Проф. Мария Славова
Чрез конституцията, управляващите направиха несръчен маньовър да останат на власт, с цената на всичко. Това каза пред Фрог нюз професорът по административно право и доктор по административно право и административен процес Мария Славова. Ето какво още обясни тя:
Проф. Славова, защо заглъхна темата за предложените от ГЕРБ промени в Конституцията? Мълчанието не е ли доказателство в полза на тезата, че властта пробута на хората предложението, за да спаси настоящото управление в условията на масови протести?
Шумът около предложението за промени в конституцията заглъхна, защото предложението е недопустимо. И дори юристите, които си вадят хляба от подобно предложение, се въздържат от коментари. Вероятно са проумели, че е непрофесионално да се твърди, че има съдържателно предложение за нова конституция. Всъщност заглъхването не е мълчание, а невъзможност да се каже каквото и да било по такъв несръчен маньовър – да искаш да останеш във властта, с цената на всичко. Да се манипулира конституцията, спекулативно да се оповести предложение за свикване на велико народно събрание, означава да не разбираш каква работа, каква подкрепа, какво народно единение е необходимо, за да се посегне на основния закон.
Всъщност и преди сме виждали да се посяга на закона с повод и без повод. Такава злоупотреба с правото показва, че не съществува уважение към основния закон. Предложението посяга на правосъзнанието на гражданите, защото руши вярата им в разума на депутатите, показва им, че е възможно законодателната дейност да бъде едно стъкмяване, снаждане на недомислици, стига формално да прилича на дейност на народно събрание. Очевидно законите се приемат и променят не от обективна потребност, а по политическа прищявка, може безконечно да се експериментира с тях, като че ли стабилността, дълготрайността на законите е без значение. Великобритания няма конституция в собствения смисъл на понятието, но конституционната й конвенция датира непроменена от 1215 година.
Възможно ли е масовите протести да са основната причина за предложените промени в Конституцията?
Възможно е в търсенето на отговор на протеста да се е стигнало до подобно решение. Ефектът да се забавят в някаква степен последиците от народното негодувание може би бе частично подпомогнат от политическото заиграване с основния закон. Но не бих казала, че протестът драстично се повлия от това предложение – исканията на протеста не се промениха. Състоянието на протеста естествено отрази промяната в търпението на хората, повлия се от пандемията, от застудяването. Предложението за нова конституция и велико народно събрание компрометираха намеренията на управляващите. И за децата стана ясно, че управляващите нямат срам, не чуват хората от улицата, занимават се със себе си, прехвърлят вниманието на народния протест върху конституцията, без да се опитват дори да обосноват как това ще подобри живота на народа. Представят ни една жалка постановка, в която ярко изпъква неспособността да се отразят основните искания на протеста.
Беше създадена специална парламентарна комисия за промяна на Конституцията, която за два месеца е заседавала един път за 15 минути. Струва ли ви се сериозна причина тази комисия да не заседава заради коронавируса, както съобщи нейният председател Десислава Атанасова? Ваши колеги споделиха, че комисията е противоконституционна. Вие съгласна ли сте с това твърдение?
Не, Комисията не е противоконституционна, нейната дейност не е предмет на конституционна уредба. Хората са обезверени и говорят за противоконституционност от несигурност, дори юристите девалвират понятието, като под път и над път казват, че поведението на политиците е противоконституционно. В прекомерното му използване за характеризиране на действие, което не се позовава на конституцията, се губи смисълът му. Въпросите около съществуването на Комисията очевидно са неудобни и тя се снишава. Комисията е заместител на всичките процедури и обсъждания, които би следвало да предхождат решението за изменение или допълнение на конституцията. В този смисъл комисията няма собствен предмет на дейност, защото е самозван опит да се заблудят хората, че чрез нея ще се достигне до усъвършенстване на конституционната уредба.
Създаването, а и дейността й, не могат да успокоят знаещите, нито да заблудят незнаещите, че общественият интерес ще бъде защитен. Комисията не може да свърши работата, която депутатите от монозинството са й възложили и търси оправдание в пандемията. Така „излишни вкупом всички станаха”! Дори се срамуват да кажат кои са експертите, привлечени към Комисията, дори се страхуват да кажат кои са инициаторите на предложението.
Коя е най-сериозната промяна в основния закон, предложен от ГЕРБ, която ще бъде в полза на обществото? Има ли изобщо такава или става въпрос за имитация на промяна?
Няма сериозна промяна! Няма промяна! Години наред много политически партии и техните представители акламираха необходимостта от ВНС и промяна в конституцията. Всеки един правен акт може да бъде усъвършенстван, но нашата конституция бе изменяна пет пъти главно с оглед на приемането ни в ЕС, на съобразяването ни с европейското право. Всеки може да види колко несъстоятелни и до голяма степен безсмислени са измененията в основния закон и досега. Те са по-скоро един политически поклон пред ЕС, който ни прие, без да отговаряме на изискванията за това. Затваряхме глави, отваряхме глави. Лишавахме се от Козлодуй, от българския държавен стандарт и от самобитността си, в името на това да се присъединим към съвременните европейски ценности.
