Вместо послеслов: Биографични данни за Байдърман
Алберт Д. Байдърман, авторът на „Таблицата на принудата“, е роден през 1923 година и умира през 2003 година. Скоро след като навършва пълнолетие, избухва Втората световна война, а след включването на САЩ в бойните действия е мобилизиран в Американската армия. Войната завършва, а след известно време Байдърман се дипломира като икономист в Университета на Ню Йорк.
През 1952-ра става магистър и защитава докторантура по философия, а през 1964-а завършва и социология в Университета на Чикаго. Безспорно Байдърман е бил образован човек. Но забележителното в биографията му е, че е заемал важни длъжности, изискващи определена квалификация… преди да бъде квалифициран за тях!
Например веднага след края на Втората световна война, още съвсем млад, е бил на държавна служба в Германия, без да има нужния ценз. Как се е уредил с нея, с чие ходатайстване и какво точно е правил там — до голяма степен е загадка и до днес. Може само да се предполага какви ги е вършил според по-късните му специалности и темите, на които е посветил живота си: 1) изтръгването на фалшиви самопризнания от военнопленници; 2) принудително подчиняване на политически и други затворници; 3) социално инженерство и пр.
Както стана дума, той завършва социология чак през 1964 г. Но първата му работа като „инструктор по социология“ започва много по-рано. Работи именно като такъв в Илинойския технологичен институт в периода 1948-1952 г.
И отново преди да е завършил социология или без да е обучаван по психология, от 1952-ра до 1957-ма работи като „социален психолог“ към Военновъздушните сили на САЩ. Официалната му биография сякаш „прескача“ и тези 5 години, въпреки че естеството на някои (не всички) негови задължения към армията стават известни от основните му книги и научни публикации. Обобщено: Байдърман се е занимавал с „подпомагане“ на семействата на американски военнопленници,2 „адаптирал“ е наборните войници към военната служба3 и не е преставал да проучва „прогреса“ на чужди държави във военните „социални психологии“.4
Основни трудове на този автор
Същинската кариера на Байдърман започва през 1957-ма в Бюрото по изследване на социални науки5 във Вашингтон. Той работи на това място като „психолог“ до 1986-а. Това са почти 30 години, през които излизат повечето му научни трудове, цитирани и до днес в най-авторитетни издания.
Още през първата година (1957) на тази длъжност той се отличава с доклада „Комунистическите опити за извличане на фалшиви самопризнания от военнопленници на Военновъздушните сили“.6 След като получава положителни рецензии с похвали за „нестандартния поглед върху темите“, му възлагат тежка работа: да обори ширещата се представа че американските военнопленници през Корейската война са сътрудничили на властите в Северна Корея. Байдърман се справя със задачата, като през 1963 г. издава цяла книга: „Маршът към фалшиви обвинения: Историята на американските военнопленници през Корейската война“.7
Специфичният интерес на този „психолог“ (четете: социален инженер) към тази тема ясно личи и от другите му основни трудове: Captivity Lore and Behavior in Captivity (Пленническият фолклор и поведението в плен) и Cultural Models of Captivity Relationships (Културни модели при отношенията в пленничество). Това не е непременно лошо, всеки може да има дълбок интерес по тези въпроси, и то до такава степен, че Байдърман да не може да го изненада с нещо ново, а още по-малко – с революционно откритие. Байдърман определено е умеел да обобщава информацията, да опростява методите и да ги предлага на общодостъпен език, с хуманитарна окраска и уж човеколюбива насоченост — това не може да му се отрече.
Ето защо монографиите на този „психолог“ често са цитирани в докладите на Amnesty International.8 За незапознатите: това е организация, която прави ежегодни доклади за правата на човека в различни държави, като наблюденията им върху нехуманното отношение и престъпленията срещу човечеството намират широк медиен отзвук. Често техните доклади стават повод и за политически резолюции и даже за предприемането на санкции срещу държави, които насилват собствените си граждани и/или политически дисиденти и/или чужди военнопленници.
Байдърман — гений, злодей или… гениален злодей?
