„Налични са данни за престъпление по чл. 219, ал.4…от лицата, които са сключили допълнителни споразумения, като неполагането на достатъчно грижи явно продължава и в настоящия момент“, заключава Софийската градска прокуратура с постановление от 13.08.2020 г. по сигнал на Николай Магриотов Едрев за златодобива в една от многото подобни мини в България – в Челопеч. Вчера документите бяха изпратени на 19 минути от Андрей Едрев, който ни съобщи, че е подадена и искова молба до Върховния административен съд за прекратяване / отнемане на концесията на канадската Дънди прешъс.
Тъй като лицата, извършили престъпление са министри от кабинетите Костов, Сакскобургготски, Станишев, Борисов 1 и Борисов 2, чиито имена ще разкрием по-долу, прокурорът Красимир Кирилов изпраща материалите – 17 тома, някои от които с над 400 страници документация, на Специализираната прокуратура. В постановлението му ясно е описано онова, което 19 минути още преди години разкри: ощетяването на държавата посредством неконтролиран добив, чието истинско количество е оставено на съвестта на концесионера. Оказват се верни и подозренията ни, че освен декларираните, са добивани и други ценни метали. Както и че по време на концесията, въпреки ръста на цената на златото със 7 пъти ( СЕДЕМ ПЪТИ ) – от 300 на 2100 долара, е намалявано възнаграждението, получавано от държавата, което по начало е минимално. Ето и фактологията, както е описана от прокуратурата:
Обвинението връща лентата към 19.05.1999 г., когато е сключен Договор за предоставяне на концесия на подземни природни богатства – златно – медно – пиритни руди чрез добив в находище Челопеч, подписан от тогавашния, вече покоен вицепремиер Александър Божков, който 7 месеца по-късно е освободен от поста. По Конституция тези богатства са собственост на всички граждани на България.
Неговият наследник на поста Петър Жотев още на 19. 09. 2000 г. сключва допълнително споразумение №1 с Дънди. То ощетява България с 38 000 000 долара – огромна за онова време, пък и сега сума. Как? Задължителната минимална екологична програма по договор е съкратена от 9 600 000 долара на 1 374 668 долара. Плюс това задължителната инвестиционна програма е орязана от 37 136 000 долара на 8 302 857 долара, пише в прокурорското постановление.
Не стига това, а е отменен Контролният съвет от договора, както и задължението на концесионера да осигурява достъп до обекта за осъществяване на контрол. „Данните, подавани от концесионера нямат гаранция за достоверност, а констативните протоколи не съдържат информация за проведените контролни действия и процедури“, фиксира прокурорът. Това означава, че Дънди може да добива колкото си иска и да декларира каквото пожелае, а концесионната такса, макар и почти нулева, все пак е процент от добива.
При царското правителство – на 27.02.2004 г. вицепремиерът Лидия Шулева подписва Допълнително споразумение №2, което намалява НАПОЛОВИНА КОНЦЕСИОННАТА ТАКСА. Макар и юрист, тя слага параф под задна дата на срока – от 01.01.2004 г. и го пуска чак до 31.12.2010 г. – т.е. далеч извън мандата на своя калинет, изтичащ през лятото на 2005 г. и дори на следващото правителство – до лятото на 2009 г. Това е оправдано с „неблагоприятни условия“. Прокуратурата обаче посочва, че това е невярно, тъй като всъщност добивът скача от 624 310 тона на 1 088 431 тона, при това реалните числа са неизвестни и вероятно са много по-високи, поради липсата на контрол върху тях, за което вече писахме – почти двойно при 50% редуцираната полза на държавата, т.е. на данъкоплатците.
Шулева подписва също отмяната на задължението на концесионера да преработва рудата на територията на страната. Странно е, че при ресор да управлява икономиката, тя лишава българските предприятия от този доход, а хазната от данъците върху него в интерес на трети държави. На практика това довършва системата на безконтролност, тъй като при постъпване на рудата в наши предприятия, държавата все пак би могла да прави оценки какъв е реалният добив на Дънди.
Според прокуратурата, при декларирано от концесионера съдържание на злато 50-55% „държавата е увредена под формата на пропуснати ползи“. По данни на Агенция Митници за износ на Дънди Прешъс Металс Челопеч ЕАД „е видно, че освен меден и пиритен концентрат от страната се изнася и Шихта, смес от суровини, като няма яснота какво е точното съдържание на тази смес“. Ясно е само, че става въпрос за ценни цветни метали на огромна стойност.
В постановлението на прокуратурата няма конкретна яснота какво са променили в договора следващите споразумения, подписани от икономическите министри Петър Димитров, Трайчо Трайков и енергийния Теменужка Петкова. Интересно е, че още по времето на Орешарски Сметната палата единствена иска фининсово-икономически анализ на концесията за постигане на „баланс между поллзите и рисковете за концесионера и за държавата“. При последвалите кабинети обаче реакция от властта няма, а щетите за България продължават нови 7 години след изминалите до онзи момент 14.
Прокурорът обаче заключава:
„Всички допълнителни споразумения към първоначалния договор за концесия на находище Челопеч до момента са направени в полза на концесионера и ве тях НЕ СЕ УСТАНОВЯВА ЗАЩИТА НА ДЪРЖАВНИЯ ИНТЕРЕС…ОЧЕВИДНА Е ТЕНДЕНЦИЯ НА НАМАЛЯВАНЕ НА КОНЦЕСИОННОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ, НЕВЪЗМОЖНОСТ ЗА АКТУАЛИЗИРАНЕТО МУ, МАКАР ДА ИМА ЗНАЧИТЕЛНО ПОКАЧВАНЕ НА ЦЕНАТА НА ЗЛАТОТО“.
На тази база се установяват „налични данни за осъществен състав на престъпление“.
Челопеч е само 1 от няколкото златни мини на България, дадени на подобни концесии на чужди компании.
19min.bg https://svobodnoslovo.eu/
