Нека не оставяме в ръцете на „полезните идиоти“ да коментират нашето общо минало с Русия

Боян Чуков: 24 май – неудобни истини

Поразително точно е изказването на руския политолог Алексей Николаевич Мусаков, който още през 2003 г. каза: „По мое мнение без българите нова държавност няма да има, защото руският език е по същество български”

Боян Чуков, InFacto

И тази година около 24 май избухнаха конфликти и недоразумения с братята и сестри руснаци. На този ден в България се отбелязва националния празник на просветата, културата и създаването на глаголицата от Кирил и Методий, известни още като „Солунските братя“. Отново коментарите се задълбаха в разликата между глаголица и кирилица. Кирил и Методий гърци ли са? Ако не са, какви са? Каква е ролята на Климент Охридски? Големият спор е кой даде азбуката на Русия?

У нас ние сме категорични! Благодарение на българите Руската империя, СССР и Руската федерация пишат на същата азбука, на която пишем и ние. За официална Москва отговорът е нееднозначен. Преди година Путин заяви, че азбуката на руснаците… идва от македонските земи. Тази година пък руският патриарх Кирил спомена за светите равноапостоли Кирил и Методий като за „словенски учители“.

Македонците, като чуят за Охрид, веднага си присвояват всичко, което се е случило в радиус на 200-300 километра около голямото езеро. Това, че Охрид е бил столица на Първото българско царство и е известен като българския Йерусалим, е без значение както за Коминтерна преди, така и сега за някои геостратези в Москва. Как пък никой не си спомня, че от балканските държави единствено България има стара столица извън днешната своя национална територия на Балканите? При тази тенденция очаквам, че след македонците и словенските учители следващата година ще се окаже, че сърбите са дали азбуката на руснаците! Тогава е много вероятно от руска страна становището по въпроса да се фиксира стабилно.

Проблемът обаче не се изчерпва само с това кой даде на руския народ азбуката. Много важен е и следващия въпрос: Кой даде на руснаците християнската вяра? И ситуацията се усложнява много. Интересно е, че Москва няма подобни проблеми със сърбите. Формулата „Сърбия е Русия на Балканите“ е хармонична и безконфликтна. Каква е разликата между Сърбия и България? И защо Македония е ябълката на раздора?

За съжаление коментираме тези въпроси от позицията на наследените учебници по история до 1989 г. А до падането на Берлинската стена историята в целия социалистически лагер бе лакирана с тежък идеологически лак. Големите руски историци като Андрей Фурсов често повтарят, че няма история като руската, която да е така фалшифицирана (оболганная). И е абсолютно прав. Но българската история и тя като руската е доста фалшифицирана. През последните 30-на години руснаци и българи бавно проглеждат и своята национална история по отделно и как, и с какви последствия са се срещнали в една обща история.

Преди 1989 г. бе лесно. Съветската и българската история бяха написани с цел да обслужват властващата идеология. Естествено, нямаше никакви противоречия. Българите бяха абсолютни славяни. Имало някакви малко на брой българи на коне, водени от хан Аспарух, които дошли отнякъде, преминали Дунава и се разтворили в морето от славяни, които населявали територията на днешна България. Славяните претопили придошлите българи. Създали държава през 681 г. и я нарекли България. Хем новодошлите се претопили в славянското море, хем държавата нарекли България, хем народа бил български. Само че идеологизираната легенда не отговаря на истината за историята на българите.

Преди години баба Ванга пожела да се изгради храм в Рупите. Българската православна църква го обяви за неканоничен. Той действително не се вписва в традициите на българското православно строителство. Църквата е построена с дарения на хора от различни националности, изповядващи различни религии, от всички, които са дошли при нея да споделят мъката и проблемите си, и всеки е оставял по нещо. Храмът в Рупите има интересна архитектура. Той съчетава в себе си елементи на православна църква, синагога и джамия. Пред църквата има малко мостче с капище, свещено място на прабългарите в предхристианската епоха. Основен ктитор на храма е българската пророчица Ванга. На малка площ в Рупите е концентрирана символично многовековната конфесионална история на българския народ. Едва ли е случайно, че българската пророчица е нарекла храма „Света Петка – Обединителка Българска“.

