„Бисер над бисерите е този на бившият зам.- посланик на Германия в София Клаус Шрамайер. Описвайки спора между България и Македония, той нарича участниците в този дебат – “тясно скроени дебелоглави провинциалисти” … „дефицит на държавническо поведение, голяма доза провинциализъм. Накратко – невропатология…” „Но кой е дал на София правото да се разпорежда с историята като със своя собственост – пита германският дипломат и определя това поведение като “исторически шовинизъм”.
Това е тенденцията да НЕ се разглеждат събитията „от гледна точка на чистата и точна до последна буква история, а като политици”, (сега не като революционери), а като евроатлантици, (сега не от интересите на някакви комунистически цели), а от гледна точка на интересите на НАТО и на сатанинските сили във войната срещу Православието, срещу неговото ядро Русия!
Обширното интервю на Клаус Шрамайер, за Българската редакция на Дойче веле, може да се характеризира с неговите думи: „Накратко – невропатология”. Невропатологията, де да беше присъща само на Клаус Шрамайер. Тя е вече епидемия!
Очертавайки тенденциите, в следвоенното развитие на Европа, се питам: Какъв е резултатът от английската и американската следвоенна политика към немците, „нацията, която извърши с гордост толкова грозни престъпления”? Резултатът не се ли съдържа в отговора, на зададения към англичаните въпрос: „Какво ще се прави с немците след войната?”
Отговорът е, че „Немците ще бъдат обезоръжени, превъзпитани, омиротворени и едновременно обезсилени” . След като Клаус Шрамайер казва, че: „Българската политика е късогледа, щом се интересува повече от историята, отколкото от настоящето”, не е за учудване, че немците не можаха да си извлекат нужния исторически урок от двете световни войни, как сатанинските сили ги насочиха да воюват срещу Русия.
Сега ги готвят да воюват отново, за трети път, срещу Русия. Немците са така превъзпитани, че вече превъзпитават и другите европейски нации, под диригентската палка на своите превъзпитатели!
Гледаме как прокарващите идеологията на содомската антицърква – неолиберални евроатлантически чиновници, ПЕС-ови социалисти, подобно на Коминтерновските комунисти, водят перфидна политика да откажат българите от Православната вяра, национално самочувствие и историческа памет.
Вижда се безхаберието на управниците ни към българщината в Македония, Западните български земи, в Егейска Македония, Западна Тракия, Турция, към българите в Сърбия, Румъния, Украйна, Русия и др. зад граница. Не им стига, че създадоха условия децата да пушат, пият и да се дрогират, а и да „обръщат резбата” на момченцата. И каква само „закономерност”!
Децата на „ковачите” на „македонска нация” и „македонски език”, и на тези техните съратници, днес са „ударниците на труда” във вероломното и коварно прокарване и агитиране за Истанбулската конвенция, на джендър идеологията, Национална стратегия за детето 2019-2030 г., и за признаване на „македонска” идентичност и „македонския” език.
Уважаеми госпожи и господа,
Не случайно реших да се върна толкоз назад във великата ни българска история!
По отношение на ЮГОЗАПАДНИТЕ БЪЛГАРСКИ ЗЕМИ – Вардарска Македония смятам че:
Първо. Сатанинските сили, с това, което вършат в ЮГОЗАПАДНИТЕ БЪЛГАРСКИ земи, ударят българите в сърцето. Това сатанинско дело е И срещу Истинското Православие! Дано Бог помогне, час по-скоро, това да се проумее от БПЦ и от РПЦ.
Второ. Да се отчита, че нямаме само до 1944 г. някаква си обща история! Историята на България – Мизия, Тракия, Македония и след 1944 г. е една!
Трето. Все още не е осветлен и осмислен подобаващо процесът за увреждане на българското етническо поле, сред българите в югозападните български земи, наричани днес Северна Македония, чрез „измисляне“ на македонски „език“ и македонска „нация“ и съпътстващите ги ред антибългарски процеси.
Увреждането на българското етническо поле сред българите от югозападните ни земи не е преставал през всичките години след 1944 г., пред „ премрежения“ интернационален „поглед“ на БКП.
През всичките години след 10 ноември 1989 г., включително и днес, този процес придоби нови измерения, подпомаган и от една, неслучайна, недалновидна, по-скоро предателска политика, от български „държавници” – кукли на конци.
