Тази тенденция да се отрича славянството, за да се удовлетворят геополитическите амбиции на Запада, воден от САЩ и елита, който я контролира, е изключително вредна за бъдещето на България, славяните и човечеството.
След като гледах интервю с доц. Веселина Вачкова, в която тя аргументира много добре, че най-вероятно глаголицата/кирилицата и делото на княз Борис, братята Кирил и Методий, както и техните ученици, е да създаде нова наднационална общност от държави и народи, обединени не толкова етнически, колкото от език, култура и духовност. Езика е български, но наричан и същевременно словенски, за да излезе извън рамките на чисто националния егоцентризъм.
С това си дело България по онова време изпълнява духовната задача да подготви и създаде Славянската общност. Тази общност си има и знак – Ят или двойно ее: ѣ. Това е информация дадена ни от Учителя Беинса Дуно.
Съответно връщането на този знак в азбуката е изключително важно (ако ще и само да я краси, но трябва да е там).
В тази общност в следващите столетия ще се премести центъра на цивилизацията – от нея ще се пръкне и развие 6-тата коренна раса след 1000 г., от която ще се роди новото човечество в ерата на Водолея. Нещата вече текат в тази посока, но ще се разгърнат в следващите столетия.
Така че е време да си изпълняваме както трябва духовните задачи, ако искаме Светлата сила да ни подкрепя и да ни има. Другия вариант е да вървим против себе си и собствената си мисия и да катастрофираме тежко. Естествено тъмните сили ще правят всичко възможно да попречат или забавят това чрез всевъзможни акции, действия и на принципа разделяй и владей да разрушат тази общност, както и България като неин първосъздател и крепител. От нас зависи това да не стане.
Така че на славянството не трябва да се гледа на етнически признак, а на цивилизационен, духовен и културен – както има Commonwealth общност, така може да има и Славяска или Българо-славянска общност на неетнически признак.
Може да изберем да сме периферия на Запада и да деградираме, и умрем с него, а може да си поемем функциите, които са ни вменени от Светлата сила и да сме в центъра на Славянската общност – така създавайки един от мощните политически, геополитически, културни, духовни и икономически центрове в света. С амбицията следващите столетия да заеме ръководна роля в света, такава каквато се очаква от нас.
На много българи им изглежда чудно като им се каже, че от България и българите зависи накъде ще поеме светът. Те питат, ама как може малка България да решава съдбата на света?
Ами може, иначе нямаше да има такива геополитически борби за тази територия и нейната политическа и идеологическа ориентация.
България и българите не решават съдбата на света, но са тези, които накланят везните в една или друга посока, камъчето, което има последната дума да се задвижи геополитиката в една или друга посока.
Явно другите го знаят по-добре от нас. Само мнозинството българи тънат в невежество за собствената си мисия и съдба, и затова тънат и в мизерия, докато не го осъзнаят и се вземат в ръце.
Така че идеята на Иван Даракчиев да ги съчетаем е изключително добра – българо-словенски език и празник е добър компромис – хем се подчертава българския характер на нещата, хем излизаме отвъд тесния национален егоизъм всичко да е наше – то не, че не е така, но трябва от време на време да се гледа и с по-широки цивилизационни амбиции – да приобщим, да обединим и да водим Славянския свят под духовното водачество на България и българите.
Така че нека да им позволим на другите, които припознават празника, да си го наричат славянски, като с времето може да търсим и вариант да го наричат българо-славянски/словенски като най-точно отразяващ неговия произход и характер. Важното е да се развива тази общност, която така или иначе е проводник на българщината или поне скрито присъства в нея.
Така че ако от ВМРО не искат да отидат на бунището на историята, да влизат в час докато е време…
Stoyan Yordanov
