“Магаре, натоварено със злато, може да превземе и най-яката крепост.“
Народна поговорка
Отново ще сме в окото на медийния ураган. Прокуратурата наскоро установи, че концесията за находище “Челопеч” е в полза на канадската компания “ Дънди Прешъс Металс” и при сключването и не е защитен държавния интерес.
С договора и последвалите анекси към него не може да се контролира нито съдържанието, нито количеството на изнесените от страната концентрати и смеси. Налице е тенденция за увеличаване на добивите при намаляване на концесионното възнаграждение, както и невъзможност то да се актуализира, макар да има значително покачване на цената на златото и редките метали/
Пет правителства са приподписвали конесионния договор, като загубите от пропуснати ползи за страната се изчисляват на около 25-30 000 000 000 лв.
Пет правителства са действали като ОПГ (организирана престъпна група), вероятно срещу тлъсти комисионни срещу интереса на държавата. И това не е за първи път.
То не бе френския, че и общо 7 европейски посланици, които в хор крещят, че царят е гол. Че съдебната ни система е прогнила и корумпирана от долу до горе, както и цялата ни държава.
У нас рушвета е традиционно на уважение още от периода, когато бяхме част от Ориента и от когато е поговорката „Истемем, джебеме кой” (Не искам, ама го сложи в джоба ми).
Но той отново е възроден, издигнат в култ и доведен до изкуство. Всъщност време, в което всички са били честни и неподкупни, никога не е съществувало. Подкупите се давани с лявата ръка, а подаръците с дясна.
Райските градини на корупцията процъфтяват открай време. В Ориента е традиция шахът, или падишахът безпощадно да истискват класата на чиновниците, които от своя страна правят същото с народа.
В Италия традицията е също богата и се обяснява с изключително голямото влияние на семейството в католическото общество. Добруването му се поставя над всички закони.
Държавата се възприема като излишна и корумпирана институция и е въпрос на чест да я заобиколиш и измамиш. Смята се за съвсем сигурно, че сега там всяка сделка над 100 000 евро е възможна само след подкуп на съответните чиновници.
А как е в Третия свят, неразделна част от който се превърнахме и ние. Малкото богати и управляващи фамилии получават от чуждестранните фирми рушвети, срещу които издават концесии за ползване на природните богатства. Приватизират се на безценица крупни предприятия и отрасли, като енергетика, водоснабдяване и комуникации.
Многоцифрените комисионни за избраниците тихо пристават в шифровани сметки в непристъпни за закона офшорни зони. Същите те окупират и най-добре платените постове и служби. Това става възможно зад паравана на многопартийната система.
Членове на една и съща фамилия участват в различните партии и периодично се редуват във властта, като несменяемо имат представител в нея. Но каква е същността на подкупа?
Да вземеш рушвет означава да поискаш възнаграждение за нарушаване на законово задължение. А да дадеш, съответно да платиш някому за това. Ако съществуваше по-удобен начин за постигане на някаква цел, не би се прибегнало до този риск. Служат си с него обикновено там, където свършва нормалния път за уреждане на нещата, или където процедурите са твърде сложни. Почти винаги възнаграждението е от материален характер и има парична равностойност.
Дори „услуга” от проститутка си има тарифа. Всеки подкуп ощетява групата на даващия рушвета. Независимо, дали е работодателя му, или държавата, ако е държавен служител. Така получава облага, която не му се полага. Хъркащият чиновник се събужда най-лесно от приятното шумолене на банкнотите. Срещу съответно заплащане човек може да се сдобие с всякаква привилегия. Та кой не иска да бръкне в общата каца с мед?
Добра инвестиция е и търговията с „вътрешна информация”, че даже и „строго секретна”, както и такава, която да узнаеш преди конкурентите. А там където се намесва заплахата от ревизия или съд, „доброжелателни” чиновници сами поемат инициативата и в желанието си да получат подкуп са на границата на шантажа. Одумвания от всички ни политик иска да си остане политик. Той обича властта, популярността и не иска да изгуби ореола си на важна персона и чудесните си приходи – официалните и особено тези „под масата”.
Подкупните политици могат да свършат изключително полезна работа – от най дребната, да завъртят един телефон на когото трябва (Ало Ваньо, виж оправи Мишо Бирата), до най сериозната – да прокарат закон, който ви отърва. С активната си дейност той си осигурява честити старини (служебна кола, разкошен кабинет, пожизнена тлъста, персонална пенсия).
Често, някой така се е потрудил през „активния” си период, че не се и налага да заеме добре платено място в частния бизнес, който е протежирал. Народните ни „избраници” си правят винаги сметка къде да се насочат, след като им се наложи да напуснат мандатното кресло. Почти половината от тях се позиционират на топли местенца при благодарни монополисти, неправителствени организации, че и в държавната администрация.
Зад всеки мъж на важен пост стои по една жена. Пътищата към съблазняване на подкупвания обект чрез нея са изключително разнообразни. Особено лесно това става, като се използва „приятелката”, онази изискана дама, на която купува и обзавежда цял апартамент, дава и да кара скъпа кола и често и заема пари, които тя все забравя да върне.