Четвърто. Увреждането на българското етническо поле сред българите от югозападните български земи изисква:
1) научно осветляване и 2) сериозно ЛЕЧЕНИЕ за РЕГЕНЕРИРАНЕ НА БЪЛГАРСКОТО ЕТНИЧЕСКО ПОЛЕ сред българите във Вардарска Македония.
Това лечение е дело, не само от историческата наука, но и на етнологията, социалната психология, биологията, психиатрията, антропологията.
Пето. Лечението за регенериране на българското етническо поле сред българите в югозападните български земи – Вардарска Македония изисква предприемане комплекс от адекватни действия: политически, икономически, културни, информационни, инфраструктурни.
София, Димитър Александров Йончев 09.12.2020 г.
Използвани източници и литература:
[1] https://www.dnevnik.bg/analizi/2020/12/04/4148117_intelektualci_dogovor_za_dobrosusedstvo_ili_za/
[2] За критиката към интелектуалците и държавните институции виж: https://independent.academia.edu/DimitarIonchev По-конкр. „Апостолът ни завеща…“, Част втора, Открити писма: № 1, 2 и 3.
[3] Оруел, Дж. „ 1984“, С., Златна колекция ХХ ВЕК. Изборът на Дневен Труд и 24 часа, с. 35.
[4] Владимир И. Вернадски Научната мисъл като планетарно явление, С., 2009, с. 112-123.
[5] Възродителният процес”. Международни измерения (1984-1989), том ІІ, С., 2009, с. 9.
[6] Доналд Тycк 12 Янyаpи 2018 09:25 https://www.struma.com/bulgariya/donald-tusk-citira-vazov-na-bulgarski_129046/ www.struma.com
[7] Цитирано по Стив Бери. Не се посочва къде е казано.
[8] Херодот, история /част първа/, С., 1986, с. 164-165.
[*] Става дума за Озирис – бел. ДЙ.
[9] По-подр. виж: Халачев, Й. Африканските нашественици – Гърците, са откраднали от Траките историята, културата, религията,науката и всичко каквото са успели. Преглед, yphalachev.blogspot.com /2017/03/blog-post_32.html; Също: Sparatok – Истинската българска история, Pavel Serafimov – The true Bulgarian history, 24. 04. 2013 г. ОТ КЪДЕ ДОЙДОХА ГЪРЦИТЕ?
[10] Пак там.
[*] ДЙ – Според някои равинистични възгледи гърците (данайците) са част от еврейското Даново коляно, прогонени от Египет. http://www.keithhunt.com/Arch4.html Според хипотезата на израелския археолог Игаел Ядин името на данайците се съпоставя именно с названието на еврейското племе на Дан. – Вейнберг Й. Въведение в Танах. Пророки. М.-Иерусалим, 2003.с. 36.
[11] Вълков, Д. Кой кой е в „Илияда” и „Одисея”, 1999, с. 71-72.
[12] Пак там, с. 72-73.
[13] Гримал, П. Речник на гръцката и римската митология, 2003, с. 76-77.
[14] Фол, Ал. Древната култура на Югоизточна Европа, кратък курс лекции,… с. 36.; За Девкалион вж. Също: Фол, Ал. История на българските земи в древността,… с. 104.
[15] По-подр. вж. Денев, Д. Неизвестното в българската история, част І (Второ допълнено издание), С. 2012, с. 38, с. 22-108; 162-189.
[*] Добрин Денев посочва че Потопа е станал през 5508 г. пр.Хр., което не се вгражда в логиката на събитията, както ще видим по-сетне в нашия разказ. Времево той е станал по-рано.
[16] Димитров, Д, Съвременното състояние на теорията за „Ноевия потоп” в Черно море и нейното практическо значение. Доклад на доц. д-р Димитър Димитров, ИО – БАН – Варна, в: БЪЛГАРИЯ В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИИ – ДУХ И КУЛТУРА. Сборник с доклади от едноименната конференция.
[17] Фол, Ал. История на българските земи в древността,… с. 18.
[18] Гигов, Н. ТАЙНАТА на ОРФЕЙ, 2006, с. 125.
[19] Вълков, Д. Кой кой е в „Илиада” и „Одисея”,…, с. 5-6.