Днес, тринадесет години по-късно политиците, които не излязоха да отговорят на протестиращите, ни подхвърлят един проект да се дивим около него. Защото безгранично е българското търпение и вяра в тези, които ни управляват. Но какво бихме могли да намерим в неграмотно преписания текст – по детски скалъпена игра, без преамбюл, с преместени текстове от глава Втора накрая, което само по себе си е голям срам. Защото правата на гражданите са в основата на всяка една конституция и не могат да се местят в края й, тъй като систематичното им място е в началото, както е в началото и народът като източник и субект на властта. А да се даде законодателна инициатива на съдебната власт, съвсем откроява липсата на юридическа логика. Няма нещо, което да е състоятелно. Всъщност проект няма. Има една шарада, която казва: „Ние сме много сериозни хора, ей сега ще ви оправим положението, като започнем от основния закон, след като другите политици залагат в предизборните си програми ВНС и промени в Конституцията – и ние можем!“
Как си обяснявате факта, че имена в правото остро се противопоставиха на новата конституция, като заявиха, че българският основен закон е един от най-добрите в Европа и няма нужда от „модернизация“?
Да, чуват се мнения, че българският основен закон е един от най-добрите. Законът е добър, когато неговото приложение води до добро. Годините от приемането на Конституцията през 1991 г. не са добри за България, те са трудни години на преход, на преоценка, на приемане на нови ценности, сред които и върховенството на закона. Винаги може да има по-добър закон. Но когато членуваме в ЕС, когато се опитваме все още да проумеем и приложим правото на ЕС, да се върви към промени в Конституцията, означава отново да се хвърля прах в очите на хората.
При коментара на проекта се чуха и други мнения, свързани с числеността на народното представителство, с президентската институция, със съдебната власт. Всички те са палиативи. Нито едно не почива на изначално, аргументирано разбиране. До голяма степен трябва да си дадем сметка, че не можем да направим качествено различен основен закон, защото сме обхванати от Договора за функциониране на ЕС и съвременната конституционна парадигма. Усъвършенстването на основния закон трябва да почива на последователна концепция, която да отрази тенденциите в развитието на държавата и да бъде разбрана, и подкрепена от хората.
Ако ви предложат да бъдете консултант на този проект в така създадената комисия, ще се съгласите ли?
Не, няма да се съглася! Съвсем ясно ви казах, че за мен там не съществува работа, която е достойна за един юрист. Винаги съм смятала, че на управлението трябва да се помага – това е моята държава и моят народ, на кого друг да дам знанията и уменията си? Но в този проект наистина няма работа, която да се свърши, би останало единствено неудобството да си част от манипулация със средствата на правото.
Този ход на управляващите може ли да се счита за ход българското общество отново да бъде излъгано?
Известен политически прийом е да се заблуждава народа и това не е само у нас. Има го и в утвърдените демокрации, и в двупартийните системи. Винаги се е предлагал един морков. Винаги народът се е подлъгвал, че новото правителство ще предложи по-добри условия за живот. Да, целта на този ход беше да се отвлече вниманието. Но според мен целеният ефект нямаше как да се постигне. Разбира се, появиха се хора, чуха си гласове, които си позволиха да разсъждават върху предложените текстове, което, пак ще кажа, е непрофесионално.
Повечето от вашите колеги категорично застанаха против идеята за промяна, предложена от ГЕРБ. Защо гласът на експертите не бе чут от управляващите?
На управляващите не им трябват експерти. Трябва им време. Този, който е на власт, е готов да направи всичко, за да се задържи дори и ден във властта. Обикновените хора, които с труд си вадят хляба не го разбират. Защото имат друг фокус – да оцелеят. За управляващите е важно да останат на власт. И дори допускам, че те самите си вярват, че биха могли нещо да направят. Убедена съм, че народното търпение се изчерпа и няма хоризонт за подобни опити. Виждам какво става със закона за бюджета. Да, прекрасно е, че ще се дадат пари в културата, че ДДС-то на храните ще се намали на 9 процента. Но това не е част от програма или стратегия.
Това е елементарен похват. Да, готови сме да откликнем на този популизъм – възрастните хора се радват и на 50 лева, но за кратко. Утре тази заблуда ще излезе наяве! Мисля, че експертите, които са посъветвали управляващите да постъпят по този начин далеч не са специалисти и не са дали добро предложение. Юристите не бяха чути, защото медиите не отразяват действителността. Те са част от една друга действителност. Повечето журналисти също виждат определен сюжет и като политиците се занимават със себе си.
Интервю на Катя Илиева
