ПОЛИТИКАТА КАТО ПЛАДНЕШКИ ОБИР

Публичността е унижена от кмета, който ръси захар по улиците на Нова Загора – срещу катастрофи. Вместо харченето на ОБЩИ ПАРИ да е публично до най-малкия детайл – реално тия хора се крият в общината и правят, каквото си искат.

                                                    Мартин Карбовски |  20/08/2020

От какво се нуждае един пладнешки обир?

От тайна.

Ако обаче става дума за общински пари или пари на данъкоплатците – как ще се запази тайна?

В Нова Загора кметът и общинският съвет вдигат такса смет четири пъти.
Би трябвало тези заседания да са публични.
Би могло тези заседания да се излъчват по интернет.
Но не – общинският съвет в Нова Загора гласува и дебатира тайно, при закрити врати.

При опита на общински съветник да излъчва с телефона си, самият кмет блъска телефона и съветът прекратява нахалния опит за публичност. Гонят навън човека, опитал се да снима, все едно е дошъл пиян на работа.

Психoделични истории.

Публичността е унижена от кмета, който ръси захар по улиците на Нова Загора – срещу катастрофи.
Вместо харченето на ОБЩИ ПАРИ да е публично до най-малкия детайл – реално тия хора се крият в общината и правят, каквото си искат. 

В София как е?
В момента вдигат цената на осветлението в столицата – почти на същия партизански принцип, все едно общината е тяхна землянка.

Щом могат – правят го.
Има само един въпрос – кой е този народ, дето търпи това?
Моят, славният, измъченият народ – не му отива това. 

Това е пладнешки обир. Ние свикнахме да ги търпим – от малкия обир, та чак до чудовищни престъпления.

Тишината ги пази. Зловещата тишина, в която някой тихичко пее – “… дорде е мъничка змията…”

Змията вече не е мъничка обаче. Пладнешкият обир продължава. Пазете тишина, роби мои, робини и робчета.

                                                          Пазете тишина…

                                                                                 https://www.lentata.com/page_18532.html