Каква е ползата в България от изучаването на управление на кризи, рискмениджмънт, или на каквото и да е, след като управлението се осъществява от постоянно прииждащи във властта партийни протежета – формирани, сортирани, селектирани и промотирани според манталитета на партията, на чиято платформа като на ракета-носител са се качили в жаждата си за докопване до кокала.
Всъщност не до кокала, а до ужасяващо огромната възможност да си решат всички житейски проблеми изведнъж, днес, веднага, сега, моментално.
Тези хора са функция на „ценностите” на избраната от тях партия. “ Калинките“ винаги са наши хора.
За тези обикновените хора са тор, върху която избуяват великите им амбиции и забележителните им резултати, вследствие на които България цъфва и връзва(според тях) , а на практика вехне и съхне( според всички останали).
Винаги, когато има реален проблем с елемент на сложност, реална ситуация с елемент на извънредност, лъсва некадърността на управлението.
То е силно когато разказва митове и легенди, когато реже лентички и се вози на фалкони. Но във всяка конкретна извънредна ситуация – ние виждаме абсолютната му катастрофа.
То не може да управлява. Защото за да се управлява се изискват коренно различни способности, умения, знания и ценности. Тях в партията на властта ги няма. И няма как да ги има. Защото управлението на кризи е наука, тя не е за носачи на кафе на мутри или безгръбначни кариеристи. Защото тя е по-сложна и от висшата математика, и от висшия пилотаж.
А тези, които ни управляват сега и в последните 15 години – те в управленската математика са на нивото на аритметиката от отделенията, а по летенето са на нивото на пускането на книжни самолетчета и най-простички хвърчила.
Силвия Георгиева
#Отказвамдасесъобразявамсдебили https://svobodnoslovo.eu/
