Първи юни е красив празник. И ден, в който да си спомним за децата, които все забравяме в забързаното ежедневие. Точно децата най-тежко преживяха извънредното положение. Затворени по къщите, с маски на малките личица, със забрана да отидат на пързалката и да играят с другарчетата си.
Колко непразнувани рождени дни и празници, колко липсващи приятели. И страхът да прегърнеш приятелите си. Внушението да не се приближаваш до хората, защото са заплаха за теб. И не, не ми възразявайте, че е било за добро. Видяхме им пандемията, епидемията и адът, който идвал. Тези същества от НОЩ и най-вече Онуй са длъжници най-вече на децата, които бяха затворници заради политическото безумие на управляващите.
Колко дечица трепереха от ужас като слушаха щаба? Колко деца се страхуваха родителите им да не се разболеят? Колко се страхуваха, че приятелите им може да загинат? И отново – заради истериите на едни хора, които виждат на хоризонта само пари. И колкото повече чували за трупове – толкова повече пари. Ама, както каза доцент Мангъров, вирусът ни подмина, защото сме готини! Респект към един лекар, който не се побоя да застане срещу системата и да успокои хората.
Тази година няма да има връчване на дипломи и снимки с приятели от училище. Поклон и на учителите, които в този момент показаха отдаденост към професията и силна психика. Чак сега осъзнахме като неволни свидетели на дистанционното обучение ужасите на учебния процес!
Децата са важни. Най-важните. Бъдещето ни. И задължение и на нас, като родители, и на държавата е да ги компенсираме за тези месеци, които ще оставят незаличим спомен у тях.
Да ги пазим и да помним, че най-добрата реализация на един човек е да отгледа и възпита достойни синове и дъщери.
Елена Гунчева 
https://svobodnoslovo.eu/
