Ние тънем в епични, миризливи л***а.
Истината е, че като приемаш новините на порции може и да не разбереш в колко дълбоки л***а живеем, защото тогава тези л***а просто си те капят, най-много повечко да протекат върху теб, но в крайна сметка, нищо сериозно. Когато обаче приемеш целия информационен поток накуп, ти просто поемаш една тръба, от която с висок дебит се леят чудовищни л***а.
Тръбата, от която дълго време във Варненското езеро течаха л***а, пак тече. Още л***а за нас и Варенското езеро.
Ама, остави го езерото – аз се чудя как хора, които една тръба за л***а не могат да поправят, са тръгнали да строят газопровод.
Гледам сметището в реката – ааааадски л***а. Все едно Варненското езеро гостува на река Искър, някакъв фестивал на перверзията.
Най-очарователното е, че това л***о е добило популярност като „плаващото сметище“, все едно Кристо го е създал, лека му пръст. Трагедия пълна.
Ние сме допуснали държавата ни да се превърне в блато.
И това не е някакво истинско блато, в което жабчета квакат, птички се чифтосват и има био-разнообразие, това си е блато от л***а.
Само и единствено от л****а.
Всичко се срутва от тази л***яна влага – метро, пътища, всичко пропада в л***а.
Накрая, прочетох и за ваксинацията. В общи линии, ваксинирали сме нещо като пет човека на кръст.
Според „Политико“ с тези темпове ще се приключили към 2040-та година.
Но, спокойно: дотогава всички ние ще сме под водата, или както е в нашия случай, под л***ата.
Не знам дали си виждате пъпа, но едва ли – той е в л***а.
Всички ние, оставяйки толкова дълго това управление, сме в л***а до шията.
До изборите нищо чудно съвсем да са ни заляли и само сламките да стърчат над л***яното езеро, в което съществуваме.
И тогава, ако искаш промяна, вдигаш ръка над л***ата и гласуваш за промяна.
За да можем да се измъкнем от тая смрад, че не се живее.
Мартин Димитров https://svobodnoslovo.eu/
