СЪЩЕСТВУВАТ МНОГО ИНДИКАЦИИ, ЧЕ ЧЕСТОТАТА НА ПОЯВАТА НА НОВИ ИНФЕКЦИОЗНИ АГЕНТИ МОЖЕ ДА НАРАСНЕ ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ
Предавани от животни, в последно време нови високорискови заболявания бележат своеобразен бум. Защо? Имаме ли основание да се страхуваме от бъдеща мащабна епидемия.
Продължаващата коронавирусна епидемия COVID-19, която започна в китайския град Ухан в края на миналата година, илюстрира заплахата от възникващите инфекциозни заболявания не само за здравето на хората и животните, но и за социалната стабилност, търговската и глобална икономика.
Съществуват обаче много индикации, че честотата на появата на нови инфекциозни агенти може да нарасне през следващите десетилетия, което ще породи опасения от предстояща глобална епидемиологична криза. Човешките дейности причиняват дълбоки промени в използването на земята, както и големи катаклизми в биоразнообразието на много места на планетата.
Тези смущения възникват в условията на засилена международна свързаност чрез движението на хора и търговия, всичко това на фона на климатичните промени. Това са оптималните условия за насърчаване на преминаването на патогенни микроорганизми от животни към хора. Според СЗО обаче болестите в резултат на такива предавания са сред най-опасните.
Идентифициране на новите заплахи
Конго- Кримска хеморагична треска, вируси Ебола и Марбург, вирусна треска Ласа, близкоизточен респираторен синдром (MERS-CoV) и тежък остър респираторен синдром (ТОРС), Нипа и хенипавирусни заболявания, Рифт – Вали треска, Зика … Всички тези болести имат едно общо нещо и то е, че са включени в списъка с „Приоритетни заболявания“, създаден от СЗО през 2018 г.
Изброените тук заболявания се считат за спешни случаи, върху които трябва да се съсредоточат изследванията. Те представляват мащабен риск за общественото здраве, поради епидемичния им потенциал и липсата или ограничения брой мерки за лечение и контрол, които са налични в момента.
Този списък включва и „болест X“: този загадъчен термин обозначава болестта, която ще бъде отговорна за епидемия от международен мащаб, причинена от неизвестен в момента патоген. СЗО не се съмнява, че това може да се случи и затова призовава международната общност да се подготви за такъв катастрофален сценарий.
Понастоящем отговорът на органите на общественото здравеопазване на тези възникващи инфекциозни заболявания се състои в „изпреварване на кривата“, тоест в идентифициране на факторите на околната среда, които биха могли да предизвикат появата им. За съжаление, нашето разбиране за това как новите инфекциозни заплахи изплуват на повърхността все още са ограничени.
Но едно е сигурно, животните най-вероятно ще бъдат намесени в следващите епидемии. Тъй като това е друга обща точка на заболяванията в този списък, изготвен от СЗО: всички могат да бъдат класифицирани като зоонозни вирусни инфекции.
Животните са широко въвлечени в новите епидемии
През последните четири десетилетия се оказа, че повече от 70% от зараждащите се инфекции са зоонозни, тоест инфекциозни болести по животните, които могат да се предават на хората. Най-просто казано, тези заболявания включват един гостоприемник и единичен инфекциозен причинител.
Въпреки това, често са включени няколко вида, което означава, че промените в биоразнообразието могат да променят рисковете от излагане на тези инфекциозни заболявания, свързани с животни и растения.И в този смисъл биоразнообразието представлява заплаха, тъй като носи много потенциални патогени и увеличава риска от появата на нови заболявания.
Любопитно е обаче, че биологичното разнообразие също играе защитна роля спрямо появата на инфекциозни причинители. Наистина съществуването на голямо разнообразие от видове гостоприемници може да ограничи тяхното предаване, чрез ефекта на разреждане или чрез буферен ефект.
Загубата на биоразнообразие увеличава предаването на патогени
Ако всички видове имаха еднакъв ефект върху предаването на инфекциозни агенти, би могло да се очаква, че намаляването на биоразнообразието би довело също до намаляване на предаването на патогени.
Това обаче не е така: през последните години проучванията сочат, че загубите на биоразнообразие имат тенденция да увеличават предаването на патогени и честотата на свързаните с тях заболявания. Тази тенденция е демонстрирана в голям брой екологични системи, с много различни видове гостоприемници-агенти и начини на предаване. Как се обяснява тази ситуация? Загубата на биоразнообразие може да промени предаването на болести по няколко начина:
– Чрез промяна на количеството гостоприемници или вектори. В някои случаи по-голямото разнообразие от гостоприемници може да увеличи предаването на агенти, като увеличи изобилието от вектори;
– Чрез промяна на поведението на гостоприемника, вектора или паразита. По принцип по-голямото разнообразие може да повлияе на поведението на гостоприемника, което може да има различни последици, независимо дали става въпрос за увеличаване на предаването или промяна в еволюцията на вирулентната динамика или пътищата на предаване.
