и изложил по-подробно, преди повече от десет години, не се чуха, камо ли да се прилагат на практика. Проф. Стоименов (дали ги е ползвал, или не, не знам. Това не е толкова важно) изложи мисли и програма в унисон с моите разбирания, с много добра практическа насока, която е предоставена и публикувана в мрежата. Какво ли не чета, което се пише, НО не съм срещнал нещо да се прави по това.
ТРЕТО
Повишаване изборната активност на гражданите. Колкото по-широко и демократично се провеждат обсъжданията за подбиране и издигане на кандидатите за изборите за местни и централни органи, толкова по-голяма ще е изборната активност на гражданите. Този, който тръгне да гласува, трябва да знае за кой гласува и да е убеден, че той ще защитава неговите и народните интереси. При днешната политическа ситуация и действащо законодателство възниква един ПРОБЛЕМ. Това е намиране на юридически политически субект, който да послужи законово да бъдат издигани подбраните от хората кандидати. Този политически субект следва да е партия на избирателите изградена по избирателни секции. Конкретизация – проф. Стоименов.
ЧЕТВЪРТО
За да е демокрация, действаща и пряка в 21 век следва да има механизъм за контрол на тези които бъдат /са/ избрани. Основното в това е отзоваването на тези които не оправдават гласуваното им от народа доверие. Трябва законодателно да се гарантира тяхното отзоваване при положение, че повече от половината от тези, които са го избрали снемат доверието си от съответен техен избран представител. Тогава влиза следващият от изборната листа /ако отзования е избран мажоритарно се избира нов/, а на отзования да му се търси отговорност, ако се наложи и на съд.
ПЕТО
Днешните партии са провалени. При парламентарна република, каквато е днес България, без партии на този етап е трудно да се управлява страната. Налага се преструктуриране на партиите въз основа на народните интереси, стремежи и виждания на гражданите. Тези партии ще се отличават от досегашните, понеже наличието на определени вертикални структури ще са „по-рехави”, ако мога така да се изразя, и те ще са под демократичен контрол на хоризонтални структури, т.е. на гражданите. Това може да стане чрез широко обсъждане на програми за управление на страната. На първо време, най-важно е изработване на Програма за Спасение на България. И тази програма и по-следващите програми при структуриране на партиите следва да се изхожда от отношението към собствеността и функциониране на икономиката. Водеща партия, наложително е да бъде Партията на избирателите /Отечествен или Народен Фронт/.
ШЕСТО
Трябва да се отчита, че досегашните партии и продажен икономически и политически елит манипулират хората, че чрез приватизация и привличане на чуждестранни инвестиции автоматично ще се решат проблемите в икономиката и селското стопанство. Инвестициите, като всеки друг фактор, имат не само една страна на медала. Те действително могат да бъдат едно изключително благо, един изключителен фактор на растежа и развитието на икономиката и стопанството. Но те могат да бъдат също така и един коварен фактор, един капан за техния растеж и развитие. Тук възниква цял набор от проблеми и въпроси касаещи приватизацията и инвестициите. Преди повече от 20 г. бе преведен от английски един труд на М. Фридман. В него той предупреждава че: „… честите предложения да се продават предприятия на чужденци … Смятам че това би било грешка. Първо, продажбата може да се осъществи по много ниски цени, почти на безценица…“ Точно така както стана и става в България!!!
„Второ, в дългосрочен план и от политически съображения не е препоръчително една голяма част от средствата за производство на дадена страна да се намира в ръцете на чужденци. Запомнете едно: чужденците няма да инвестират във вашата страна, за да помагат на вас, а за да помогнат на себе си. Чужденците трябва да са напълно свободни да инвестират, но само при положение че това е в интерес на вашата страна.” Ентусиазмът с който у нас се говореше и продължава да се говори за приватизация и чуждестранни инвестиции като за абсолютно благо, изпъква като наивен и безотговорен, по-скоро престъпен.
Видя се, че приватизирайки енергоразпределението, БТК, ВИК и ред други мощности те работят не за нас, а за чужденците. И тяхната приватизация, както и на ред други продажби на икономически мощности се вграждат в бандитския модел на прехода. За този модел съм писал в последната си книга „Апостолът ни завеща…”. Завършвам с Фридман, според който: „… че една от най-големите опасности по пътя на реформите в Източна Европа е чуждестранната икономическа помощ… Нямам никакво съмнение, че тази помощ повече е навредила, отколкото е помогнала на страната, за които е била предназначена”. В България тези „инвестиции“ преди всичко навредиха!
НАЛОЖИТЕЛНО Е ОДЪРЖЕВЯВАНЕ НА ЕНЕРГОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИТЕ ДРУЖЕСТВА, НА ОСНОВНИТЕ ИКОНОМИЧЕСКИ МОЩНОСТИ И ДА СЕ СПРЕ ПРИВАТИЗАЦИЯТА НА ВСЕ ОЩЕ НЕПРОДАДЕНИ ИКОНОМИЧЕСКИ МОЩНОСТИ!!!
Що се касае за икономиката, днес в света има най-различни пазарно ориентирани икономики. Едни от тях водят до растеж и просперитет, а други като наложената на България, направо я загробва. Тук въпросът е икономическото „изкуството” за пазарно планиране и координиране икономиката на държавата и ролята на държавните агенти.
СЕДМО
За решаване на всичко, което изложих по-горе, ще се иска време и работа.
Настоящият политически момент, времето до изборите, а и след него се изисква трезва оценка на обстановката (ОО), вътрешна и международна и осъзнаване, че:
1. Води се безпощадна война срещу Православието. Обезличаване историческата памет на българите. Учебниците по история се пишат от американското посолство: виж http://skandalno.net/доц-румяна-христова-американското-по-182753/
2. С изключение на Русия и Беларус, останалите православни държави са хванати на верижка от силите воюващи срещу Православието;
3. Враговете на Православието не пестят сили и средства да сеят и създават раздори сред Православния свят. Така наречената Вселенска патриаршия и тя е хваната на верижка от сатанински сили;
4. Днешните леви и десни политически елити, атеисти и псевдо православни (някои не го осъзнават, но си е така), са също хванати в една или друга степен на сатанинска евроатлантическа верижка;
5. Враговете на Православието, чрез НАТО, методически и ускорено вървят към война срещу ядрото на православния свят – Русия;
6. България и Православният свят стават фронтова територия;
7. Руски военни експерти и анализатори, оценявайки ескалацията на военнополитическа обстановка, съотношението на силите и средствата за водене на война (конвенционална и ядрена) на НАТО и ВС на Русия, и опасността за бъдещето на РФ, с основание обсъждат и вариант за предприемане на превантивен удар;
8. Днес при сложилата се военнополитическа обстановка, се изисква за Възраждане на Отечеството, за Спасение на България – Възраждане в ума и сърцата на българите на Православната вяра;
9. Наложително е всички, които милеят за Възраждане на Отечеството, да водят подобаваща работа с БПЦ за изглаждане споровете между православните страни и единство на Православния свят;
10. Пропагандиране необходимостта за:
– Конструктивна българска политика, която да е насочена към разширяване на взаимно изгодно икономическо сътрудничество на България с РФ и разгръщане на подобаващ политически, културен и научен обмен;
– Активна българска политика в ЕС за взаимно изгодно икономическо сътрудничество с Руската федерация;
– Излизане на България от военната организация на НАТО и активна политика за неговото разпускане;
– Активна българска политика в посока за изграждане на общоевропейски сили за сигурност включващи и Русия.
София,
22. 02. 2021 г. Димитър Ал. Йончев
