Честит празник на славянската писменост и на българския език!
Дано да го празнуват и нашите внуци и правнуци. Дано!
Но, за да остане нещо, което ни е дадено, то трябва и да бъде пазено!
Отдавна изгубихме промишлеността си, селското стопанство…
Непрекъснато губим образованите си млади хора. Сега сме на път да изгубим и най-голямото богатство, оставено ни от предците – българския език.
Разрушението върви неусетно и невидимо. Но, ако се спрем и се вгледаме, става очевадно.
Мътните капки на чуждиците отдавна капят върху езика ни, изсъхват и се вкаменяват. В днешно време върху него се лее кален поток…
Така, че вместо да палим свещички и да пляскаме през прозорците с ръчички, както ни призовават днес от всякъде, нека да запретнем ръкави и да изметем тая кал преди да се е вкаменила.
Юри Атанасов
—