Много бележити руснаци признават на 24 май заслугите на българите. Други обаче, обидно за нас, игнорират факта, че азбуката и православието в Русия са дошли от България. На 24 май ние, българите, обичаме да цитираме академик Дмитрий Лихачов, руски филолог и културолог. Известна е неговата емблематична крилата фраза, която определя България като „държава на духа“. Бих добавил, че по-точно „България е империя на духа“, предвид нейната многовековна история, обхванала назад във времето и пространството два континента – Азия и Европа. Лихачов казва още: „Обичам България, защото обичам Русия“. В тази негова фраза има огромна дълбочина.

За съжаление още от времето на СССР много държавни и партийни съветски ръководители не познаваха нашата обща история. Георги Йорданов, бивш министър на културата и зам.-председател на Министерски съвет, си припомня думите на Гришин, член на Политбюро на КПСС, присъствал у нас на манифестацията на 24 май: „Трябваше да дойда в България, за да науча, че ние сме взели азбуката си от вас“. Подобни са били думите години по-късно на Пьотр Демичев, министър на културата на СССР. Май и днес няма особена разлика в това отношение. Масово руснаците продължават да не са наясно откъде е дошла азбуката, на която пишат и четат. На 26 май във форумите коментиращи българо-руските недоразумения около 24 май на респектабелния руски сайт „Взгляд“ се появиха следните коментари.

Иной Кряж: „Българите съвсем са откачили. Кирил и Методий са разработили азбука за религиозни текстове и книги. Тяхната азбука се е състояла от най-прости символи, тип кръст, кръг и други. Тази азбука се нарича глаголица. Но не се прилага даже в църковната литература. А това, което днес наричат кирилица, е в действителност старата славянска т.е. руска азбука, преработена от древноруски, с черти и резки, като при етруските“.

Пани Валерия: „В Русия има писменост преди официалното въвеждане в оборот на кирилицата. Те са идентични. Кирил и Методий просто са преписали нашата азбука“.

Яков Слащев Волжский: „Заслуги на българите за покръстването на Русия… Аз и не знаех, че Константинопол е бил столица на България“.

Cyclone FPG7: „Откога продажните българи станаха „братя“? В коя война не са били на страната на врага? Само когато Русия от турския харем ги вадеше? Измет продажна“.

Андрей Доброволский: „Българите са един от най-гнусните и скотски народи. Русия освободи българите от турците, и българите веднага си избраха за цар германец, след което последователно воюваха против Русия в две Световни войни. Русия им построи за отплата райски живот, за да бъде отново предадена от историческото недоразумение България. Тази страна трябва завинаги да изчезне, народ с това название не трябва да съществува“.

Бабуган Яйла: „България е Турция, време е да помогнем на османците за си върнат земите, да поправим „грешката“ на руските царе“.

Официалното отношение на Москва към 24 май задължително минава през призмата на актуалната геостратегия на Кремъл. Русия винаги е била глобален фактор. И винаги геополитическата доктрина е била водеща при оценка на големите исторически събития. Така е било по време на Руската империя и СССР. Кремъл десетилетия наред се виждаше в ролята на „Москва Трети Рим“. Днес в Руската федерация се водят разгорещени спорове за оптималната нейна геостратегия. Спорът още не е приключил окончателно. В многовекторната геополитика на Кремъл особено се откроява „византийският вектор“, който ни касае пряко. Той включва исторически въпроса с азбуката и покръстването на древна Рус. „Византийския вектор“ на Кремъл за разлика от всички други съдържа и определена доза емоционално-сантиментално-ирационални чувства. Ще се опитам разясня тази моя теза.
Днес в Русия някои считат, че правилната доктрина е „Москва Трети Рим“. Други като китаистът Андрей Девятов мислят, че успешен ще бъде пътят „Новата орда“. Очевидно е, че независимо дали Рим ще бъде първи, втори или трети, то „пътят“ води все на Запад, колкото и да се развява знамето на Православието. Защото и в трите варианта фигурира Рим. А той е на Запад. Първата Орда е тази на Чингиз хан. Втората е СССР на Сталин. Ние трябва да сме наясно, че ако Москва върви по пътя на „Трети Рим“, то ще получим в геостратегически план модернизиран римейк на плановете на Коминтерна за Балканска федерация след Втората световна война. При реализацията на тази геополитическа концепция Сърбия се явява геополитическо продължение на Русия в южна Европа. Накратко, това е формулата – „Сърбия е Русия на Балканите“. Тази формулировка е известна и следват доста неприятни за нашите национални интереси последствия.

