НАД 75 МИЛИАРДА ЛЕВА СА ЗАГУБИ ОТ ТЪРГОВИЯ ПРИ УПРАВЛЕНИЕТО НА ГЕРБ
Преди броени дни излязоха данните на НСИ за търговския баланс на България за месец август и сравнението спрямо същия период през изминалата година. В условия на икономическа криза, блокиран бизнес и практически нулев туристически сезон, данните сочат спад на износа за първите осем месеца спрямо същия период през миналата година с 3.2 млрд. лева (-8.4%) и спад на вноса с 5.4 млрд. лева (-12.6%). На повърхността тези данни звучат плашещо, но нека разгледаме в дълбочина какво се случи на България в последните 10 години по отношение на външната ни търговия.
Защо външната търговия е важна за всички нас?
За да разберем какво значат тези цифри и преди да разгледаме още по-детайлните данни е важно да отбележим, защо те са важни за нас – обикновените българи. Българското търговско салдо е разликата между вноса и износа на стоки от България. Положително салдо би означавало, че българският бизнес печели от търговията си с останалия свят, а отрицателно – че губи. С други думи, можем да кажем, че при отрицателен търговски баланс част от парите и стойността, които сме създали с нашия труд на територията на България, ще „изтекат“ навън. По-малко пари на територията ни, значи и по-нисък жизнен стандарт за всички нас.
Каква е ситуацията в България?
Търговското салдо на България е отрицателно по традиция, като от страната ни изтичат средно по 650 млн. лева на месец или близо 8 млрд. лв. на година. Загубите са приблизително равни на 8% от БВП на България за 2019 година. Причините са комплексни и варират от неизгодни търговски сделки през невъзможност да осигурим хранителните си нужди, до корупцията и обръчите от фирми на правителството и олигарсите, които убиха българския бизнес. Така за последните 10 години страната ни е изгубила над 75 млрд. лева чрез търговията си с други страни.
Каква е отговорността на правителството?
Анализът на данните от НСИ показва, че правителството ни носи пряка и косвена вина за лошия търговски баланс. Най-скандалният пример за пряка вина на правителството е цената на природния газ от Русия. Цената на международните пазари се срина след кризата през 2009 година и от тогава седи на относително еднакви нива, но България предоговори цената с Русия едва тази година, като Борисов не пропусна да се похвали, че новата цена, която е с 40% по-ниска, ще влезе в сила със задна дата и ще ни бъдат възстановени 160 млн. лева. Това, което премиера пропусна да обясни е, че от срива на цената на газа преди 10 години до днес имаме среден внос на суровината в размер на 7.2 млрд. лева на година или 72 млрд. лв общо. Сумата, която всички българи можехме да си спестим, ако правителството ни беше предоговорило цената веднага, се равнява на 28.8 млрд. лева или 38% от целия ни отрицателен търговски баланс за периода.
След горния пример за безхаберие с размери на национално предателство и геноцид е малко наивно да говорим за косвената вина, която правителстовото носи, но все пак трябва да отбележим, че една отговорна държава би осигурила по-малко бюрокрация и по-ниски нива на корупция в държавната администрация, което косвено ще подпомогне българските предприемачи и ще ги постави в по-добра позиция спрямо партньорите им зад граница. Избиването на животните ни също не помага за по-силното българско животновъдство, където износът на храни и живи животни до юли тази година е в размер на 3.7 млрд. лева, а вносът е 3 млрд. лева и макар търговският ни баланс в сектора да е все още положителен, ние трябва да използваме потенциала си тук, за да компенсираме някои от останалите сектори с отрицателен баланс.
Можем да дадем още редица примери за пропуснати ползи за страната ни по вина на правителството (макар че 29 млрд. лв са предостатъчно), но нека просто кажем, че икономическите щети от световната пандемия не могат да се мерят с икономическите щети от правителството на ГЕРБ. В подкрепа на последното ще кажем, че отрицателното търговско салдо на България докато правителството управлява без криза е 3.9 млрд. лева, а тази година за същия период, докато кризата управлява правителството, е 1.9 млрд. лева. Когато си лош търговец, колкото по-малко търгуваш, толкова по-малко губиш. Естествено, ние не следва да се радваме, че световната пандемия ни вреди по-малко от некомпетентното ни правителство, а трябва да се стремим към това да сме първа икономическа сила на Балканите, затова ще разгледаме няколко примера как може да стане това.
