Отвъд разследването: “Алхимиците“ на властта и измамите:
Несъмнено се стига и до такъв момент – когато властта панически иска да защити собственото си престъпно бездействие, отровило деца, убило пчели и задушило природата, тя може да отрече дори и науката!
Колко биха ми се разгневили арабските алхимици, например, че използвам в такова словосъчетание думата “алхимици”, макар и в кавички. Защото “алхимия” е названието на химията преди научния и период в древността и Средновековието. И алхимиците са искали да открият “еликсира на живота”. Откривали са химични съединения със значение в медицината. И са пазели в тайна своите методи.
А сега използвам тази дума за представители на властта с обратен знак. Бездействие, с последици срещу живота и природата.
Властта може всичко. Да измисли глупави обяснения. Да пренебрегне химични реакции. Да обвие в мъгла химични съединения. Да разбърка истина и неистина в такова съотношение, че да се вижда само дим над колбите, но не и какво има в тях.
Властта не може само едно – да ни принуди да й вярваме, след като ни е изпратила на стандартна бланка на Българската агенция по безопасност на храните, т.нар. “Опровержение, относно твърдението, че са използвани “забранени за ЕС препарати за растителна защита”.
Само един прикачен файл! Без име и без подпис! Това са ми изпратили в моята поща. А най-отдолу са само стандартните детайли на Пресцентъра на БАБХ.
Да. Този прикачен файл без име и без подпис, изпратен от имейла на Пресцентъра на БАБХ, получих само няколко часа, след като беше публикувано разследването ми за EURACTIV. Във филма “Натровени деца за европейски пари” се видя белегът върху лицето на 6-годишната Александра от Долна Митрополия. Чуха се свидетелствата на две майки, една детска учителка и един пчелар, чиито 300 кошера пчели са умрели при същия инцидент. Инцидент, станал на 25-ти април, миналата година, след пръскане с препарати за растителна защита на две ниви, засети с пшеница и ечемик, в землището на Долна Митрополия.
След като получих прикачения файл на бланка от БАБХ, веднага го препратих обратно на Пресцентъра с молба: моля, изпълнителният директор на БАБХ – проф. д-р Паскал Желязков, да подпише това “Опровержение”, за да се знае, кой застава с името си зад твърденията. И моля, изпратете ми допълнителните лабораторни изследвания, с които сте доказали Вашите твърдения?
Чаках 5 дни.
Нищо. Не получих обратно “Опровержението” с подпис на директора на БАБХ или с подписа на някой друг. Дори ръководителят на Пресцентъра да се беше подписал!
Нито отговор получих, нито лабораторни изследвания.
Тоест, сега ще цитирам твърдения от един прикачен файл на бланка на БАБХ, изпратен от пощата на Пресцентъра на БАБХ и ще научит, как се замита истината.
В т.нар. “Опровержение” се твърди, че активното вещество “епоксиконазол”, открито в растителната проба на пшеницата и ечемика от двете ниви в Долна Митрополия, не било забранено в ЕС, защото имало гратисен период до 30.04.2021 год. И затова, то било все още разрешено в България.
Ние не сме твърдели, че е забранено в България.
Ние показахме публично достъпната Европейска платформа за пестициди, според която “епоксиконазолът” не е разрешен в ЕС от 30.04.2020 год. И все още има гратисен период в някои държави-членки, включително и в България.
Така че, по отношение на “епоксиконазолът”, не разбирам кой какво опровергава, след като няма твърдение за него.
Но по отношение на второто открито вещество – “карбендазим”, в прикачения файл на бланката на БАБХ пише така:
“В растителната проба е установено наличие на остатъчни вещества от тиофанат-метил. Към настоящия момент, тиофанат-метилът е одобрено активно вещество и се съдържа в разрешени за употреба продукти за растителна защита. Тиофанат-метилът е нестабилно вещество в околната среда и въздействието на вода и влага може да доведе до разпадането му до “карбендазим”.
Следователно, наличието на карбендазим се обуславя от употребата на тиофенат-метил, доказана с резултата от лабораторния анализ.
Накратко, веществото “карбендазим” е метаболит на активното вещество тиофанат-метил, което е одобрено за употреба, съгласно законодателството на ЕС и влиза в състава на разрешени за употреба продукти за растителна защита.”
Това е написал някой без име на бланката на БАБХ.
И тези твърдения, някой нарича “Опровержение”.
Какво е написал всъщност?
Това, че неразрешеното за употреба в ЕС вещество “карбендазим” се било получило при разпадането на разрешеното за употреба в ЕС вещество “тиофанат-метил”!