[20] Веселин Тракийски. Архив Димитър Йончев.; Също, Veselin Trakiyski – Academia.edu; Текстът на Малала за Ахил, Мирмидонците и Българите.pdf
[21] ИСТОРИЯ НА СВЕТА В 20 ТОМА, ТОМ ІV ВЪЗХОДЪТ НА ИМПЕРИИТЕ, 400 г.пр. Хр. – 200 г. сл. Хр., С. 1995, с. 17-18.
[22] Хайдутов, Д. „АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИКИ. Цар на българите и власите“ С., 2018, с. 118-120. По-подр. за тези исторически събития вж. глава ЦАР ФИЛИП, с. 104-130.
[23] ИСТОРИЯ НА СВЕТА В 20 ТОМА, ТОМ ІV ВЪЗХОДЪТ НА ИМПЕРИИТЕ, 400 г.пр. Хр. – 200 г. сл. Хр., С. 1995, с. 19.
[24] Хайдутов, Д. „АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИКИ. Цар на българите и власите“ С., 2018, с. 126-127.
[25] БИБЛИЯ, Книга на Пророк Даниила, Гл. 9 и 10; Също, Пълна Православна БИБЛЕЙСКА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ, том І, с. 230-231.
[26] Димитър Хайдутов в книгата си „Господарят на земята“ прави обстоен анализ на проблемите на превода и на осъзнаване на написаното в Именника. Предлага вариант, на ново осмисляне на написаното. Според него, в „Именника“ са посочени непобедените царе на българите като: легендарния цар Навухт-оносор Велики, цар Александър Велики, цар Ирник Велики (Атила), цар Кубрат Велики, цар Аспарух /Тервел /Велики. Централната идея на „Летописеца” е да се извадят от миналото най-ярките военни водачи на народа за миналите хиляди години. Когато е писал „Летописеца”, България и българите са паднали под ударите на целия ислямски свят, докато спасявали Европа и Християнството.
[27] Димитров, Д. Ив. Състав на войските на Александър Велики и сравнителен принос на отделните бойни единици, сп. Ави-Тохол, кн. 37, 2016, с. 13-14.
[28] ИСТОРИЯ НА СВЕТА В 20 ТОМА, ТОМ ІV, ВЪЗХОДЪТ НА ИМПЕРИИТЕ, 400 г.пр. Хр. – 200 г. сл. Хр., С. 1995, с. 24.
[29] Хайдутов, Д. „АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИКИ. Цар на българите и власите“… с. 181-182.
[30] ИСТОРИЯ НА СВЕТА В 20 ТОМА, ТОМ ІV, ВЪЗХОДЪТ НА ИМПЕРИИТЕ, 400 г.пр. Хр. – 200 г. сл. Хр., С. 1995, с. 26.
[31] Пак там, с. 31.
[32] Димитров, Д. Ив. Състав на войските на Александър Велики и сравнителен принос…, с. 12; По-подр. за Сражението при Иса вж. Димитър Хайдутов „Александър Велики, цар на българите и власите, С., 2018, с. 186-196.
[33] Пак там.
[34] Пак там, с. 108-109.
[*] (Бел. ДЙ) Първоначално в древността с понятието Македония се обозначава равнината от Беласица до Олимп и от Осогово до Вардар. При Филип Македонски (359-336) Македония се разпростира и в земите на изток до Черно море. При Александър Македонски (336 – 323 г. пр. Хр.), Македония е до Дунав на север, Адриатическо море на запад, а на изток чак до Персия. През II в. пр. Хр, под Македония се разбира територията: на изток до р. Струма, на запад до Берат в Албания, и на юг до Олимп. Римляните, завладявайки Македония, създават от нея четири области. През 148 г. пр. Хр. от тези области е създадена провинцията Македония. Нейният обхват често е променян и дори през 133 г. пр. Хр. на изток обхваща далечния Галиполски полуостров. Промени стават и по-късно. През IV век, когато македонските земи влизат в префектурата Илирик, включваща диоцезите Дакия и Македония. Това устройство се запазва чак до войната на Аспарух с Рим. През VIII в. с името Македония във Византия се обозначава нова административна единица (тема), обхващаща Югоизточна Тракия с център Адрианопол (Одрин), простираща се по средните и долните течения на реките Марица и Арда. Това название на областта се запазило чак до XVI в. От средата на IX в. земите на днешна географска Македония са „третата част от българското царство”. Сега тук се срещат названия на области като Котокий и Кутмичевица. След 1018 г., когато византийците завладяват земите на българската държава на юг от Дунав, те създават темата (областта) България. Тя обхващаща земите от София до Албанските планини и от Костур до Белград. Затова и обособената тук нова църковна йерархия е наречена Охридска българска архиепископия. В изворите тази територия е обозначена като българска земя, а населението се назовава българи. Векове наред областта е известна и като Долна земя, за отлика от Горна земя (Мизия), т. е. става дума за две отделни български области.
