Накъде вървиш, народе?

Тодор Стефанов, журналист – източник: „Свободно слово“

Азъ, Буки, Веди, Глаголи, Добро, Естъ…

Тази е най-българската молитва. Кратка и величествена.

„Върви, народе възродени…”

Този е най-светлият български проглас.

Достойно и праведно е да славим светите братя Кирила и Методия, двоицата свещена на нашите първоапостоли да почитаме! Те вдъхнаха в сърцата ни Словото, от безкнижност ни избавиха, от безпаметност ни спасиха, просветиха умовете ни, просветлиха душите ни. Те са бащите на българския народ.

Ето ги техните светозарни букви!

Ето ги нашите златозарни писмена!

Живи сме, защото ги имаме. Безценни са те и няма богатство на тоя свят, с което да ги измерим, камо ли – да ги заменим и отречем.
Защото Буквите и Словото са нашето градиво и нашето безсмъртие. Нашата победа над нищото.

Без Буквите, без Словото нас ни няма, ние не съществуваме. Като история и като бъдеще. В света и във времето. Защото ние, българите, българската нация, българската държава – ние сме родени от Кирилицата, от Буквите. Ние сме деца на Словото. Нашата Азбука е нашата национална идентичност, нашата независимост, нашата свободна воля, нашата същност. Тази Азбука, а не някоя друга, това Слово, а не някое друго – те са ни създали като нация, като дух, като духовност, като интелект, като памет.

Защото Кирилицата е най-величественото достижение на европейската цивилизация, а то е – равноправността на всички народи. И започва от правото на всеки народ да чете Словото Божие на своя език и да разговаря с Бога на своя език. Защото, казва св. Кирил, когато в храма проповядват на чужд език, „душата е празна, а разумът спи”. И това право, правото на преизпълнената душа и будния разум, е извоювано не с меч, а с Букви, със Слово.

Но както някога триезичните пилатовци връхлитали връз славянските писмена „като врани на сокол”, тъй и днес връхлитат новите пилатовци връз Светите братя.
И тази глутница „цивилизатори” обяви нашите първоучители за „византийски шпиони”, а Кирилицата – за „националистически мит”, създаден от „примитивни и брутални типове”; за „руски ботуш” и „комунистическа ерес”; за „граница, която разделя Европа на цивилизована и варварска”, „шрифт на некултурните хора”, за „синоним на боклука и източното варварство”.

Защото се срамят от Кирилицата и я позорят.

Защото презират Кирилската цивилизация и я подритват.

Защото не могат да понесат тежестта и величието на Буквите и Словото.

Защото искат душата българска да е празна, а разумът, знанието, интелектът, паметта, достойнството, достолепието да спят под камък като най-страшното зло.

Защото знаят, че „народността не пада там, дето знаньето живей” и затова знанието трябва да бъде похулено и умъртвено, а народността – унизена и погубена.

Защото лелеят да видят Държавата на духа срината, че да се възцари на нейно място невежеството в своето пълновластие. Пълновластието на безкнижната душа. А „безкнижната душа в человеците е мъртво нещо”, казва Константин Преславски.

Това прави четвърт век една „елитна” орда самовлюбени типове. Тези мними експерти, мними реформатори и още по-мними политици, насърчават незнанието, овластяват бездарието, въздигат посредствеността, възнаграждават пошлотията, унижават хората на духа, гаврят се с историята, презират и мърсят нашите светци и първоучители, грабят душата народна, мишкуват в олтара на народната памет, и очите на нашите икони избождат. И хвърлят на поругание и присмех всеки, който знае и може, и го наричат „профан и варварин, брутален и примитивен тип”.

Тази глутница слуги, самопровъзгасили се за пророци, съзнателно, умишлено и целенасочено превърна просвещението и духовността в просяк, а обществото – в безмозъчно, чалгаризирано, опростачено, обезграмотено, безкнижно, безисторично, безпаметно, идиототърпимо същество, което се лесно води и кара като добитък някакъв.

Горко на тези, които отнемат ключа към знанието – сами те не влизат, а на влизащите пътя препречват.

Горко на народа, който се влачи подире им!

„Върви, народе възродени…”

Накъде вървиш, народе?

Къде си се запътил?

Към нищото.

Бездънна е тая бездна.

…

24 май. Кой няма да празнува днес

Те обявиха Светите братя Кирил и Методий за „византийски шпиони” или в най-добрия случай – за „византийски чиновници”.