След Втората световна война Георги Димитров става двигател на възобновения политическия и философски проект за държавно устройство на Балканския полуостров. За изграждане на Балканска федерация. В този период наивният Георги Димитров пуска сърбите в българските музеи. И те започват да унищожават историческите доказателства за това, че Македония е част от България. Васил Коларов като полковник от НКВД бързо разбира накъде вървят нещата. И незабавно прогонва западните ни съседи от българските музеи.

Геополитиката е характерна със своята цинична и откровена риторика. Която е лишена от дебел слой политкоректен идеологически „лак“. Известният руски геополитик Александър Дугин е пределно ясен: „И накрая, македонците вместо да бъдат ябълка на раздора за южните православни славяни, трябва да станат зародиш на сръбско-българското обединение, първа крачка към създаването на истинска Велика Югославия“ („Основи на геополитиката“,1997, стр. 462). В момента в Русия има доста влиятелни сили, които харесват формулата на Коминтерна – „Сърбия е Русия на Балканите“. През последните месеци, за голямо съжаление, в редица руски медии се води антибългарска кампания. И тя не е свързана с днешните недоразумения около 24 май.
Периодично излизат заглавия на коментари, които са насочени срещу България: „Българските русофоби искат да взривят паметници на съветските войници“. Заглавието е взето от коментар в читателския форум на „Дневник“, който е известен със своята прозападна и остра антируска насоченост. И не представлява мнението на огромното мнозинство българи. Или друга подобна публикация в руската интернет платформа CONT: „Паметникът при Ржевск още не е открит, а българите вече са недоволни“. Отново заглавието тенденциозно е изведено от читателски коментар във форума на „Дневник“.

В случая е важно да се прочетат коментарите на руските читатели. Повечето от тях са пълни с груби, стигащи до вулгарност обиди към „предателите българи“, които „заслужават да бъдат харизани на турците“. Важно е да се отбележи, че антибългарските заглавия не се публикуват в сайтове на неизвестни блогъри, които са „самостоятелно веселящи се интернет единици“. Обидните за нас материали могат да се видят в платформата CONT, която ежедневно има огромно число посетители. Не прави изключение и сайтът inosmi.ru, който е към агенция РИА „Новости“. И се поддържа от Федералната агенция по печат и информация (Роспечать).

Особено се проявява в антибългарски „плювки“ и новият сайт balkanist.ru, който има претенции професионално да следи и анализира нашия регион. На 24 май balkanist.ru не обели и дума за деня на братята Кирил и Методий. Няма нищо даже за „славянската“ азбука. Но на 3 май 2020 г. бе публикувана статия „България поиска от Северна Македония да се отрече от своя език заради Евросъюза“. На практика сайтът balkanist.ru е пропаганден рупор на днешните последователи на Илия Гарашанин.

Не се учудвам. В състава на публикуващите е човек, чието детство е минало в Белград по време на три мандата на неговия баща в руското посолство в Сърбия. И който е приел като своя лична кауза великосръбския шовинизъм, гарниран с антибългарска риторика. Още по-лошо е, че някои от пишещите кадри в balkanist.ru са възпитаници на небезизвестния институт РИСИ, който доскоро бе оглавяван от известния у нас генерал Леонид Решетников.

В последно време YouTube е наводнен с коментари на професор Игор Панарин, който защитава плътно политиката на президента Путин. Подобно на своите колеги от balkanist.ru той се вживява в ролята на защитник на сръбските интереси на Балканите. Няма лошо. Това си е негово право. Но Игор Панарин пропагандира сръбския прочит на балканската история. Щедро обявява за изконно сръбски разни градове, които са били български векове наред. Последната мащабна идея на Игор Панарин е това лято да се състои среща в Белград (разбира се!) между Путин, Тръмп и Си Дзинпин. Нещо като актуализирана „Ялта“. Не е за пренебрегване и фактът, че Игор Панарин лансира отново идеята за създаване на балканска федерация (с подтекста Сърбия да е водещата нация, както беше в Югославия).