И затова нямало било нарушение!
Нямало било никакъв проблем! Всичко било според европейското законодателство!
Само че,… науката казва друго.
Науката казва, че за да се твърди това, то трябва да има допълнителни лабораторни изследвания на двете вещества. И затова аз поисках тези лабораторни изследвания от БАБХ. Щом твърдят, че едното вещество се е получило при разпадането на другото вещество, това трябва да се проследи с химични реакции и с химични формули.
Но от БАБХ не ми изпратиха такива допълнителни лабораторни изследвания, за да докажат твърдението си.
Поисках коментар на тези твърдения от ръководителя на акредитираната европейска лаборатория “Приморис” – Мартин Зарбов:
“По отношение на активното вещество карбендазим, да, той е метаболит на тиофанат-метил, както и на беномил. Но това не означава, че неговият произход може да се дължи само на цитираните две вещества. Той може и да има отделен произход, както и се разбра, че до 2016-та година, такива препарати за растителна защита са били разрешени в ЕС и в България.
Лаборатория “Приморис”, както и всички други колеги, анализират проби за тези активни съединения, за всяко едно поотделно. Тоест, карбендазим се определя отделно /като сума от карбендазим и беномил/, а тиофанат-метилът се изразява отделно, само като тиофанат. Наличието на тиофанат-метил и карбендазим не означава, че произходът на карбендазима е само и единствено, заради наличието на тиофанат-метил, независимо, че той се явява метаболит на последния.
Анализът показва само и единствено, че има наличие на двете съединения, без да уточнява техния произход, поради което не мога да се съглася със заключението, че няма неразрешена употреба на карбендазим.
Освен това, разграждането на тиофанат-метила в почвата и в околната среда е за сравнително кратък период – от 6 до 18 седмици. Но ако са минали само няколко дни, не е възможно да имаме пълен разпад на тиофанат-метил. И анализът на растителната проба пшеница го доказва – 1,6 мг/кг. А допустимата концентрация на същия в пшеница за човешка консумация е 0,05 мг/кг.
И ако тиофанат-метилът се е разпаднал до карбендазим и други метаболити, то той няма да бъде намерен при лабораторния анализ“.
Това е коментарът на Мартин Зарбов.
Накратко казано, експертът-химик твърди, че в това голямо количество, неразрешеният за употреба карбендазимът, открит само няколко дни след вземане на пробата от пшеницата, няма как да се е получил при разпадането на разрешеното вещество – тиофанат-метил. Още повече, че то не се е разпаднало, щом е открито и то в лабораторния анализ.
Попитах и проф. Маргарита Попова – научен секретар в Института по органична химия в БАН: Как се доказва, че карбендазим се получава при разпадането на тиофанат-метил?
“Само с допълнителни лабораторни изследвания на химичните процеси” – отговарят ми от БАН.
Изследвания, които вероятно никой в БАБХ не е направил. И не е имал намерение да прави.
Защото за властта не е важно да се открият нарушителите, които тровят хората, пчелите и природата.
За властта е важно, нарушителите да бъдат защитени. Да бъдат скрити под чадъра. И да продължат да бъркат евтините си смеси, с които после пръскат нивите.
Ако властта искаше да спре това безчинство години наред, тя щеше да направи друго.
Щеше да изследва проби непрекъснато при всеки сигнал, в няколко европейски лаборатории, за да установи, има ли отрови в пшеницата, в ечемика и в слънчогледа.
Защото така отровите отиват в хляба на хората. Отиват и в храната за животните. И в бирата.
Ако мислеше за здравето на хората, властта отдавна щеше да е направила пълни ревизии на складовете за съхранение на препаратите за растителна защита.
Щеше да е реализирала и насрещни проверки за търговските сделки с тях.
И щеше да е проверила, дали милионите евро от европейски субсидии за земеделските производители се използват за купуване на разрешени препарати, чиито реклами впрочем, висят по билбордовете в цялата страна.
Ако мислеше за здравето на хората, властта отдавна щеше да е открила и кои са “алхимиците”, измислили тези нови смеси, забъркани по тъмни места и с тайни рецепти, необезпокоявани от никого?
Нищо такова не се е случило в България. А в Брюксел трябва да отговорят на един съвсем друг въпрос:
Защо все още веществото тиофанат-метил е разрешено за употреба, след като то се разгражда до неразрешеното за употреба в ЕС вещество – карбендазим?
И знаят ли комисарите в Брюксел каква защитна маска са сложили на престъпленията срещу здравето на хората?