Убеждаваха ни, че двете най-големи и фатални грешки в българската история са кирилицата и православието; че най-фаталните личности в нашата история са тъкмо Св. Константин Кирил Философ, Св. Методий и Св. Княз Борис покръстител, защото „ни откъснали от цивилизования свят и погубили нашето европейско бъдеще”.

Лакействаха пред Ото Кронщайнер, оня австрийски професор, дето ни поучаваше, че за „просветена (!) Европа кирилицата не е никаква азбука”, а „руски комунистически шрифт”; „нещо чуждо, нещо руско, неразривно свързано с представите за соцлагера, руския комунизъм и източния жизнен стандарт”, „нещо като граница, която разделя Европа на цивилизована и варварска”; че кирилицата е „шрифт на некултурните хора” и „синоним на боклука”; че „между кирилската Европа и образованата на латиница Европа зеят цивилизационни пропасти”, че „това, което за образованата на латиница Европа се разбира от само себе си, за кирилската Европа е недостижимо”; че „ползвателите на кирилицата” са „екзотични фигури”; че „българите всъщност са руснаци”, че „православните славяни са духовно нищи роби”; че „кирилицата е комунистическа ерес, която още живее по учебниците” и най-сетне – че „кирилицата е виновна за разделението на Европа”, поради което България трябва да се декирилизира, “дерусифицира” и латинизира по спешност, та да се цивилизова и тя най-подир.

Водеха титанична битка „с примитивни и брутални типове”, за да изтръгнат България от „ръцете на източните варвари”, спасяваха „демократичния дебат от националистическите кирилски и славянски митове” и от „техните служители”, за да гарантират „цивилизоването на държавата” чрез „изоставянето на кирилската азбука в полза на латинската”. А за тия, дето не щат „да се цивилизоват”, отсъждаха –„Да мрат! Дори им е малко. Защото си го заслужават”, заслужават си да останат извън цивилизацията и „така малко по малко ще пукнат”.
Тези спасители на демокрацията, тези бодри цивилизатори, няма да празнуват днес. Защото се имат за „друго поколение човешки същества”, по-висши някак, и защото „светът е такъв, какъвто го измислиш”…

Те, висшите същества, не разумяват, че „светът не е такъв, какъвто го измислиш”, а какъвто го направиш.

Те не разумяват, че преди Св. Св. Кирил и Методий България беше силна, могъща и велика. Но не беше безсмъртна. Че буквите, кирилицата, писмената, словото, духовността, културата, знанието дариха на България място във времето, безсмъртие и вечност.

Те не разбират и никога няма да разберат величието и завета на последните думи, изречени от Св. Кирил – „Не бях, бидох и съм во веки!”. Во веки!
Те не разбират и никога няма да разберат защо Левски в своето тефтерче си е преписал възхвалата на Светите братя: „Като единонравни на апостолите и учители на славянските страни, богомьдри Кириле и Методие, молете Владиката на Всички да утвърди славянските народи в православие и единомислиe, да умири света и да спаси нашите души” (тропар, глас 4).

Те се срамят от кирилицата, отричат я и подритват. А ние, българите, българската нация, българската държава, ние сме родени от кирилицата, от буквите. Ние сме деца на буквите, на Словото. Нашата азбука е нашата национална идентичност, нашата независимост, нашата същност. Тази азбука, а не някоя друга, ни е създала като нация, като дух, като интелект, като памет. Нашите светци и първоучители са бащите на българския народ. Защото без буквите нас ни няма, ние не съществуваме. Нито като история, нито като бъдеще.
Те презират от душа и сърце „позорния” факт, че преди 1156 години свещените 30 букви родиха цяла една цивилизация – кирилската. Те и самата кирилска цивилизация презират. А литературните славянски езици (вкл. руския, за неудоволствие на „просветена” Европа) са родени през XVII-XVIII в. от черковнославянския, който е старобългарският, който в X в. е общият културен, литературен, книжовен език на славяните и е най-старият славянски език с писменост, която писменост е създадена от Св.св. Кирил и Методий в IX в. на базата на българския говор в Солун. А по това време в цивилизована Европа управлявали интелектуални светила като Карл Плешивия, Шарл Дебелия, Луи Пелтека и неговия син Шарл Простака – все мъдри и просветени люде, което си личи от пръв прочит.

Те не знаят и не искат да знаят, че Св. Кирил и Св. Методий превеждат Светото писание през ІХ век. А на английски Библията е преведена през ХІV век, на френски – през ХІІІ век, на немски – през ХVІ век, на полски – през ХІV век, на унгарски – през ХVІ век, на испански – през ХVІ век, на италиански – през ХVІІ век.