Игор Панарин се представя като откровен геополитически противник на британците, но със своите балкански коментари в крайна сметка обслужва отлично интересите на Лондон в нашия регион. Методично разбива единството между православните народи на Балканите. Игор Панарин като човек, който е чел много, няма как да не знае, че България е единствената балканска страна, която е имала столица, извън днешната й национална територия. Имам предвид Охрид. Българи и сърби като православни братя категорично трябва да живеят в мир и разбирателство. В това съм дълбоко убеден. Но това не може да става за сметка на българските национални интереси и достойнство, за сметка на ограбване на българската история. Това е азбучна истина за всеки български патриот, който уважава своята многовековна история и наследството от прадедите.

Кой е щекотливият и „бодлив“ проблем в българо-руските отношения, който отсъства в руско-сръбските? За чието разрешаване години наред има идеологически препятствия? Българите са единственият ранен европейски народ, който е успял да създаде не една, а три големи и мощни държави – Кубратова, Волжска и Аспарухова България. Две от тях са се разпростирали върху територията на бившата Руска империя, после СССР, а днес Руската федерация. В своето движение от изток на запад българите са изграждали своите държави и са приемали в различни периоди от своята вековна история християнството, исляма и юдаизма.

Символичното послание, което храмът в Рупите отправя със своите форми и символи, е повече от ясно. Години наред сме изучавали в училище, че българската държава е основана през 681 г. Тази дата е изписана на герба на Народна република България, но не отговаря на истината. Нашите прадеди са създали свои държави много преди 681 г. В действителност тогава е основана Аспарухова България. Първата земя, която заемат българите на Балканите, е била Охридската земя, която е свързана с името на хан Кубер, брат на хан Аспарух и син на хан Кубрат. Той създава Куберова България в Македония. Археологическите проучвания на територията на днешна Северна Македония показват наличието на прабългарско присъствие. Великият хан Крум се приема, че е потомък именно на Куберовия клон на рода Дуло.

Това се случва доста преди 681 г. Не е истина, че до 681 г. българите са били диви и некултурни племена, които скитат и се прехранват от грабежи. Нито, че са изчезнали и погълнати от славяните са оставили само имената си. Имали сме високоразвити държави с големи градове, в които са процъфтявали занаятите, търговията, културата и науката. Секли са се монети. Ние, българите, не сме и тюрки.

Гробът на Аспарух се намира на брега на Днепър, на двайсетина км от гроба на Кубрат. Този факт би трябвало да ни накара да се замислим и да обединим в едно българската история. България е съществувала много преди 681 г. Време е да започнем да отброяваме началото на България по същия начин, по който отброяват своето минало повечето народи. Някогашните българи са имали държави, а не са били племенен съюз. Българската държава не е напомняла нито римската, нито византийската, нито близката по време франкска империя. Държавата на някогашните българи е приличала на самата себе си. В нея е нямало чуждо звание или титла и цялата нейна доста сложна конструкция е била създание и продукт на самите българи. Например, багатур е висше звание на прабългарски воин и означава юнак, храбрец. В руския език понятието преминава в „богатыр“.

Българският етнос е носел през вековете уникален държавнотворчески импулс. И което е най-важно! Българите в Азия и Европа носят в себе си през вековете на подсъзнателно ниво „имперска искра“. Може би именно това е причината българската история да се преиначава и омаловажава.

На Балканите всеки народ си има своя собствена версия за историята на нашия регион. Гърците си имат Megali idea. Румънците – Велика Румъния. Албанците – Велика Албания. Сърбите – Велика Сърбия (Нейна основа е „Начертанието“ на Илия Гарашанин). Но само българите от Балканите имат исторически държави през вековете на територията на бившата Руска империя, СССР и днешната Руска федерация. Преди седем месеца в интервю за infacto заявих: „Ако Русия иска да има влияние на Балканите, твърде недалновидно е да се пренебрегва грубо българския елемент от етногенезиса на Московското царство в периода 1547-1721 г.“ В изграждането на руската държава и култура има ярка и дълбока българска следа. Която години наред не се вписваше в историческия наратив, плътно обслужващ властващата идеология.