Какво трябва да се направи?
Първата стъпка е анализ на данните и идентифициране на основните проблемни партньорства на българския бизнес категоризирани по държави и сектори. Експертите на Възраждане направиха частичен анализ, за да покажем само някои от възможните решения. Естествено, дълготраен резултат може да бъде постигнат само чрез прецизна стратегия и последователни действия в тази посока. Основната цел би следвало да бъде да неутрализираме тези 650 млн. лв. загуби всеки месец, а в последствие да изградим и стабилен положителен търговски баланс. Ще дадем само няколко примера, как държавата може да управлява този процес:
1. Министерството на икономиката може да създаде експертни екипи за подпомагане и консултиране на средни и големи български производители, както и да им съдейства с бюрокрацията и документацията в ЕС, за да могат да достигнат по-лесно до пазарите в Европа. Време е България да се възползва пълноценно от възможностите на свободна търговия в ЕС, а не само да изнася специалисти и работна ръка.
2. Българската банка за развитие може да финансира български производители, за да увеличат производствените си мощности, което ще увеличи оборота им, респективно износа ни. Много от българските производители са партньори на големи световни компании, които имат практически неограничено търсене на съответния продукт, но договорените обеми са съобразени с капацитета на нашите производители.
3. Правителството и парламента трябва да преразгледат всички договори за концесии, свързани с природните богатства на България, за да получаваме максималното за тях или да ги използваме пълноценно като ресурси.
4. Правителството може да идентифицира основните страни извън ЕС (Русия, Китай, Грузия, Перу, Украйна, Египет), с които имаме отрицателно търговско салдо и да предоговори таксите в ключовите за нас сектори, които най-много засягат търговията ни с тях.
5. Министерството на икономиката може да идентифицира основните страни с отрицателен търговски баланс и да участва съвместно с български производители на различни икономически форуми в съответните държави с цел установяване на нови търговски отношения, където държавата да бъде гарант по време на първоначалните преговори.
6. Можем да предложим на български търговски компании, които вкарват стоки от трети страни към пазарите на ЕС, да ползват безплатно безмитни складове („Свободна зона“), където се плаща мито и ДДС след продажбата на внесената стока. Това ще увеличи капацитета на търговските им канали и ще намали транзитните времена за доставка, използвайки ги като буфер.
7. Можем да намалим ДДС на храните и да финансираме малки и средни животновъди и земеделци, за да намалим вноса на храни, който се равнява на 5 млрд. лв. на година. Само вноса на месо се равнява на 700 млн. лв. на година. Да внасяме хранителни продукти, които можем да произвеждаме в България е икономическо самоубийство.
8. Трябва да имаме непрестанна национална разяснителна кампания, обясняваща колко е важно да се пазаруват стоки с български произход.
Това са само част възможните стъпки, но дори само няколко от тях могат да доведат до нулиране на търговския ни баланс, а изготвянето на цялостна стратегия и фокус върху външната ни търговия, може да доведе до положителен баланс след няколко години от 4-5 млрд. лв на година. Управляващата мафия няма интерес да се занимава с подобни проблеми, защото всички тези милиарди изтичат неусетно през хиляди фирми или нашето потребление, съответно няма какво да се открадне. Искат се много анализи, труд, воля и последователни действия в посока, която ще облагодетелства всички българи.
Когато българите ни дадат своето доверие, за да стигнем до механизмите на властта, за да участваме в управлението на България, запазването на стойността на нашия труд в рамките на държавата ще бъде основен приоритет за Възраждане, защото това е необходима предпоставка за повишаване на жизнения стандарт и доходите на нашия народ.
За повече информация: 0896 71 09 11- Д.Николов – бизнес анализатор
С уважение,
Димитрова
