„Сан Стефано. Ръми дъжд. Руската войска е строена. Към 5 1/2 се задава каляската на граф Игнатиев, който държи текста на мирния договор. Каляската е ескортирана от четирима конници – двама казаци и двама турски адютанти. Великият княз Николай Николаевич взима договора, преминава в тръс с коня си пред строените войски, спира по средата и се провиква с висок и силен глас: „Момци мои, мирът е подписан! Ние смазахме турците!“ Гръмовно „ура!“ и величествен парад на 40 000 руските воини.“
Така описва днешния ден Дик дьо Лонле – френски журналист, писател, художник и доброволец в Руско-турската освободителна война.
Това е краят на 5-вековното турско робство, диво и варварско, краят на един океан унижения, кръв, смърт и гибел.
Това е Възкресението Българско.
Това е, което искат от нас да забравим.
В последните 30 години един вирус броди из България. Той наистина е произведен в една лаборатория – в лабораторията на шепа хонорувани русофоби, фалшификатори на историята и деконструктори на българската Голгота. Които ни повтарят до припадък:
Робството е метафора, мит, роден от някакви възпалени мозъци. Няма турско робство, има 500 години благотворно присъствие, мило съжителство и сладостен рахатлък, дивно благоденствие и чутовен напредък на българския народ, който се радвал на своето блаженство и катадневно благодарял на падишаха. Обаче ни връхлетяло ужасно злощастие – надовлякла се Русия и ни поробила. Тъй ни казва вирусът. И като така – 3 март няма нищо общо с България и най-добре да вземем и да си сменим националния празник!
Защото – щом няма робство, от какво ни е освобождавала Русия? От една метафора? От една 5-вековна идилия? В която българската държава е заличена, а българинът е безсловесен, безправен, безгласен, безпаметен и, както казва един султан, забравих му името – „кръвта на българина е без стойност, неговият живот не струва колкото едно кучешко лайно“ (извинете, цитирам)…
И срещу какво сме вдигали въстания на всеки 10-12 години? Срещу нашия рахатлък? Априлското въстание не е мит. Видинското клане не е мит, нито Баташкото клане, нито Старозагорското. Кръвният данък не е метафора, а геноцид! Между 2 и 3 милиона български момчета са завлечени в еничарския корпус! Колко са завлечените в робство български момичета и девойки? Никой не знае.
Някак по инерция повтаряме, че първите информации за турските зверства в България след Априлското въстание излизат в „Дейли нюз“ на 23 юни 1876 г. Не е така. Първите информации са в руския печат още на 6-7 май 1876! Ботев още не е стъпил на Козлодуйския бряг, кръвта в Баташката черква още не е изсъхнала и гарваните още не са натежали от човешка плът, когато „Биржевые новости“, „Комерсант“, „Руский мир“, „Московские ведомости“, „Санкт-Петербугские ведомости“, „Отечественные записки“ съобщават зловещи новини за турските кланета в България. Но цивилизована Европа не обръща внимание – руска пропаганда било!
Докато лорд Биконсфилд разправя, че турските зверства са „празни приказки по кафенетата“, Немирович-Данченко пише: „Никой нищо друго не иска да слуша, за нищо друго не говори, нищо друго не иска да чете, освен съобщенията за това КАКВО СТАВА ТАМ, В БЪЛГАРИЯ. На улиците, на концерти, в театри, във влака, в църквите, в училищата, по пазарите и кръчмите – само от ТОВА се интересуват. Рибари, моряци, самарски и саратовски орачи, уралски работници и миньори не жалят своите дребни спестявания. Мужиците си правят събрания и комитети и събират копейка по копейка за православните братя в България“!
И идва оня решителен момент, когато император Александър II слага следната резолюция на писмото на екзарх Антим I – „Да се освободи България!“.
И понеже вирусът не обича да чете такива непристойни работи, предлагам на неговото безпросветно внимание една алегорична карта. Тя се нарича „Отмъстителят“ и е отпечатана в началото на 1877 г. в Лондон. България е изобразена във вид на два черепа и едно детенце, посечено с ятаган с надпис „Турските зверства“. Турция е нарисувана като болник – проснал се е той от двете страни на Босфора, пие сироп за кашлица и с ужас гледа на Изток. А откъм Изток лети един митичен герой с образа на руския император и забива своя меч в сърцето на падишаха, и на меча пише: „Освободителят на поробените“…
Няма друга война в световната история, която да е поискана от народа и от интелигенцията – руския народ и руската интелигенция. Те знаят, че мнозина от тях ще загинат, но не за проливите, не за Босфора, а за дело свято, за дело благородно, за своите православни братя! За нас! За нас, заради нас, всеки ден загиват в сражение, от своите рани, от болести по 365 руски войници, офицери, лекари, медицински сестри, санитари, мужици, студенти, дворяни. По 365 на ден!
Това е Руско-турската освободителна война. Най-честната и най-благородната война през 19 век. За нас! Заради нас!
За да възкръснем. Като държава, като народ, като нация.
Честито Възкресение Българско!
На многая и благая лета!
Слово, произнесено вчера пред Паметника на българските опълченци в София
автор: Велислава Дърева