Спомнете си! Самарското знаме е създадено от монахини от град Самара и е дарено на Българското опълчение по време на Руско-турската война (1877-1878). Единственото знаме в историята на България, наградено с орден „За храброст“. Много от жителите на град Самара са потомци на волжските българи. Много от руските войници по време на Руско-турската война са се сражавали не само за своите братя и сестри по вяра, но и по кръв. Самара е подготвяна за резервна столица на Съветския съюз в случай на необходимост от евакуация на правителството.

Сътрудникът на balkanist.ru Никита Бондарев през лятото на миналата година даде интервю със заглавие „Русия на Балканите ходи като сомнамбул“. Според него Москва „не предлага никаква съвременна концепция за „мека“ сила“. Никита Бондарев е категоричен: „Собствено, Русия няма нито мека, нито умна сила“. И е абсолютно прав. Но това си е руско-руски проблем. Не е работа на нас българите да се бъркаме в тази деликатно финансово-информационна дейност на Москва. На мен ми прави впечатление, че Русия разполага с енергични и високопрофесионални млади дипломати, владеещи отлично български език. Те познават нашата страна отлично. Вероятно един ден като израстнат в дипломатическата стълбица в руския МИД, недоразуменията свързани с общото ни историческо наследство, ще утихнат. Русия методично губи позиции на Балканите и ако се запази сегашната тенденцията резултатите ще са плачевни. Руското присъствие на Балканите ще се свие още повече.

През септември 2019 г. Владимир Путин дава интервю за руския телевизионен канал Rossiya-1. Едва след осем месеца то е излъчено на 17 май по RT (Russia Today, Русия днес). Изключително важно е да се осмислят дълбочинно думите на руския президент в това интервю. Владимир Путин определи руската нация като „особена цивилизация – мултиетническа и мултиконфесионална “. Той добави, че „за да запази своята независимост, тя (руската цивилизация) трябва да развие свои собствени върхови технологии“. Владимир Путин счита, че Русия е „повече от една обикновена страна, тя е наистина различна цивилизация“. Според него Русия е „мултиетническа с множество традиции, култури и вярвания“. Руският президент акцентира и върху факта, че Русия трябва да застане начело в света в областта на генетичните научни изследвания и изкуствения интелект. Разработката на свръхзвукови оръжейни системи, които не притежава нито една друга държава, поставя Русия върху солидни научно-технически основи. Които дават на страната перспективи за развитие през следващите десетилетия.

Наблюдаваме драстична еволюция в концепцията за руската цивилизация на Владимир Путин, която той развиваше до 2014 г., преди украинската криза. След кризата стана ясно, че Русия не може да търси сближаване със „западните партньори“. Идеите за обединена Европа от Атлантика до Пасифика се оказаха лишени от реално съдържание. Прекалено наивно е да се счита, че Русия може да се обедини с това, което днес наричаме ЕС. Особено ясно си пролича този факт около Деня на победата 9 май.

Очевидно Владимир Путин, който е изказал преди осем месеца цитираната по-горе идея, е имал съображения да забави нейното публично оповестяване. Изказването му за „различна цивилизация“ на практика прекъсва връзката с либерал-атлантическото прозападно течение. Включително и вътре в страната. Путин изведе на преден план руската суверенистка и цивилизационна платформа.

Очертана е огромна цивилизационна пропаст между Русия и колективния Запад. Кризата с коронавируса само ускори процеса на отдалечаване. Руската помощ за италианците в битката с COVID-19 бе грубо обругана от редица италиански медии, бе представена като руски маневри и хитрости с цел постигане на политически дивиденти. Явно Путин окончателно се убеди в почти невъзможното сближаване и сътрудничество с европейците. Руският президент каза ясно на колективния Запад, че Русия е „различна цивилизация“.

