Напрежението в залата тежеше като настръхнал врат на мокро куче. За подредените около масата министри нямаше нищо необичайно Шефа да ги привика в неделя сутрин. Но притеснителният факт беше, че Севда стоеше встрани без изваден телефон. Няма да е лайф. Лошо. Много лошо.
Вратата се отвори рязко и премиерът влезе след нахълталата миризма на сутрешна пура. Тишината откри извънредното заседание. После Борисов изкашля малко тежък въздух от зимна Банкя:
– Добрутро.
Без мръсен виц в самото начало. Лошо. Много лошо.
– Некой помни ли какво ви разпоредих онзи ден? – изстреля въпроса си премиерът и започна да обхожда с неприязън маските, зад които се опитваха да се скрият министрите.
Деница Сачева се огледа наляво и надясно преди да пресече масата на мълчанието с приповдигнат, пионерски устрем:
– Казахте, че от тук нататък, до деня на изборите, сме денонощно дежурни на всички обекти, които показвате лично, защото…
Борисов изпъшка и я сряза като лентичка:
– Да! И кой от вас беше дежурен вчера на пътА към рилския?
Министрите се огледаха внимателно. Някой наистина не беше успял да спре камъните по пътя за манастира. Лошо. Много лошо.
Министър Ананиев размърда стола си и леко се изправи.
– Аз, таковата, понеже пих една кола, диетична де. И ми се, с извинение, припика. И просто за малко пуснах мрежата. И то баш тогава…
Премиерът удари силно с ръка по масата. Всички спряха да дишат и вдигнаха кръвно, а правосъдният министър Ахладова за по-сигурно леко се напишка. Беше още нова, тоест редно беше да се престарава.
– Ананиев! – изръмжа премиерът – От утре си туряш памперса и обратно там на стената! Не искам и песъчинка да пада! Ше държиш, ако требва ше буташ камъните обратно нагоре! Като оня, как беше… Сократ!
Борисов замълча и изсърба малко от кафето пред себе си. Дори забрави да си сложи захар. Лошо. Много лошо.
– Разпоредил съм – продължи малко по-спокойно премиерът – игумена да отслужи там некой водосвет ли ще е, молебен ли ще е, вуду магия ако иска да прави! По медиите – да се наблегне на това, че се е изсипал рекорден дъжд. Тоест – виновен е Големия Началник…
В този миг вярното старо телефонче на премиера, което не може да се подслушва, няма кирилица и умиране на батерията, избръмча на масата.
Борисов го погледна. На екранчето пишеше DOGAN. Премиерът изпъшка, гушна бръмчащото телефонче в голямата си лапа и си помисли колко е трудно да имаш повече от един Голям Началник… После стана и преди да излезе процеди през зъби към тия на масата:
– Повече никакви срутвания до изборите! Ясно ли е?!
Министрите тихо се стекоха по столовете си. Изборите бяха чак след три месеца.
Лошо. Много лошо.
Радослав Бимбалов 
https://svobodnoslovo.eu/