Те, дръзновените цивилизатори, оспорват неоспоримото – че кирилицата е най-величественото достижение на самата европейска цивилизация, а именно – равноправието на всички народи. Което започва от правото на всеки народ да чете Словото Божие на своя език и да разговаря с Бога на своя език. Защото, казва св. Кирил, когато в храма проповядват на чужд език, „душата е празна, а разумът спи”. И това право, правото на будния разум, е извоювано не с меч, а с букви, със слово. Със слово сразиха Светите братя триезичната догма. И утвърдиха (след старогръцкия и латинския) старобългарския език като трети класически свещен, благословен, богослужебен език.

Те не могат да понесат тежестта на това величие, тежестта на нашите 30 букви. Те искат душата българска да е празна, а разумът, знанието, интелектът, паметта, достойнството, достолепието да спят под камък като най-страшното зло. Те знаят, че „народността не пада там, дето знаньето живей” и затова знанието трябва да бъде умъртвено.

Те няма да празнуват днес.

Защото нарекоха Вазов „скучен, досаден и неразбираем”, стихотворението „Аз съм българче” – „националистически идиом”, и най-цинично настояваха “Под игото” да не се изучава, защото „предизвиква антагонистични националистически настроения”.

И ни поучаваха, че турското робство е мило „османско присъствие”, а поробената ни държава – „контактна зона между две цивилизации”.
И назидаваха българските учители „да не наблягат на Левски, Ботев и Раковски, защото се ползвали с лошо име в тогавашното общество”, понеже „Левски е конекрадец”, „Ботев е терорист”, а двамата заедно – „момчета с девиантно поведение, които при други условия щяха да станат престъпници”.
И внушаваха, че публицистиката на Ботев „предизвиква ужас и отвращение” защото „няма ангажимент към красивото и към доброто като универсална категория”.
И упорстваха да вдигнем паметник на Сюлейман паша току на Шипка с лицемерния повик “да преосмислим историята”.
И ни съветваха да тачим и славим хаджи Иванчо Пенчович ефенди, щото Митхад паша го въздигнал до най-високи постове в Османската империя, и да забравим, че същият хаджи Иванчо качи Васил Левски на бесилото.

И ръкоплещеха възторгнато на Брунбауер и Балева, дето нарекоха Априлското въстание „селска свада”, апостолите – „мними”, погиналите – „мними жертви” на „мними злодеи”, а Баташкото клане – „дълбоко закостенял антагонизиращ националистически мит”, който трябва да бъде „ревизиран и деконструиран”.
И рекоха, че и Възраждането подлежи на деконструкция, понеже ние сме си го изобретили, нафантазирали сме си го като „учредителен мит”. А Светата Българска Православна и Мъченическа Църква обявиха за „последната крепост на комунизма”…

И за да е картината пълна, нарекоха българските учени „тълпа” и „блато”, „феодални старци” и „бюджетни вампири от сталинско-брежневски тип”, „престъпници”, що „пият нашата бюджетна кръв”, поради което трябва „да се хванат за гушите”, а Българската академия на науките обявиха за „съветска измишльотина” и я осъдиха на бавна смърт и разпродажба, на разпарчетосване и разграбване.

Цялата тази „елитна” орда самовлюбени деканонизатори, демитологизатори, дегероизатори и деконструктори, тези мними експерти, мними реформатори и още по-мними политици, 20 години насърчават незнанието, толерират невежеството, овластяват бездарието, въздигат посредствеността, възнаграждават пошлотията, унижават хората на духа, гаврят се с историята, презират и мърсят нашите светци и първоучители, нашите апостоли и революционери, грабят душата народна, мишкуват в олтара на народната памет, хвърлят на поругание и присмех всеки, който знае и може, и го наричат „профан и варварин, тъмен балкански субект, низше създание, брутален и примитивен тип”.

Цялата тази глутница слуги, самопровъзгасили се за пророци, в продължение на 20 години, съзнателно, умишлено и целенасочено превърна просвещението и духовността в просяк, а обществото – в безмозъчно, чалгаризирано, опростачено, обезграмотено, безкнижно, безисторично, безпаметно, идиототърпимо същество, което се лесно води и кара като добитък някакъв, понеже „безкнижната душа в человеците е мъртво нещо”, казва Константин Преславски.

Тази глутница няма да празнува днес.

Защото 24 май е нейното отрицание. Не само като дата. Като същност.

https://news24sofia.eu/2020/06/zhurnalista-todor-stefanov-napravi-na-pukh-i-prakh-boiko-borisov/