[35] Чилингиров, Ас. АПОСТОЛ ПАВЕЛ, ФИЛИПИ И ФИЛИПОПОЛ, С., 2019, с. 4.
[36] Пак там, с. 3.
[37] Пак там, с. 34.
[38] Пак там, по-подр. вж. с. 12- 19.
[39] Хазан, Е. Кратка илюстрована поселищна енциклопедия на еврейските общности в България и техните синагоги, София, 2012, с. 184.
[40] По-подр. вж: Хайдутов, Д. Войната с Рим от 681 година, С., 2020. В изследването си Димитър Хайдутов, което ползваме, прави критичен прочит на досегашните изследвания и нов прочит на историческите източници. Той, в търсене мястото на генералното сражение, отхвърля наложеното схващане, че то е станало в днешна Северна България, по него време Мала Скития (Добруджа). В аналитичният си интердисциплинарен подход се обръща и към известното от механиката Кориолисово ускорение по отношение на р. Дунав. Осветлява проблеми от българската история, възникване на Велика България, как се стига до войната с Рим и как протичат бойните действия.Схемите по-долу са изготвени от Димитър Хайдутов.
[*] В Западна Европа през XVII и XVIII век, по времето на Ренесанса, се проявява голям интерес към античното наследство. По това време на Източната римска империя историци дават името Византия (от Византион, старото име на Константинопол), а ромеите на изток започват да ги наричат византийци. Разделянето на Римската империя става през 395 г. от синовете на император Теодосий (379-395) ¬ Аркадий и Хонорий: първият взел Източното царство, а вторият ¬ Западното.
[41] Данилевский, Иг. Вж. РУССКАЯпланета ОБЩЕСТВОАндрей Мозжухин5 октября, 2014«Рюрик — это легенда», интевю с Игорь Данилевский. Кадр: YouTube
[42] По-подр. вж.: Елена Клещенко. ДНК и ее человек. Краткая история ДНК-идентификации, М., 2019. По тезите застъпвани от Клещенко има дискусия в ел. Мрежа, която предизвиква размисли!?
[43] Татищев, В. История Российская. Часть 1 ГЛАВА ЧЕТВЕРТАЯ, ОБ ИСТОРИИ И ОАКИМА ЕПИСКОПА НОВГОРОДСКОГО, т. F. (бел. ДЙ Историята на Татищев е в ел. вар. и няма възможност да се посочи стр.)
[44] Пак там, вж. т. F – Киевлян просьба. Оскольд в Киев. Михаил митр.
[45] Пак там, вж. т. F – Киевлян просьба. Оскольд в Киев. Михаил митр.
[46] Пак там.
[47] Данилевский, Иг. …, нтервю с Игорь Данилевский.
[48] Хайдутов, Д. Господарят на земята, …, с. 231-232.
[49] Петров, К. ТАЙНИТЕ НА УПРАВЛЕНИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО ИЛИ ТАЙНАТА НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА, С., 2018, с. 60.
[50] https://ru.wikipedia.org/wiki/ Владимир Святославич
[51] Съботинов, А. България при цар Самуил и неговите наследници (976-1018 г) Том І, Извори и литература, С., 2008, с. 855.
[52] Пак там.
[53] Даймънт, М. Евреи, Бог, история…, с. 140.
[54] Има оцелели източници касаещи проблема. Има и библиография, но нямаме възможност тук да се спираме на нея.
[55] Христо Ботев, Раздорите между балканските народи, Букурещ, 27 марта, Събрани съчинения в три тома, том 2, с. 95.
[56] Хайдутов, Д. Господарят на земята, …, с. 233.