Тук трябва да забележим и един тънък нюанс. Цивилизацията, за която говори Владимир Путин, е „различна“ и е славяно/православно/ИЗТОЧНА. Около Деня на победата руските медии публикуваха множество исторически разкази за героизма на съветските войници през Втората световна война. В различни репортажи героичният съветски войник или офицер е представен като узбек, киргиз, казах, украинец, таджик, арменец, азер, тувинец, туркмен и други.

Историческата истина е, че нацистите бяха победени от съветския човек, който наследи поданика на Негово Императорско Величество Николай II: По божията милост, Ние, Николай II, Император и Самодържец Всеруски, Московски, Киевски, Владимирски, Новгородски; Цар Казански, Цар Астрахански, Цар Полски, Цар Сибирски, Цар Херсонски-Таврически, Цар Грузински; Господар Псковски и Велики княз Смоленски, Литовски, Волински, Подолски и Финландски; Княз Естландски, Лифландски, Курландски и Семигалски, Самогитски, Белистокски, Карелски, Тверски, Югорски, Пермски, Вятски, БЪЛГАРСКИ и други; Господар и Велик Княз Новгородски на ниските земи, Черниговски, Рязански, Полотски, Ростовски, Ярославски, Белозерски, Удорски, Обдорски, Кондийски, Витебски, Мстиславски и на всички северни земи Повелител; и Господар на Иверските, Карталинските, Кабардинските и на Арменските земи; Черкески и Планински княз и на други Наследствен Господар и Притежател, Господар Туркестански; Наследник Норвежки, Херцог Шлезвиг-Холщайнски, Стормарнски, Дитмарсенски и Олденбургски и прочее, и прочее, и прочее. Титлата Владетел Български се присвоява след покоряването на Волжка България.

Ако в доктрината „Москва Трети Рим“ Сърбия е Русия на Балканите, то при новата „мултинационална и мултиконфесионална“ руска цивилизация се оказва, че България в исторически план е един вид някакъв „ембрион“ на Руската империя, а по-късно и на СССР. За разлика от другите балкански народи, които нямат своя собствена история в тази част на света. И не са се смесили през вековете с народите, живеещи на територията на бившата Руска империя. Историята е направила така, че българите са участвали активно в изграждането на мултиетническата и мултиконфесионалната особена цивилизация, за която говори Путин. За разлика от сърбите, които се гордеят най-вече с това, че четвъртата жена на Иван Грозни е била сръбкиня.

През 1997 г. в Русия е публикувана книгата „История и идеология на руския народ“. Нейни автори са академик Виктор Михайлович Кандыба и академик Петр Михайлович Золин. В глава 1-ва стр. 288 е написано: „През 1920 г. Ленин решава да даде на Българската република оскърбителното название „Татарска Съветска Република“, въпреки че цялото местно население се състои основно от русо-българи, а такава националност като „татарин“ никога в историята не е имало… една от най-развитите и богати руски земи – Волжска България е изстрадала от съседните княжества и разни завоеватели“. Какво излиза? Като започнеш да търкаш методично историческите напластявания по днешните руски земи нерядко се показват поколения от наследници на Волжска България и Стара Велика България на Кубрат и Батбаян, същесвувала около 35 г. след 632 г. в зоната на северното Причерноморие. Теми, които по времето на СССР не беше добре да се обсъждат. Бяха табу. Както беше табу и истинският произход на азбуката, на която пишеше и четеше политическият елит и поликонфесионалният съветски народ.

През 1990 г. видният българо-татарски (българо-български) и руски археолог, д-р на историческите науки, професор, член-кореспондент на Академията на науките на Татарстан Алфред Хасанович Халиков написа книгата „500 руски фамилии от българо-татарски произход“. Книгата е уникална. В предговора Халиков пише, че фамилиите са преди всичко от българо-казански и българо-мишарски произход. Езиковедите откриват в руския език общо около 500 българо-татарски заемки. Без преувеличение може да се каже, че богатството на руския и другите източнославянски езици, както и тяхното своеобразие, в значителна степен се дължат на посочените заемки. Изброявам само някои от посочените в книгата фамилии: Бердяеви, Булгакови, Бунини, Бухарини, Гогол /Гогел/, Годунови, Голицини, Горчакови, Державини, Измайлови, Калитини, Карамзини, Колонтай, Кочубей, Кутузови, Рахманинови, Суворови, Татишчеви, Тимирязеви, Тургеневи, Тухачевски, Ушакови, Шереметиеви, Якобовски и много други.

