Сигурен съм, че не ни управляват само негодни и негодници.
Проблемите винаги се усложняват от характеропатиите на властниците.
Затова нарцисизмът, перченето, арогантността, липсата на критично мислене, просташкият език се отразяват на качеството на управлението.
Но!
Очевидно има по-дълбоки – системни и структурни причини.
Тук от месец и повече се опитвам да ги посочвам.
– Пренебрежение към науката.
– Игнориране на съвременните процеси в Обществото на рисковете.
– Липса на понятийна и концептуална култура в сигурността – когато тази култура я има, човек разполага с нагласата да търси верните решения, а наличието на такава нагласа повишава вероятността за намиране на такива решения.
– Абсолютно изродените критерии за кадрови подбор – за властта трябва да се подбират компетентни хора, управлението на човешките ресурси в управлението е коренно различно от набиране, например, на охранители в „ИПОН“, да речем, където те трябва да слушкат, папкат, да са лично предани и да правят без много да мислят това, което им се казва, като задължително смятат своя Бос за Бог.
– Тоталното неразбиране как се управлява днес – а днес се управлява не с Ало, я нАправи това, я свЪрши онова, а чрез институции вместо послушковци, чрез мрежи вместо йерархии, чрез координация вместо командорене и чрез децентрализация вместо централизация.
Затова в началото говорих за прогнозиране и предвиждане, ранно сигнализиране и сканиране на хоризонта. После говорих за про-активно и активно поведение. Те бяха много преди и просто преди настъпването на извънредната ситуация.
Сетне говорих за бързо реагиране и мобилизиране на всички ресурси – материални, финансови, информационни и човешки. Това вече бе при започването на извънредната ситуация. Конят бе с предните два крака в реката.
После заговорих за извънредно положение и радикални мерки (едната от тях – дистанционното работене, другата – спешни финансови стимули за first responders – в т.ч. лекари и медицински сестри. Това вече бе при ескалацията на извънредната ситуация.
Сега, днес, докато извънредната ситуация не е излязла извън контрол, аз съветвам властта да си размърда още по-интензивно задниците и заедно със стриктното, безкомпромисно, ефективно и самоптимизиращо се прилагане на извънредните мерки, да чуе названието на следващата фаза, до която не е казано, че ще стигнем, ако сме бързи, смели и сръчни, но може и да стигнем, ако я караме властово както досега.
И названието на тази фаза е
КОНТРОЛ НА ЩЕТИТЕ – DAMAGE CONTROL.
Ето – това е фазата в Италия и Великобритания.
При нея не можеш да следиш всеки заразен кого е заразил, а посрещаш, контролираш, управляваш и минимизираш щетите.
Докато не ни бе връхлетял този вирус, избягвах много-много да участвам в дебати и да отправям съвети към властта, защото тя се държеше наивно, необразовано, пиарски, арогантно и великодушно – щом сме сбъркАли, ще се поправим, извинете, ако има нещо – няма нищо.
Казвах на журналистите – не виждам смисъл да говоря в медиите, защото така само участвам в производството на думи, докато властта си прави каквото иска и както знае, без да разбира съвременния език на сигурността, в който понятията са ментално и манталитетно други – ранно сигнализиране, диагностика на уязвимостите, приоритизация на ресурсите, превенция, контрол на щетите и т.н. Този език властта не иска да го овладее, тя е монокнижна и моноезична.
Аз не съм изключение , не съм всезнайко, не притежавам патент за Истината от последна инстанция. В много области има много по-силни специалисти от мен, но те мълчат.
Мълчат, защото са материално зависими от властта, защото властта не поощрява говореното и им отрязва езиците и запушва устите, защото властта иска да мачка и наказва, вместо да поощрява и използва компетентността.
Ако аз пиша и говоря, то е защото да бъда други вече късно е. Но за жалост, геноцидът над знаещите и можещите, талантливите и кадърните, честните и почтените, умните и разумните у нас е минал всякакви предели.
Но това не ми пречи да помоля всички тези знаещи и можещи, талантливи и кадърни, честни и почтени, умни и разумни, които са ни останали – не мълчете, не се правете на обидени, не заемайте вечната поза Аз нали ви казвах!, помагайте на властта да бъде поне малко по-зряща, поне частично по-зорка, поне донякъде по-прозорлива, за да знае тя какво трябва да прави и как трябва да го прави!
Помагайте ѝ не заради нея, а заради Отечеството ни любезно!
Николай Слатински https://svobodnoslovo.eu