[57] По-подр. за тези процеси вж. https://independent.academia.edu/VeselinTrakiyski/Papers; talasin.
[58] Чилингиров, Ас. РАЗМИСЛИ ОКОЛО ЕДИН ЮБИЛЕЙ, Статията е публикувана за първи път в списание ИСТОРИЧЕСКО БЪДЕЩЕ, 2007,№ 1-2, с. 250-263. Ползваме я и цитираме по: http://www.promacedonia.org/tschilingirov/statii/atch_evgenij_vulgaris_razmisli_okolo_edin_jubilej.pd, с. 2.
[59] Пак там, с. 5.
[60] Трайкова-Йоанина, В. Българо-гръцкият национален сблъсък в Македония и неговите корени. С особен поглед към проявите на гръцкия национализъм, С., 2018, с. 52.
[61] Чилингиров, Ас. РАЗМИСЛИ ОКОЛО ЕДИН ЮБИЛЕЙ, … , с. 12.
[62] Пак там, с. 10-11.
[63] По-подробно по тез въпроси вж: Димитър Ал. Йончев „Апостолът ни завеща…” в Глава: Оформяне на политическите тенденции и стратегическите цели на балканските страни и тяхното проявление по време на Балканските войни (1912-1913), С., 2011, с. 11-205. Има я на книжния пазар, но може да се види и в: https://independent.academia.edu/DimitarIonchev
[64] По-подробно виж: Димитър Ал. Йончев „Апостолът ни завеща…”, Оформяне на политическите тенденции и стратегическите цели на балканските страни и тяхното проявление по време на Балканските войни (1912-1913) Първа част: Формулиране на стратегическите цели. Оформяне и проявление на политическите тенденции на балканските страни, С., 2011, с. 11-132.
[65] ДАА, Ф 3к, оп.18, кут.14, п.1, л. 3.
[66] По-подробно за мисленето на създателя на партията, сменяла си много пъти името, вж: ДНЕВНИЦИ (стенографски) на VII-то ОБИКНОВЕННО НАРОДНО СЪБРАНИЕ , четвърта редовна сесия, открита на 28 октомври 1917 г., закрита на 7 април 1918 г., 7 заседание, понеделник, 10 декември 1917 година.
[67] БКП в резолюции и решения на конгресите, конференциите и пленумите на ЦК, т.ІІ, 1919-1924, С., 1957, с. 24.
[68] Пак там, с. 15.
[69] БЗНС, АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ И ВМРО /Непознатата война/, Архивни документи. Съставителство, предговор и бележки Цочо В. БИЛЯРСКИ, с., 2009, с. 15.
[70] Пак там, с. 7.
[71] Палешутски, К. Македонското освободително движение след Първата световна война /1918-1924/, С. 1993, с. 233.
[72] БКП, Коминтернът и македонският въпрос. (1917-1946) / т.І, С.,1998, с.136-144.
[73] Палешутски, К. Македонското освободително движение след Първата световна война…, с.234.
[74] По-подробно вж. Палешутски, К. Македонското освободително движение след …, с. 233-254.
[75] По-подробно виж: БКП, Коминтернът и Македонския въпрос …, том първи, с. 471-472, 682-688; БКП, Коминтернът и Македонския въпрос (1917-1946), том втори, С., 1999, с.791- 792, 797- 883.
[76] Велизар Енчев – от facebook ЗАЩО СТАНИШЕВ ВИНИ В НАЦИОНАЛИЗЪМ И СКОПИЕ И СОФИЯ
[77] Стефанов, Ил. Убийството на Методи Шатаров, „Военно издателство”, 2005, с. 52.
[78] Пак там, с. 40.
[*] Книгата Убийството на Методи Шатаров разглежда освен убийствонто на Шатаров, но има документи от обследване на убийството. От документите възникват много въпросителни. Тези които са били последно с него дават потиворечиви показания, а и вече са на определени позиции в БКП и армията. В началото на книгата се дава синтезирано жизнения път на Шатаров, дейността му в БКП и Коминтена и съпротивата му на антибългарската политика на ЮКП, на БКП и Коминтерна. Вижда се и трагичната съдба на не малка част от делегатите на „Антифашисткото събрание за освобождение на Македония”, от 2 август 1944 г. в манастира „Св. Прохор Пчински”. Трагичната им съдба е сякаш възмездие, за приетата от тях Коминтерновската „македонска” нация и за „бабуването” им при „раждането” на „македонския” език.