В този ред на мисли поразително точно е изказването на руския политолог Алексей Николаевич Мусаков от Санкт Петербург, който още през 2003 г. в предаването „Болгарский след“ на Православното радио на Санкт Петербург каза следните силни думи: „По мое мнение без българите нова държавност няма да има, защото руският език е по същество български, писменноста са донесли Кирил и Методий. Някои говорят, че гърци, но поданици на българския цар. А княгиня Ольга по някои от версиите е от Псков, а по някои – от Пльсков, т.е. от Плиска. Именно тя, бидейки православна, е възпитала внука си Владимир Красно Солнышко в духа на православието… съществува предание за това, че жената на Великият княз Игорь е била българска княгиня от град Плиска – Ольга. Именно тя е била една от най-влиятелните жени в историята на световната властна политическа система. Именно тя е създала института на разузнаването, включително и политическото в Русия. Азбуката както е известно са създали Кирил и Методий, поданици на българската държава. България е приела православието преди Русия… Всеки руски православен човек, имащ българска кръв и български дух, простете за тези думи, ще разбере сега това, което говоря. Родината на моите прадеди, както Русия, така и България – това е единна духовно Родина”.

Интересно е да се знае и становището на британския историк и културен антрополог Арнолд Тойнби. Той специално подчертава, че гръцката култура нахлува в Русия чрез една „българска форма“. Тойнби счита, че ролите на Византия и България са в известен смисъл равноправни в процеса на създаването и изграждането на руската цивилизация и култура. Арнолд Тойнби разграничава три центъра на православната култура. Първият е византийският, вторият е българският, локализиран в границите на Първото българско царство веднага след покръстването и е станал мощен източник на „културна радиация“ към сърбите, власите и русите. Третият център е руският, развит като самостоятелен и станал основен за формирането на нов клон на православната цивилизация – руски клон, но благодарение и на ролята на България.

Арнолд Тойнби пределно ясно дефинира ролята на България и българите за приноса им към световната култура: „България не е „пасивен реципиент“ на византийското културно „облъчване“, а „съперник на Византия“ в политическо и културно отношение. Усвояването на византийските образци не е механичен процес, а творчески. Като втори център на православната цивилизация България посредством християнизацията и религията на българската църква и литературната и преводаческа дейност активно разпръсква просветата и културата сред славянските и други народи на Балканите и в Източна Европа“.

Арнолд Тойнби цитира твърденето на Х. Байнес, според което идеята за „Трети Рим“, която Москва издига след падането на южните славяни и византийския свят под турско робство, е пренесена от България. По-точно от търновски емигранти, неуспели да осъществят собствената си претенция за Търново като „Трети Рим“. И този момент има своята деликатна и специфична символика. Арнолд Тойнби определя като най-значим приноса на двете книжовни школи от 14 и 15 век – Търновската и Ресавската книжовна школа, които транслират наследството на православната цивилизация към Москва, която се превръща по-късно по времето на Иван Грозни в т.нар. Трети Рим.

Нямам претенции да бъда „камертон“ на истината. Бих искал да предизвикам интерес към по-задълбочен и съобразен с историческата истина анализ на българо-руските отношения. Нека не оставяме в ръцете на „полезните идиоти“ да коментират нашето общо минало.

Искам с този текст да почета паметта на моя дядо Богдан Чуков, който прекъсва Георги Димитров в бургаската корабостроителница, докато той разяснява на работниците идеята на Коминтерна за „македонска нация“. Богдан Чуков казва на Георги Димитров следното: „Гошо, ти или си провокатор, или си глупак!“

Искам да искажа признателност и на своята първа учителка, рускинята Тамара Андреевна, която ми беше като втора майка и ме научи да обичам Русия.

http://epicenter.bg/article/Boyan-Chukov–24-may—neudobni-istini-/218128/11/33