Мисля си как е възможно великите хора да се раждат в точно определен от Господ ден. Защо Христо Ботйов не се роди в един обикновен зимен ден, а се роди точно на Богоявление? Не е ли това предопределние на гениалността му още в деня, когато се е появил на белия свят? Не ли това предначертание за красотата му, за буйния му като калоферска река нрав, за безстрашието му, което го направи безсмъртен? Написал първото си стихотворение на седемнадесет години, той едва ли е мислил, че след единадесет вече няма да го има на земята, но ще остане вечно в сърцата на българите.
Вестниците „Независимост“ и „Дума на българските емигранти“ бяха негова идея и някои от статиите пишеше направо на печатната машина. Той беше неукротим, той обичаше Бългаприя, той знаеше, че ще загине за нейната свобода и все пак тръгна. Той побърка пътницигте в кораба „Радецки“ с дързостта си да накара капитана да спре на козлодуйския бряг, за да слезе дружината му. Той познаваше политиката в Европа, пишеше огнена публицистика, той беше поет, чийто стихове и до днес се пеят. Той беше Христо Ботйов, знаеше как да обича и мрази. За него са писани хиляди страници.
Гео Милев писа за Ботев: „Ботйов е първото спонтанно избухване, пролетният вятър на прочистения в горнилото на робството български дух – Ботйов излиза извън рамките на народа като бит и живот.“ И Гео Милев си отиде от света, хвърлен в общ гроб, но този, за когото писа, остана не извън рамките на народа, а извън рамките на планетата. Стоим прави в деня на смъртта му, благославяме го на Богоявление, знаем наизуст двадесетте му ненадминати стихотворения, учим се от журналистиката му и знаем, че той е пратен точно при нас, българите от Господ, за да ни покаже, че гениалността е на българска земя, че един поет и герой може да бъде вечен, че може да изправя цял един народ, че може да го разплаква от гордост, че има такъв син.
„Ботйов е обединяващо начало на всичко светло и деятелно, що се таи в българския дух – негаснеща светлина, от която всеки пробуден в царството на тъмата и сълзите може да запали своята свещ“ – писа професор Боян Пенев.
БОГОЯВЛЕНИЕ Е, ДЕНЯТ, В КОЙТО НИЕ ЧРЕЗ ХРИСТО БОТЙОВ СЕ СЛИВАМЕ С ВЕЧНОСТТА!
Ирина Кирилова