Например в по-разнообразна общност паразитният червей, който е отговорен за шистосомозата (заболяване, което засяга повече от 200 милиона души по целия свят) е по-вероятно да се окаже в неадекватен междинен гостоприемник. Това може да намали вероятността от бъдещо предаване на хора с 25 до 99%;
– Чрез промяна на състоянието на гостоприемника или вектора. В някои случаи при гостоприемници с високо генетично разнообразие инфекциите могат да бъдат намалени или дори да предизвикат резистентност, което всъщност ограничава предаването.
Ако генетичното разнообразие намалява, защото популациите намаляват, вероятността от резистентност също намалява. В този контекст продължаващата загуба на биоразнообразие е още по-тревожна. Настоящите оценки например показват, че поне 10 000 до 20 000 сладководни видове са изчезнали или има риск да изчезнат.
Скоростта на спад, наблюдавана днес, се конкурира с големите кризи от миналото, като тази, която бележи прехода между плейстоцен и холоцен преди 12 000 години, и която е била придружена от изчезването на мегафауната и на вълнестия мамут като един от най- емблематичните й представители.
Но загубата на биоразнообразие не е единственият фактор, влияещ на появата на нови заболявания.
Климатичните промени и човешката дейност
Промяната в географския отпечатък на патогените и/или гостоприемника, който те заразяват, води до появата на нови инфекциозни заболявания.
Като такава, нарастващата непредсказуемост на глобалния климат и локалните взаимодействия човек-животно-екосистема, които стават все по-близки на определени места на планетата, играят основна роля за появата на нови инфекции при хората.
По този начин повишаването на средните температури би имало значителен ефект върху честотата на Конго-Кримската хеморагична треска, причинена от вирус, предаван от кърлежи, както и върху трайността на вируса Зика, предаван от комари в субтропични и умерени региони.
Консумацията на месо от диви животни и търговията с животни в резултат на нарастващото търсене на животински протеини също причиняват значителни промени в контакта между хора и животни.
Проучванията показват, че огнищата на ТОРС и Ебола са пряко свързани с консумацията на заразено месо от диви животни. В допълнение, Ласа треската и болестите, причинени от вирусите Марбург и Ебола, процъфтяват в Западна и Централна Африка, където консумацията на месо от диви животни е четири пъти по-голяма от тази в Амазония, която е по-богата на биоразнообразие.
Друг риск е развитието на селското стопанство и животновъдството. За да се отговори на непрекъснато нарастващото търсене от страна на населението, трябва да се завладеят нови пространства чрез обезлесяване и разчистване.
Знаем обаче, че това преразпределяне на земя може да предизвика появата на инфекциозни заболявания, като насърчава контакта с рядко срещани до този момент организми. На островите Суматра миграцията на плодови прилепи, причинена от обезлесяване поради горски пожари, доведе до появата на болестта Нипа сред животновъдите и кланиците в Малайзия.
Неизбежни епидемии
Връзките между биологичното разнообразие на видовете гостоприемници и това на паразитите и патогените са сложни. Чрез промяна на структурата на общностите, всички тези промени в околната среда вероятно ще променят съществуващите епидемиологични модели.
В този контекст човешките популации могат да се окажат в контакт с животно, пренасящо вирус, способен да ги зарази. Така може да се породи цикъл от инфекции. Започва със спорадични случаи на предаване от животни на хора, наречени „бъбрив вирус“ („вирусен чат“). Тогава, докато циклите се умножават, появата на предаване от човек на човек става неизбежна.
След като епидемията е започнала, скоростта на реакцията е от съществено значение. В допълнение към необходимите здравни мерки, когато няма достатъчно време за провеждане на подходящи епидемиологични изследвания, математическото моделиране може да бъде от голяма полза за бързата оценка на ефективността на превенцията и предвиждането на хода на заболяването.
Но разбирането на сложността на взаимодействията между естествения резервоар, патогена и междинния гостоприемник остава основно предизвикателство, когато става въпрос за бърза намеса за спиране на предаването на болестта.
Примерът на COVID-19 илюстрира това още веднъж: повече от два месеца след първите инфекции остават да се идентифицират различните животински връзки във веригата на предаване на епидемията.