Също и чрез свърхамбициозната съпруга, която знае всичките му слабости и може да го манипулира и изнудва, както си знае. Напористите секретарки и PR – ки, често и любовници по съвместителство, също не са за пренебрегване. Те са своеобразен проводник на влияние и могат срещу съответно възнаграждение да придвижат вашия въпрос към благоприятното му решаване.
Известен е вица за богаташ, който на смъртния си одър поискал вместо свещенник да доведат адвоката и лекаря му. На въпроса „Защо тях”, отговорил:
„За да умра като Христос разпънат, между двама разбойници”.
Всъщност в този американски анекдот е съсредоточена цялата истина за проблемите с корупцията и в двете гилдии. На потърпевши е добре известно, че адвокатите, не забравяйки и себе си са приносители на пачките, размислящи по важните дела уважаемите съдии. Започващи след получаването им да четат и прилагат закона, както дявола евангелието.
А какво да кажем за лекарското съсловие, вечно претендиращо за още и още пари. Масово източващо здравната каса с лечение на несъществуващи болести и пациенти. С измислени клинични пътеки, ненужни операции и процедури. С шантажа на пациенти за доброзорни дарения за съответното здравно заведение, често без официални документи. Вече няма лекар, специалист на възлова длъжност в здравната система, който да не е ходил поне няколко пъти в луксозни екзотични дестинации по света на симпозиуми и конгреси, „спонсориран” щедро и изцяло от благодарните фармацевтични фирми.
Естествено срещу настояще и бъдещо изписване на най-скъпите им медикаменти за лечение. Именно за запазване на привилегированото си положение от конкуренция, те възпрепятстват получаването на специалност от новозавършилите медици и ги принуждават да емигрират от страната.
Заразата е поразила цялата държавна и общинска администрация. Естествено и частния бизнес, неразривно свързан с тях. Всъщност те са скачените съдове, между които циркулират живителните корупционни потоци. Защото бизнеса дава, но за да получи многократно повече. По тази причина е недоверието отношение определянето на изпълнители на обществени поръчки със средства от ЕС е ат национално значение и системното бавене на финансирането.
В челните редици на корупцията са политиците, упражняващи активен подкуп на гласоподаватели. Полиитческите лидери и партии, за да подсигурят изборния си успех, предоставят незаслужени привилегии и помощи на определен кръг от гласоподаватели, или на босовете, диктуващи гласовете им. Така ощетяват със стотици милиони държавния бюджет. А използването на „връзки” – роднински и приятелски, отдавна е в реда на нещата.
Декларациите за конфликт на интереси са досадна формалност, с която се занимават само медиите. Но в какво се състои трудността за документиране на подкупа. В това, че е резултативно престъпление и както при изневярата трябва да хванеш участниците „на калъп”. Изискващо изключително много работа от участващите в разкриването и разследването му. А това са полицаи, следователи, прокурори и съдии. Във всяко от тези звена нишката е вероятно да се скъса, при това именно поради корупционен или политически натиск отгоре, както е в повечето случаи.
Помня случай, в който мой бивш столичен колега бе участвал в залавяне, при предаване на подкуп на известен политик, преди повече от 20 години. Точно в сюблимния момент, при предаване на сумата, записващата апаратура внезапно „изключва“ и на записа има „бяло“ петно. Обекта успява да предаде куфарчето с пари на неизвестно лице, което се измъква и при последвалия обиск е чист като момина сълза. И досега колегата е с подозрение, че това е режисирано „отгоре”.
Именно почти пълната увереност от досегашната практика, че реализирането на наказателна отговорност ще бъде протакано и в краен случай осуетено от заинтересованите, прави работата по проблема особено непривлекателна и безперспективна за професионалистите от службите.
Но има и друго. Новите технологии в банкиране и безкасови преводи на виртуалните пари правят излишен риска с предаване на пачките. А за някакво си финансово разузнаване, уж следящо паричните потоци, просто забравете. Всички сме свидетели, как ръководителите му проспаха източването на КТБ, заедно с уж „надзираващата” БНБ, начело с „професионалиста“ Искров.
Както за всяко заболяване и за корупцията съществува лекарство. Това е непримиримостта на потърпевшата част от обществото и читавата съдебна система и законодателство, затрудняващо в максимална степен любителите на рушвета. Също и опростена нормативна база, регламентираща икономиката и съответните данъчни, митнически и прочие разпоредби.
И в заключение.
Дори беглия поглед върху националната ни корупционна традиция е в състояние да изпълни цели томове. За невероятната човешка изобретателност, остроумие и добре заплатена „нравствена толерантност” към явлението от заинтересованите.
Не се е родил този, който да обхване необятното – подкупа и българския принос в усъвършенстването му до нивото на изкуство.
СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ Djani.blog.bg 
https://svobodnoslovo.eu/
