Д-р Цветеслава Гълъбова
Нашите политици трябва да разберат, че човек е цялостно същество. Няма как аз да оставя доктор Гълъбова-психиатъра. Няма такъв филм. Царската корона е много тежка и като се хванеш на хорото, ще го играеш. Трябва да си наясно. Няма такова нещо като ”Говоря в друго качество”. Не мога да си представя Захари Стоянов да говори така. Може и да ми е бедна фантазията, не знам… За пръв път чувам някой да настоява, че в него живеят две или три личности. Хората с психични проблеми обикновено отричат, а те…
Това заяви в интервю пред ФрогНюз д-р Цветеслава Гълъбова, директор на Държавната психиатрична болница “Св. Иван Рилски”.
Ето и целият разговор:
Госпожо Гълъбова, Вие имахте доста остър задочен спор с политолога доц. Стойчо Стойчев. Как си обяснявате събитията с негово участие пред последните дни, когато бе замерян с яйца от протестиращите?
Човек трябва да е готов да си сърба попарата докрай. Не може за собственото си просташко поведение да намираш оправдания. Не видях да показва разбиране защо това му се случва.
Големият проблем е, че той е част от механизма, по който се стига до това улично правосъдие. Това е маркер за опростачване. До него ни доведоха те. Разбира се, не приветствам такова поведение, не бих го направила. Предпочитам друг вид спорове, но той напълно го заслужи с просташкото си поведение на бул. Ситняково, след това с акцията си пред нашата болница.
Тази сутрин двете му колежки – Коларова и Буруджиева, го защитиха. А Георги Любенов пропусна да ги попита какво смятат за неговото поведение, средния пръст. Никой не намира за нужно да пита радетелите на “Стойчевизма”. Но Любенов толкова си може…
В този смисъл – седмицата беше пълна със скандални изказвания. Как бихте коментирали думите на Цвета Караянчева по време на партийната сбирка в Лом?
Аз съм свързана емоционално с този край. Безкрайно го обичам. Става ми все по-мъчно и по-мъчно, защото виждам в реално време как този край загива.
Там има толкова много къщи без покриви, решетки на почти всеки прозорец. Къщите са като след война. Там няма лекар. Фелдшер идва два пъти в седмицата. Най-близката денонощна аптека е на около 20 километра в Лом.
Не знаех, че няма автобус Лом-Монтана от години. На практика тези села разчитат само на няколко влака.
Хората са възрастни, захабени, които се борят със земята, за да оцелеят. Пътищата са като след война, в неописуемо състояние. Положението наистина е трагично. Няма работа. Там единствената работа е в администрацията, на пристанището в Лом и няколко цеха за производство на боеприпаси. Това е. Българското село е загинало. Премината е точката, отвъд която можем да се върнем назад. В София изобщо не разбираме за какво става дума. Там в 6 ч. вечерта животът умира.
В този смисъл – обсъждахме с роднини изказването на Цвета Караянчева, че на който не му харесва “да ходи пеша”. Ама чакайте сега… Това изказване на фона на всичко…
Държавният кортеж сигурно е прелетят точно по тия пътища. Това изказване е направено пред тези бедни и отрудени хора. След това се сърдела, че видиш ли изказванията били цитирани до други, направени в институционално качество… Ами не мога да си представя Захари Стоянов да говори така, може да ми е бедна фантазията, не знам.
Тя веднага каза, че била говорила в качеството си на партиен функционер. Да де, ама тя не отиде субсидирана от партията, а с държавната кола и държавната охрана. Било неработен ден… За едно е работен, за друго – не. Нашите политици трябва да разберат, че човекът е цялостно същество.
Няма как аз да оставя доктор Гълъбова психиатъра. Няма такъв филм. Царската корона е много тежка и като се хванеш на хорото, ще го играеш. Трябва да си наясно. Няма такова нещо като “Говоря в друго качество”. За пръв път чувам някой да настоява, че в него живеят две или три личности. Хората с психични проблеми обикновено отричат, а те…
Да не говорим, че това е и тяхно задължение. Най-естественото нещо на света е. Можем да поздравим някой, който решава да си дари двата бъбрека, защото това не е негово задължение. Всичко, направено от тези политици, не е направено с техните пари.
Все едно мен да ме похвалят, че си изпълнявам задълженията. Не им е работа.
След това обаче дойде и върволица от лъжи от устата на социалния министър Деница Сачева…
Да, тя каза някакви неща. Направи ми впечатление как без да и мигне окото изрече неща, които са лесно проверими. Изглежда някои наши политици са загубили рефлекса си заради това, че има обслужващи медии около тях. Приказват, все едно насреща им стои Ива Николова. Да, но Тим Себастиан не е Ива Николова.
Вече е 21 век. Светът е едно “Глобално село” и трябва да внимаваме какво приказваме, защото всяка една информация може да бъде проверена. обидно е подобно отношение спрямо събеседника. Все едно му казваш, че е кръгъл идиот.
Сачева беше като едно сърдито 5-годишно дете, хванато в лъжа. Настояваше на своето. Това инфантилизиране на поведението е недопустимо за човек на такава висока публична длъжност и на тези години. Тя е човек, който има претенции, че прави политика. Разбрахме, че е станала политик на всяка цена.
Нямам й доверие. Защото съм виждала какво несъчувствено отношение проявява към хората с проблеми. Това за мен е меко казано неприемливо. Имам предвид как се произнася с апломб по чутовни неща, а ние виждаме какво е положението всъщност. Тя не издава съчувствие. Просто мята числа на едро. Всичко е решено, никога нямат грешки. Всички други са виновни. А ние… виждаме реалността.
Все повече се замислям, че тези хора живеят в една паралелна реалност. Те нямат нашите проблеми. Не знаят какво е да не ходиш на работа 20 години, за да гледаш едно дете, което физически отдавна не е дете. Най-лошото е, че именно министърът на социалната политика излъчва подобно отношение.
Интервю на Джесика Вълчева
