Свидетели сме на поредния словесен стриптийз, разголващ управленската и духовната същност на изпълнителната власт, този път в лицето на социалния министър. Няма нужда от скрита камера и тайни записи, г-жа Сачева сама се появява дибидюс в цялата си прелест. Пред нас е олицетворение на дамата с рентгеновите очи, досущ по Светослав Минков, автор на едноименния фантастичен разказ, с вътрешното си зрение тя вижда онова, което простият народ не може да види с просто око.
А именно,че нейните подопечни в социална България живеят все по-добре, особено според огласения последен отчет за харчовете на МТСП. Хората би трябвало да усещат как с всеки изминал ден положението им се подобрява, да се разотидат по домовете си и да не нощуват повече по кръстовищата. Рьо-лъчите, с които ни облъчва социално в надлъжен и напречен разрез, разкриват увеличените, макар и незаслужено, разходи, за които би следвало да сме ѝ признателни.
Вместо това – „политически комедианти”, „политически тролове” и „фейсбук пехливани” осигуряват за народа зрелища /разбирай, протести/. Докато другата потребна компонента в потребителската кошница на населението – хлябът, е осигуряван от нея и нейното правителство. От хранителите и пазителите на народа! Пазителите ги видя целият свят от зад колоните на Министерски съвет. Хранителите са пак те, те разпределят баницата и с точността на скенер гледат да стигне,докъде има, отделен е въпросът за кого колко. С удобно обобщени цифри – любим похват на политическата статистика, се опитват да ни внушат как се подобрява халът на всеки от нас. Защото като не виждаме, както тя вижда, ние,слепците, не знаем и накъде отиваме. Но ето, тя знае и заради нас, „знае коя е, къде е и защо”,”знае къде отива”.
И наистина никой друг не вижда това, което дамата с рентгенови очи и рентгеноложка Сачева успява да види. Сякаш е минала през някакъв социален Козметикум за декорация на действителността. Там, издавайки ѝ и поредния сертификат към колекцията ѝ от други тапии, е усвоила и умението на диалог с народа и протестиращите. Наред с това да вижда невидимото.
И като героинята на Светослав Минков, да се радва, че необикновените ѝ очи проникват през материята, а околните да мълвят „Ах, какви чудни очи!”, според както повествува писателят .
Ама, г-жо Сачева, да не би Вие да сте русата жена, която има да дойде? Ще Ви трябва обаче, много, много перхидрол – за отчетите, а преди това и за законите. Грабвайте изрусяващите препарати и обратно в прочутия институт за разхубавяване, ако не под вещата ръка на магесника Галфоние, то поне в политическото ателие на нашия Галфон, в компанията на галфони, „бивши величия” и „провалени политици”, каквито Ви се привиждат и без това, но в каквито Ви предстои да се превърнете самата Вие.
Галина Паскалева https://svobodnoslovo.eu/