[79] Гергинов, Кр. Ц. Билярдски, Непубликувани документи за дейността на Тодор Александров и ВМРО (1910-1919 г.), ВИС, 1987, кн.2, с. 214.
[80] БКП, Коминтернът и македонският въпрос. (1917-1946) / т.І,… с. с. 152-153.
[81] БКП, Коминтернът и Македонския въпрос (1917-1946), том втори,…, с. 768-769. Доклад на Владимир Поптовов от ЦК на ВМРО(об) до БРЦ за развитието на емигранското македонско движение в САЩ и Канада и затрудненията създавани му от Българската комунистическа фракция и от Комунистическата партия на САЩ. * БРЦ (Балкански революционен център). Соломон Глдштайн с псевдоним „Черски” ръководител на комунистическите и национал-революционни движения в Европа и Балканите към 1929 г. е сменен от Михайлов, с псевдоним Степанов, българин от Бесарабия. Като представител на Коминтерна Г. Димитров контролира и неговата дейност. В Организационната структура на Коминтерна е отбелязано, че това е Стоян Иванов Минев с псевдоним Иван Петрович Степанов.
[82] Пак там, с. 76.
[83] ОСНОВИ НА НАУЧНИЯ КОМУНИЗЪМ /Превод от руски/, С. Издателство БКП, 1966, с. 566.
[84] БКП, Коминтернът и македонският въпрос. (1917-1946) / т.І,…, 565. Из писмо от Георги Димитров до Владимир Поптомов с оценка за дейността и личността на Тодор Алексанов преди и след подписането на майския манифест. 27 септември 1927 г.
[*] От оригиналният екземпляр на манифеста, който е факсимилиран в книгата на Влахов “Изменниците….” се вижда , че той не е подписан от Т.Александров, а само от Протогеров и Чаулев. Подписът на Тодор Александров е поставен от тях двамата на трето място, след техните два. Според тях за това са упълномощени от него. Едва ли са били упълномощени от него да бъде подписван? След получаването на преписите от манифеста и декларацията за парламентарната група на 6 юни 1924 г. Т.Александров се запознава обстойно с тях, и пише писмо на генерал Ал. Протогеров: че “…Като ги четох, косата ми настръхна. Неизмерими пакости ще се нанесат с публикуването им не само на борческа Македония, а и на цялото българско племе… Ако бе ме послушал, като настоявах 2-3 дена наред в квартирата на г-ца Михаилович и в дългия разговор при Тюркеншанцпарк да отложим разговорите с Беркманови [съветските представители], като им оставим едно писмо и си заминем, нямаше да има сега никакви смущения у обществото в България, никакво разлагане у емиграцията и сред нас, никакво въокуражаване в разрушителните сили в България и никакво недоверие у бълг. правителство…”- БКП, Коминтернът и македонският … т.І…, с. 222-223. Няма основание да се съмняваме в това което пише Тодор Александров до ген Ал. Протогеров. Правят впечатление първо, неговото смущение след като се запознавас Манифеста и второ, начина на подхода за срещата със съветските представители. Среща никак не по вкуса на Тодор Александров, и не е случайно, че той си заминава.
[85] www.bulnews.bg/article/335361
[86] epicenter.bg/article/Zoran-Zaev–S-dogovora-ot-Prespa.
[87] www.blitz.bg/svyat/panos-kamenos-kategorichen, 12 декември 2018 г.
[88] news.bg, 24.11.2018.
[89] http://bgnes.com/bylgariia
[90] https://www.dw.com/bg
[91] По-подробно виж: Алтънков, Н. Кой победи?, С., 2009, с. 332.
[92] https://www.dw.com/bg
[93] За насочване на немците да воюват с Русия и за недопускне съюзяване на Москва и Берлин по-подробно вж: Димитър Ал. Йончев „Апостолът ни завеща…”, …, с.341-378.
[94] Ф.М. Достоевски, том девети, 1879-1880, Братя Карамазови „Защото социализмът е не само работнически въпрос или въпрос на тъй нареченото четвърто съсловие, а е предимно атеистичен въпрос, въпрос на съвременното въплащение на атеизма, …”, С., 1984, с. 28. TRAKIA WORLD
