Румяна Ченалова
Румяна Ченалова коментира обстановката около продължаващите над 80 дни протести в България.
Тя вижда два варианта за развитието им – един мирен и…скок към чудото.
Вариант 1
Продължаваме все така – мирно.
Събираме се по площадите, радваме си се, крещим “Оставка” и…най- късно преди полунощ се прибираме, доволни и горди със себе си.
Борисов и той така – прави се, че не вижда и не чува, обикаля села и паланки с режисирани посрещания, егото му рисува невиждани постижения…
Шайката използва всички законни и незаконни методи за да остане на власт до изборите и да ги проведе успешно за себе си.
Стратегическите държави, за които сме само територия създават проекти / винаги многовариантни/, чрез които да наложат определена/и/ политическа/и/ сила/и/, които да прокарват интересите им, независимо дали са в полза на България.
Европа на Меркел воюва срещу прогресивните европейски сили и упорито брани своя Бойко. Омерта.
И за всичко , естествено се плаща…както досега.
Нещо като пробуждане в реанимация след продължителна кома.
Изтръгнали сме тръбичките, които доскоро са поддържали нещастното ни живуркане. Дишаме, движим се, виждаме…и това ни прави щастливи.
А на вратата на нашата реанимация стои хитро присвил очи нашият убиец и повтаря как ни е спасил. Не му вярваме, ругаем го, крещим….в стаята. Достатъчно ни е, че сме се събудили и дори сме се осмелили да му кажем ” Вън, българоубиецо!”
А от живота навън, от слънцето, вятъра, различния въздух ни делят една врата и един убиец…
Достатъчно е още малко смелост, ръцете и телата ни, още малко сила и ще излезем навън.
Ние сме толкова много….силата ни е голяма, но сме я заключили в капана на страха.
Вариант 2
Писва ни от говорене, освиркване, дюдюкане и викане.
Проумяваме унижението на което сами се подлагаме.
Разбираме колко немощни ни прави страха от крачката напред – ПЪРВАТА крачка , която превръща мирното отричане в заявяване на нашето право да упражняваме властта.
Крачката, която направиха единици смели жени и мъже, и за която платиха с обгорени и осакатени тела.
А другите – другите, здрави и силни и непростимо малодушни размахваха телефони и снимаха , надявайки се някой друг да направи чудото за което копнеем. Срам!!!
Дели ни крачка от онази врата и слънцето.
А можем….можем да изкъртим тази врата, да прегазим убиеца на живота ни и да напуснем завинаги болничната стая, в която отмина младостта и зрелостта ни.
Можем – да дишаме отново, да променяме реалността, да заспиваме щастливи.
Да – сигурно ще е трудно.
Ще боли.
Ще има жертви.
Това е война.
Не е достатъчно, че се събудихме.
Зловонията ще ни приспят отново, ако не събудим боеца в себе си.
Една крачка…една буква и еволюцията ще направи скок към чудото…
Румяна Ченалова
https://frognews.bg/novini/rumiana-chenalova-dva-varianta-protestite.html