Няма съмнение, че всички споменати (дотук) монографии на този автор заслужено са му отредили място в класацията за най-изтъкнатите „социални психолози“ на ХХ век. Въпросът, дали е гений, вероятно може да намери само субективни отговори. Но, както стана дума, трудно могат да се отрекат уменията му да опростява и да рафинира информация и методи, които предшествениците му повече или по-малко са предлагали в насипна форма.
Байдърман има една книга от 1961 година, която до ден днешен поражда смут или откровено дразни противниците на техниките за мисловен контрол и промивка на мозъци. Тя се нарича The Manipulation of Human Behavior9 (Манипулацията на човешкото поведение) и често се цитира от изобличителите на секретни програми (като MKUltra и други военни операции) за социално инженерство или за целенасочено „програмиране“ (дресировка) на човешки същества. На места тази книга има звученето на инструкция как да се подчиняват хора, заради което „конспиративните теоретици“ нямат високо мнение за нейния автор или направо го причисляват към злодеите.
Chart of Coercion (Таблица на принудата)
Тази таблица наистина е върховно постижение на Байдърман. Тя е толкова кратка, че може да се отпечата на една страница от книга — както правят Amnesty International (PDF, 7.5MB) — или на хвърчащ лист. Но авторът е успял да опише всички ключови методи за принуждаване на хората да се превърнат в това, което мъчителите и/или властниците искат от тях.10
Струва си да се отбележи, че същата Байдърманова „Таблица на принудата“ се използва и от западни психолози, специализиращи в областта на домашното насилие (PDF, 0.2MB). Оказва се, че методите, чрез които един партньор от двойка контролира и оформя поведението на другия партньор, често са същите като тези на военните и тайните държавни организации. Разликата е, че последните са обучавани, докато на домашните насилници някак им „идва отвътре“ какво да правят, за да подчинят друг човек на волята си.
Просто обяснение: И на едните, и на другите им диктуват демони какво да правят и какви инструкции за дресировка да пишат.
Бележки:
-
Вижте и статията ми „Социалната изолация“ е дресировка, а спасенията от нея са малко (но ги има)! [^]
-
Вж. монографията Problems of Families of Army Combat Casualties, в която Албърт Д. Байдърман дава насоки как армията да подпомага семействата на американски военнопленници, особено на децата им. [^]
-
Смята се, че е опростил многобройните вече съществуващи методи за пречупване, обезличаване и подчиняване на младежи, които не са искали да служат в армията. За социално-инженерните разработки на „военните психолози“ вече съм писал най-подробно в книгата ми „Референдум: Казарма“. Рафинирането на тези методи ясно се вижда и от Байдърмановата „Таблица на принудата“, на която ще отделим специално внимание по-нататък. [^]
-
Ако се съди по трудовете му, Байдърман е проявявал специален интерес към комунистическите/болшевишките и азиатските методи за пречупване и мъчения с цел подчиняване на непокорните индивиди и/или извличането на разузнавателна информация. [^]
-
Bureau of Social Science Research. Това Бюро работи в тясно сътрудничество с други социални инженери, с американската армия, с масмедиите и с федералните силови структури. [^]
-
Ориг. загл.: Communist Attempts to Elicit False Confessions from Air Force Prisoners of War. [^]
-
Ориг. загл.: March to Calumny: The Story of American POW’s in the Korean War. [^]
-
Например „Таблицата на принудата“ от Байдърман може да се намери публикувана в Amnesty International – Report on Torture, на базата на която се определя кое действие на една или друга държава е безусловно мъчение спрямо нейните граждани и военнопленниците. [^]
-
Безплатна PDF версия на този адрес. Печатното издание се предлага от Amazon за респектиращата сума от $890. [^]
-
Приложението на „Таблицата на принудата“ за пречупване на затворници и наборни войници е прекалено очевидно, затова не се нуждае от специални коментари. Ето защо в моята статия акцентирах върху това, как тази „таблица“ може да се обясни и с Операция Covid-19, превръщаща целия свят в отвратителна казарма, а всички хора — във военнопленници и/или затворници. [^]
